Водачите без народа са самотни

ДИМИТЪР ГЕРДЖИКОВ е роден на 7 септември 1917 г. в Черноморец, Бургаско. 12-годишен започва работа в Бургас, от 1935 г. се труди в мина "Черно море", после отбива военната си служба в 24-и пехотен полк. През същата година е приет в РМС, член е на БКП от 1943 г. Участва в Соболевата акция, а с поета Атанас Манчев създават антифашистка бойна група. След Деветосептемврийската победа се записва доброволец в Гвардейската рота на полка си и участва във Втората фаза на Отечествената война, бие се с хитлеристите и при езерото Балатон, в Унгария, заедно с бъдещата си съпруга Иванка. По-късно е секретар на ОК на борците против фашизма и на ОК на ОФ в Поморие, работи и в партийния комитет на БКП. През 1951 г. завършва Школата за офицери и става зам.-командир на батальон, а през 1955 г. - зам.-началник на Околийското управление на МВР в Карнобат. С постановление на МС през 1960 г. е изпратен в родното си село като председател на ТКЗС, след три години се връща в София като партиен секретар и профпредседател на Домостроителен комбинат номер 1. По-късно работи и в ЦК на Профсъюза на работниците от химическата промишленост, а през 2001 г. се завръща в Бургас, където живее до днес.
Има две деца, четирима внуци и четири правнучета.


"Днешното време е като море с девет бала вълнение, затова екипажът ни трябва да е събран в юмрук - заради България"

"Няма защо да се ламти за богатства, всекиму трябва толкова, че да живее като човек"


- Дълъг живот, г-н Герджиков, изглежда богат и пълен. Изморихте ли се вече?
- Защо се обръщате към мен с "господин"? Аз тази дума, извинявайте, я свързвам с "господар". А ние с вас нали сме другари? Иначе - доста неща видях в живота си - някои, приказни за моите детски очи, после и това, което хората са съградили. Видях и небивало безводие от питейна вода, дворове, заградени с драка, улици, тесни и кални. Видях и страшния бич за бедните - жестоките болести туберкулоза и малария. Но първо от ремсовите кръжоци, а после - и от другарите си, разбрах на какво се дължи огромната несправедливост към милиардите човешки същества, историята ми показа пътя на икономическото развитие на човечеството, робството - феодално и капиталистическо. Нашето човечество е разделено за жалост и днес на господари и слуги. Така че не мога да приема "учените" приказки за "неприкосновената частна собственост" и съм сигурен, че всички злини идват от капитализма.
- Ние сега обаче градим пазарно общество, нали така? Ама никак ли не искате да приемете това?
- През Първата световна война беше скъсана веригата на капитализма чрез Великата социалистическа революция в Русия.
- Чийто връстник сте...
- Да, и се гордея с това. А през Втората световна война в много страни на света бе създадена социалистическата система, у нас - също. Вие няма как да знаете, но тогава излязохме от калта - гладни, голи и боси, за да тръгнем по нов път. Така за 45 години превърнахме България във високоиндустриална, с модерно кооперативно земеделие страна, наредихме я на 24-о място в света. Да, грешки имаше, но те наистина бяха, както казвахме, "на растежа". Ще мине време, ще разберете...
- Само че "свърнахме" от този път.
- Свърнахме, защото световният капитал не можа да преглътне факта, че на света има нова система - социалистическата, а всичките им опити с оръжие да я отстранят не минаха. Но си намериха слуги, жадни за постове, господарски, разбира се. И чрез тях, като чрез лостове, социализмът беше отстранен. Временно!
- Временно? Колко временно?
- Не знам колко, но съм сигурен, че бъдещето на човечеството е социализмът, че ако не ние - за нас е късно вече, то внуците ни, техните деца и внуци отново ще го градят и ще живеят в него. Знам как ще ми възразите, възразявали са ми неведнаж - човекът трудно се променя. Но аз вярвам в думите на Ленин, че за да се преобрази мисленето на човека, е нужна цяла епоха. Е, наследниците ни ще дочакат това преобразяване. И вярвам също, че хората, или поне повечето от тях, ще разберат - няма защо да се ламти за богатства, всекиму трябва толкова, че да живее като човек.
- Вие май сте радостен оптимист, другарю Герджиков. Познавам ви като такъв и от писмата ви до ДУМА. Не се примирявате и даже воювате за идеите си. Откъде сили?
- Ами - от вярата ми. Аз още от 1991 г. започнах да пиша до всички управляващи срещу политическите и икономическите абсурди в страната ни. А книгите, които издавам, подарявам - на читалища, включително и в София - "Светлина" и "Димитър Динев", в клуба на БСП на "Леге" 10, също в читалищата на Поморие, Несебър, Карнобат, Айтос, в мина "Черно море", в Черноморец и в град Каблешково. Продадох малкото земя, която имах, за да мога да издам мислите си и да ги раздам на хората. Ще ме разберат! Или поне повечето от тях...
- Социалист сте, но, както се казва, "едното ви око" е в комунизма.
- Гласувам винаги за БСП, призовавам и хората, които ме тачат и ми имат уважението, към това - ако властта е в ръцете на партии-ястреби, виждаме какво се случва. А днешното време е като море с девет бала вълнение, което предизвиква и корабокрушения. Затова екипажът трябва да е събран и да има умножена сила - стиснат юмрук. Заради България.
- Знам, че сте се обръщали нееднократно и към Националния съвет на БСП. Какво им казвате, какво ви отговарят?
- Не ми отговарят. Казвам им - черни и грозни са обвиненията по адрес на БСП, а част от народа ги приема за истина. Не претендирам, че съм образован като партийните ни ръководители, но знам, че една наука, едно откритие, ако не се защитават и не се доказват, просто умират. Защитата е успешна, когато водачите съумеят да убедят народа в правотата на социализма. Да докажат, че човечеството няма друга алтернатива. Да докажат още, че капитализмът отглежда насилието, грабежа, наркоманията, проституцията, неграмотността, жестоката бедност и даже войната. Трябва да разберат нашите хора по върховете, че водачите без народа са самотни, даже когато са донкихотовци. На всяка клевета трябва да се противопоставяме, трябва да доказваме стойността на анатемосаните, хулените 45 години, трябва да отхвърлим погребалния едва ли не саван, с който ни погребват всички партии от дясното пространство.
- Но ръководителите на партията са млади хора, не могат да си спомнят неща, които вие помните, другарю Герджиков.
- Ама нали могат да ни чуят! Вярно, младостта им не им е дала възможност да видят със собствените си очи какво направи моето поколение за България и от какво тресавище я извади навремето. Нека ни чуят - ние живяхме в ада преди Девети септември 1944 г., дадохме жертви - най-достойните синове и дъщери на народа си в битките за излизане от това блато. Нека младите ръководители поискат трибуна в левия вестник ДУМА, нека излизат с такива разяснителни материали. Ако те не могат да оценят какво е сторено, Господ да ни е на помощ! Защото е време непрестанно да доказват и да показват на младите хора, че при социализма страната ни беше без безработица, че 85 процента от семействата са със свои домове, че създадохме индустрия и образцово кооперативно стопанство, с което спасихме народа от мизерията. Това е социализмът! Затова трябва на всяка клевета да отговаряме открито и ясно, трябва да събудим народа! И го казвам аз, вече 94-годишният старец. Казвам го не за друго, а защото извървях своя жизнен път, вкусих от жестокостта на частния капитал, а при изграждането на социализма тръгнахме с огромен ентусиазъм, макар че понасяхме мизерията на една ограбена страна.
- Страната и днес се ограбва, очевидно много е построено, за да има още какво да се граби, нали така?
- Четох преди точно пет години интервю с Бойко Борисов пред Велислава Дърева, мисля, беше в "Новинар". Всичко, казано от него, ме накара да мисля, че той иска да излъже мен, над 90-годишния тогава човек, и моя народ. Г-н Борисов прави една "голяма екскурзия" в лабиринта, наречен политика, вижда се, че човекът не е случаен играч, познава хватките на цялата дясна политическа класа. И отговорите му - и тогава, и днес, отговарят на интересите на една нищожна част от народа - днешните богаташи. А е учил в школата на МВР, там, разбира се, се изучаваше и науката социализъм. Обаче се оказа, че всичко е забравил - в името и заради интересите на новите господари. Бойко Борисов с възторг приема "гениалната" постановка на философа Желю Желев, че частната собственост е свещена и неприкосновена. Да, такава е, но когато е в ръцете на крупните собственици. Когато е дребна и в ръцете на бедняка, е богат източник за забогатяване на... богаташите. Че кой не вижда това? Даже хич няма и нужда да питам г-н Борисов кому служи като премиер, на кой народ - на безимотните, безработните или на другите, към които и той се присъедини? Днес нямаме държава с пълна хазна, за което и Борисов носи вина, държавата ни е вече регистратор на събитията. Дали не е ясно и за него какъв е днешният ни свят - наситен с корупция, тероризъм, грабене. Всичко това е рожба на икономическата система капитализъм, която даде възможност един нищожен процент от народа да владее три четвърти от всички богатства, създадени чрез труда на всички българи! Целият живот на страната ни е в "прегръдките" на жестокото дясно - всичко продадохме, всичко прахосахме. Противопоставя ли се Борисов на тази жестока разруха? Не чакам отговор, знам го.
- Е, и накъде сега, другарю Герджиков? След тъжните ви и гневни констатации...
- На народа му е нужно управление, при което създадените от него богатства да се разпределят съгласно принципа на социализма - всекиму според положения общественополезен труд. Това е бъдещето на човечеството, за което са необходими обаче човеци. С главно Ч! Но Ленин е казал, че да си човек е дяволски трудно... Аз съм уверен - народите ще намерят верния път към общочовешката правда, към социализма. И съм доволен, че извървях и изпях честно своята песен, знам, че това, което съм казал, ще се сбъдне. Помнете ми думата! Знам, че моето поколение е "виновно" и защото създаде много лъжекомунисти, които днес успешно служат на новите си господари. Виновни сме и за други работи - че от 10 хиляди студенти до септември 1944 г. ги увеличихме на 120 хиляди и повече. Но нищо - сегашните управници ги съкращават, закриват много учебни заведения и дори посягат на БАН... Но нищо, пак идват избори... А народът, на който отнеха дори правото на труд, ще разбере, че друг виновник, освен днешните "демократи", няма. И ще гласува за най-можещите и предани нему синове. Вярвам го!