Видяла жабата, че...
/ брой: 263
Колко и да усуква, шикалкави и подвежда, президентът на днешна Турция реши да се върне към един отдавна отхвърлен и обявен за примитивизъм модел на авторитарната власт - султаната. Тази тема се спряга все по-често, разбира се, под прикритието на големи и обстойно конкретизирани приказки, свързани с друга една тема - пълната демократизация на Турция в съвременните измерения на това понятие. Само че с "малка" подробност - след необходимите конституционни реформи и под твърдия, дори суров до свирепост контрол над всичко без изключение - от държавата и обществените отношения, та до отделния индивид.
Решил човекът да стане президент/султан и да няма дори премиер. И сигурно си е повярвал до висша степен, че е на прав път, независимо от това, че този път вече съвсем ярко е обагрен от кръв, насилия и отрицание на възприетите цивилизационни ценности. Очевидно става, че технологично такъв "нравствен скок" означава на първо място премахване на цели институции, започвайки от премиерската, впоследствие на парламентарната, и се стигне до законодателната и съдебната. Е, ако пък някой се противи, място за нови зандани в страната винаги ще се намери. А като последствие - и места за обширни нови гробища...
Такива процеси, макар и спорадични, за зла беда започнахме да наблюдаваме по всички посоки на света. Някак интуитивно вече ги усещаме и тук, в България. Видяхме драматичния развой на събитията през последните дни, видяхме и панаира с абдикацията на едноличния ни управник, видимо взел си "акт" (по израза на Гиньо Ганев) от примера на южния си събрат и трасиращ, поне засега с малки стъпки, подобен път към бъдещето си. И дано този порив не се реализира, въпреки че упоритостта Му напълно се вписва в поговорката за жабата, дето видяла, че подковават вола...