Управлението е "в началото на края си"

Кристиан Вигенин е роден на 12 юни 1975 г. в София. Завършил е УНСС, специалности "Международни отношения" и "Макроикономика".
Учредител е на БСМ (1994), от 2000 г. е член на ВС на БСП, от 2001 г. - член на ИБ. Народен представител в 40-ото НС, член на ръководството на ПГ на КБ, до март 2007 г. - ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП. Евродепутат от 2009 г. Владее отлично немски и английски език, ползва руски и френски.
Женен е, има двама сина.

- Преди месеци нарекохте вътрешния министър "оръжие за масово поразяване, г-н Вигенин. Пророк ли сте - ей го на, порази държавата...
- ГЕРБ и особено Борисов и Цветанов са до болка предвидими, не е нужно да си пророк, за да предвидиш какво могат да направят при определени дразнители, почти като кучето на Павлов. Когато начело на държавата застанат милиционери, те я управляват по милиционерски. Скандалът със СРС-тата е произведен точно в МВР и явно - по разпореждане на Цветанов. Той е в основата на подслушването на Танов, целяло да събере данни срещу самия Танов, но покрай него и да събере информация за всички, които поддържат някакви контакти с него, особено - Дянков. Смятам, че разговорът на премиера не е бил планиран и се е оказал сериозен проблем за Цветанов. Въпреки наличието на данни за престъпление, извършено от премиера, тези записи не са предоставени на прокуратурата, очевидно и самият Борисов не е предупреден за тях. Допускам, че Цветанов е разпоредил да бъдат унищожени, като преди това бъде направен презапис, за да може да го използва срещу Борисов при необходимост. След като станаха публични записите, в които Танов обвинява Цветанов в покровителство на определени фирми, мога да гадая каква е била първосигналната реакция на шефа на МВР - да пусне контразапис, който да пренасочи фокуса на вниманието към премиера.
- Защо му е да "пренасочва фокуса"?
- Защото е предположил - може би основателно, че в основата на атаката срещу него е Борисов. Е, този финт беше донякъде успешен, но закономерно предизвика началото на края на това управление. И започва агония, която очаквам да свърши след загубата им на изборите наесен.
- Но управляващите май наистина си вярват, че държавата ни "се е учредила" през 2009 г., когато те спечелиха изборите. А който си е повярвал чак дотам, докъде стига?
- Когато смяташ, че всичко започва от теб, губиш представа за реалностите. Направих си експеримент тези дни - попитах различни хора в какво според тях това правителство се е справило по-добре от предишното и постигнало ли е нещо, което преди не е било възможно. Страшно се затрудниха. Обикновено се сещаха за негативни примери. Все пак някои споменаха края на отвличанията, други, че са очаквали да се подобри усвояването на еврофондовете, но това не се случва, трети са се надявали на повече в социалната сфера, но са разочаровани, четвърти са разчитали на прозрачност и обективност в кадровата политика, но твърдят, че днес назначенията стават на роднински принцип без оглед на качествата и т.н., и т.н. Мисля, че въпреки апатията, не сме далеч от момента, когато това управление ще изкара гражданите по площадите и ще се срине под тежестта на собствената си некомпетентност.
- Как гледат в Европарламента на подслушвачеството у нас, какво казват колегите ви от групата на социалистите и демократите?
- Колегите са загрижени за ситуацията в България. Проблем е рязкото нарастване на използването на СРС, без това да се превръща в по-качествени разследвания. Елементарната логика води до заключението, че те се използват за други цели. По тази тема предстои дебат в ЕП с Европейската комисия по искане на либералите и с подкрепата на социалистите и демократите. Друг проблем е изтичането на СРС - очевидно има пробиви в системата и това създава съмнения доколко може да се има доверие в способността на българските власти да боравят с чувствителна информация, например с тази, споделяна в Шенгенската информационна система. Третият и най-деликатен проблем е съдържанието на разговорите на премиера Борисов. По тази тема засега няма официални становища, но под съмнение е способността на Борисов да остане на поста си и да представлява България, особено в рамките на институциите на ЕС. Борисов създаде през 2009-а надежди у партньорите, че ще се пребори с организираната престъпност и корупцията. Но контрабандата придоби невиждани размери, а записите уличават лично премиера в покровителстване на незаконна дейност на фирми. Като добавим скромните резултати в борбата с престъпността, шумните операции на МВР, но без качествен доказателствен материал, сивите краски в образа на правителството започват рязко да преобладават. В нормална държава премиерът и министърът на вътрешните работи вече трябваше да са в оставка или най-малкото - отстранени до  проверките. Аз призовавам Борисов, вместо да се крие зад назначените от него депутати и да става зависим политически от крайната десница, да се оттегли временно от поста си и да даде шанс на едно независимо разследване на целия случай. Ако го оправдае, ще се върне на бял кон, но ако е виновен, най-логичната стъпка са нови избори. Не мисля, че второ правителство на ГЕРБ с друг премиер има шанс, макар че и това е възможно решение. Разчитам прокуратурата да събере смелост и да свърши необходимото. Иначе отговорността ще падне върху нея.
- Вие сте доказан международник, как оценявате погването на дипломатите ни? Каква е целта, кой има полза?
- Смятам, че началото на кризата с посланиците започна с неспособността на министър Младенов да реагира държавнически и умело в една наистина необичайна ситуация. Аз съм убеден, че много преди публикуването на списъка Младенов е имал информация какво може да се случи. Вместо да се прави на изненадан, можеше да поиска известно забавяне на публикуването, тъй като то не е обвързано със задължителни крайни срокове. Много от споменатите в списъка дипломати са с изтичащи мандати или пред пенсиониране. Без истерии тези хора можеше да бъдат изтеглени или да се изчака краят на мандата им. Но... беше заложено на деструктивна конфронтация с президента, която блокира работата на дипломацията ни. Не разбирам тази шизофрения, с цялото ми уважение към страдащите от това заболяване. Значи по принцип не е проблем да имаме министър, зам.-министри, шефове на агенции, областни управители, които са били агенти на ДС, а за посланиците това не е допустимо, въпреки че за част от тях информацията не е нова и приемащата страна не е възразила. Дори ЕК заяви официално, че за служителите й единствените критерии за назначаване са професионалните качества, т.е. принадлежността към структурите на бившата ДС не стои като пречка пред кандидатите. Единствената жертва досега са министър Димитров и зам.-министър Павлин Димитров, като в случая Борисов и Цветанов просто намериха чудесен повод да се освободят без никакви обяснения от тях. Не разбирам защо толкова хора трябваше да бъдат унижавани, но съм убеден, че те няма да приемат така лесно натиска. Това би означавало да се съгласят, че "уронват престижа на България". Всъщност част от тях имат сериозен принос за членството на България в ЕС, в НАТО и за изграждането на новата българска външна политика. Най-странното е, че се решава членството ни в Шенгенското пространство, и вместо да мобилизираме всички налични ресурси за подкрепа, ние се блокираме сами. Като знаем каква е кадровата политика на това правителство, няма да се учудя посолствата ни да се напълнят с типажи като печално известните Румяна Желева или Калина Илиева.
- Има ли успехи днешната българска външна политика? Или ще гледаме Шенген "през крив макарон"?
- До днес това правителство не може да се запомни със значими външнополитически инициативи, постижения или събития, включително в региони от първостепенна важност за нас - Западните Балкани и Черноморския регион. Работата на МВнР е блокирана, липсват дългосрочни приоритети, свива се мрежата ни от дипломатически мисии, като за някои от мисиите пред закриване не намирам никакви смислени аргументи, освен големия сграден фонд, който ще може да бъде разпродаден с цел запълване на дупки в бюджета на министреството.
- Например?
- Как е възможно в момент, когато Мексико се превръща от регионален в глобален фактор, да се отказваме от дипломатическо присъствие там? Аз съм на обратното мнение - една силна дипломация може да ни донесе огромни икономически ползи. Но това е  дългосрочна инвестиция. Не може да поставиш посланици в унизителното положение сами да косят тревата в двора на посолствата, да карат раздрънкани автомобили, да нямат средства за елементарни светски събития, да не говорим за по-активна работа с хора, неправителствени организации, бизнес структури, медии! На част от посланиците се гледа като на хора, изпратени да се грижат за овехтелите посолски комплекси. Тъжна картинка, която се нуждае от рязка промяна, но тя няма да дойде от това правителство. А отлагането на членството ни в Шенгенското пространство е комплексен провал, в който най-голяма вина има Цветан Цветанов и повереното му министерство. За разлика от Румъния България все още не е изпълнила техническите изисквания. Но трябва да кажем, че реакциите на първите сигнали от Франция миналото лято бяха неадекватни, не беше усетена заплахата, а правителството ни, за разлика от румънското, предпочете да се сниши. Не е късно да се предприеме съвместна дипломатическа офанзива,  подкрепена от унгарското председателство на ЕС. Но най-лошият вариант би бил решението да се отложи без конкретни срокове и да се обвърже - пряко или косвено - с напредъка ни по т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка.