Шансът
/ брой: 58
Бушуващите улични протести както заплашват да вкарат в задънена улица политическия живот на България, така за пръв път предлагат един огромен шанс на страната ни - шанса да се наложи в публичното пространство истинско, енергично и безкомпромисно обсъждане на фундаменталните ни проблеми. До вчера в това пространство царстваха лакировката, подмазването и всякакви шамански спектакли, угодни на властта. Имаше я финансовата стабилност, нямаше я ненормалната и недопустима за европейска страна ужасяваща бедност, която убива и от която се самоубиват. Имаше ги златните пръстени по ръцете на безработна, но ги нямаше стотиците изхвърлени от пазара на труда. Имаше прерязаните ленти, но отсъстваше съдбата на хилядите, които с месеци чакат неизплатените си заплати.
Как да заработи хилавата българска икономика? Как да се спре лавината от фалити на малки фирми? С какви стоки и услуги можем да се борим на безкомпромисния международен пазар? Ако тези въпроси бъдат подменени или задушени от спорове за конституцията, от спорове за легитимността на едни или други протестиращи, от спорове за сценарии и задкулисия, шансът ще бъде пропилян. И България ще се върне на изходната си точка: "Върви слепецът нанякъде, съпровождан от маршова, фанфарна или друга нелепа музика."
Дано протестиращите в своето опиянение не пропуснат това. Те дадоха шанса на България да заговори за истинските си проблеми. Дано сами не изхвърлят на бунището този шанс!