Пробуда
/ брой: 198
Преди дни поредното социологическо проучване показало, че едва една четвърт от съгражданите ни знаели правата си като потребители. Не се учудвам.
Питам се - колко ли от нас знаят правата си като граждани въобще?
Не съм от привържениците на тезата, че сме "робско племе", но все се чудя: тъпчат ни търговци, тъпчат ни рекетьори, тъпчат ни работодатели, тъпчат ни монополисти, а ние все си мълчим. Или най-много - да изпсуваме я на опашка, я на чашка...
Не щеш ли, напоследък взе да ни тъпче и държавата. Тази същата държава, която е призвана да държи общото ни съжителство в цялост, без пробойни и сътресения. Тази, която трябва да ни брани правата и да ни търси отговорност, ако съгрешим. А щом държавата ни потъпква правата, вместо да ги отстоява, тях ще трябва да ги защитава т.нар. гражданско общество.
Отдавна се чудя има ли такова у нас.
В дебелите книги е написано, че всичко онова, което не е икономика и не е държава, е гражданско общество.
Но то е реално само тогава, когато се грижи за интересите на повечето хора, а не когато всеки е за себе си.
Намери се най-после една гражданска инициатива "Справедливост", която скочи срещу безобразията на МВР.
Дано да е истинско пробуждане на гражданите, а не като във фразата за едната птичка и пролетта.