Посееш ли омраза...
/ брой: 133
Трифонов сее вече 20 години омраза и цинично пренебрежение към политици, партии, управляващи. Гологлавият и сценаристите му устойчиво и напоително сваляха доверието към всяка система в държавата. Здраво бе посята и покълна омразата към всичко и всички. Под благовидното було на патриотизъм и морал, с веещи се национални знамена и бунтовни песни.
Шоуто на Слави възпита не едно поколение. В какво ли? Да се присмива, да принизява, да мрази. Да не зачита правила и закони, ако не харесва създателите им.
Но със същия този патос, с който Трифонов ненавижда политиците, днес влиза в политиката. И самонадеяно твърди, че знае какво трябва да се направи. Вади CV-та и раздава задачи. Предполагам, че така прави в собствената си компания. Твърдят, че я управлява добре. Предполагам, че и огромната част от кандидат-министрите с чужди дипломи и няколко езика се справят в бизнеса или сферата, която ръководят. Но, уважаеми зрители, политиката не е трудов договор с един началник. Политикът не се назначава от сценаристи и шоумени.
Политиката е обществен договор.
Обществото задава задачите. Обществото - цялото, пъстрото, бедното, богатото, успешното, болното, неграмотното, работното...
Политиката е компромиси, преговори и трудни решения. Не е само изчегъртване на едните и възцаряване на следващите.
Политиката не е програма, писана на коляно. Не е фирма за преводи и легализация на дипломи.
Доверие не се печели с омраза. Уважение не се гради с постове във Фейсбук и демонстративно пренебрежение към конкуренти, опоненти, журналисти и всички инакомислещи.
Трудно ще ни е да заменим един самодържец с друг. Първият ни обясняваше, че е прост и затова се разбира с народа. Вторият твърди, че знае какво иска народът, защото е достатъчно извисен и неопетнен.
Ха!