Политиката на кабинета е обратна на европейската

Ивайло КАЛФИН е роден на 30 май 1964 г. в София. Народен представител в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Член на комисиите по външна политика и по бюджет и финанси. Учредител на Политическо движение "Социалдемократи". Заместник-председател на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз (1995-1997 г.); от 2002 до 2005 г. - секретар по икономическите въпроси на президента на Република България; от август 2005 г. - заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент, избран е да изготви социалдемократическата визия за финансовата реформа и бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г. Като член на Специалната комисия за политическите предизвикателства е определен за "докладчик в сянка" от страна на Групата на социалистите и демократите в ЕП.

- Как усвояваме европарите, г-н Калфин? Властта доста се хвали, че сме "много по-напред отпреди", така ли е?
- Нормално е да сме доста по-напред отпреди, защото сме член на Европейския съюз от две и половина години. В тази финансова рамка, която е активна в момента, ще бъдем през 2013 г., така че най-нормалното очакване е всяка година да увеличаваме средствата, които се усвояват. Само че ако губим от нещо, то е, защото си слагаме розови очила и говорим, че няма никакви проблеми с усвояването на средствата.
- Говорим? Кой говори?
- Говори правителството, говори парламентарното мнозинство - например тази сряда, на заседанието на комисията по европейските въпроси. Говореха и в четвъртък в парламента - същите и същото. Но всъщност проблеми с усвояването на фондовете има и неслучайно БСП поиска оставката на ръководителката на Фонд "Земеделие" - няма от дълго време плащания по САПАРД, а това е програма, която с много усилия беше удължена и тази година. Доколкото ми е известно, няма и сключени нови договори по оперативна програма "Транспорт". Това, което се отчита като "увеличение на средствата", които сме усвоили, от една страна, е разрешението на Европейския съюз да се дават повече авансови средства, за което няма заслуга нито организацията, нито правителството. А от друга страна, има една доста елементарна измама в статистиката - има едни 400 милиона лева, които България прехвърли от собствени средства на Европейската инвестиционна банка, и някъде около 330 милиона от тях се върнаха обратно. Това са пари, които не са европейски, а са от националния бюджет, но които правителството отчита като усвоени средства.
- Г-н Калфин, казвате, че правителството освен че се хвали, ни и лъже ли?
- Казвам, че властта не е коректна с числата, които представя. Повтарям - проблеми в усвояването на фондовете има, и е най-добре за страната ни да си ги кажем проблемите каквито са и да се търси решението. Иначе властта досега уволняваше хора, които работеха по фондовете - сега назначава нови хора... Премиерът твърдеше, че няма нужда от "такъв министър" - после назначи точно "такъв министър"... След една година "на празни обороти" и празни действия това правителство започна да разбира опита на предишното.
- С кого всъщност се сравняваме по изразходването на еврофондовете?
- Този въпрос е наистина много важен. Защото в статистиките на правителството се сравняваме със себе си и казваме: "Тази година сме по-добри от предишната." Това е прекрасно - наистина бихме били много притеснени да сме по-зле от предишни години. Но европейската статистика е много ясна, тя сравнява всички страни-членки. В бюджетната комисия на Европейския парламент са сравними средствата по изразходването на Кохезионния фонд. И ако през есента на миналата година бяхме "в средата" на европейските страни - на 13-о - 14-о място, от април т.г. сме твърдо на последното 27-о място, това е опасната "червена зона". Така че останалите страни много по-бързо и много по-динамично усвояват европейските фондове от България. Такава е истината, това показва сравнението с останалите страни-членки на ЕС.
- Казахте нещо доста тревожно в парламента - че все още имаме проблем с ясното формулиране на националния си интерес. Какво точно бихте предложили, ако има кой да ви чуе?
- На първо място правителството следва да си формира позициите - публично и след дискусия. А по важни тези за Европейския съюз, особено важни и за европейските институции, България води политика, която е точно обратна на европейската. Много дълго се дискутираше и това, което правехме миналата година - спирането на разходите, когато страните в Европейския съюз ги увеличаваха. Защо например тази година три пъти увеличихме дефицита? Европейските страни правеха точно обратното! Има и по-пресни примери. България, неизвестно защо, се съгласи един много голям механизъм от 750 милиарда евро да подпомага само страни от еврозоната, които имат нужда. Това мина не дори със съгласието, а без България и "дума да обели". Така че излиза - ние ще участваме в гарантирането и плащането на тези средства, а няма да имаме достъп до тях! Друг пример е искането заедно с още няколко колеги на финансовия ни министър да се смени начинът, по който да се изчисляват дефицитите, да се скрият в тях допълнителни публични разходи. Нещо, което също не е формулирано, и надали някой би могъл да обясни ясно какво точно България би спечелила. Защото видяхме много остра реакция на финансовите министри на Германия, на Франция, остра реакция и на комисията на случващото се в България по отношение на фискалната политика. В ЕС никой не успя да разбере защо искаме да се смени методиката за изчисляване на бюджетния дефицит. Очевидно е, че правим труднообясними действия, което създава впечатления за неясна национална позиция и за колебливост.
- Защо сменяме методиката за изчисляване на бюджетния дефицит според вас? В ЕС разбраха ли ни правилно?
- И на мен, въпреки че съм от България, както и на вас, да не говорим пък за ЕС, не ми е ясно защо. Ако някой от европейските институции ми зададе този въпрос, няма да мога да му отговоря. Не знам защо финансовият министър се е разписал под това писмо, с което искаме средства, които отиват публично в пенсионната система, и то в личните, капиталовите сметки, да не се отчитат като публични разходи. Нито има такива намерения България, нито има такива средства "за отделяне". С това предизвикахме много остра реакция от водещи страни. То е и пример как не знаем какво точно подписваме... И друг пример ще ви дам - ромите ни във Франция. Българското правителство гузно си мълчи или казва: "Проблемът е на Франция!" А е абсурдно 30, нека са 50 български граждани - били те роми, турци, мюсюлмани, християни, каквито и да било други, да са заплаха за Франция. И вместо да си мълчи, правителството ни трябваше да постави принципно въпроса, беше длъжно да заяви, че няма емиграционен натиск, че ако има хора - български граждани, които са нарушили закона, те трябва да си понесат щетите. И кабинетът ни да не позволява непрекъснато да се лепят етикети в поредица статии в европейски медии "колко са страшни" българските роми и "колко са страшни" едва ли не всички българи. Което, разбира се, се отразява върху всички нас. Ето и това доказва неспособността на правителството да заема ясни позиции в ЕС по важни въпроси.
- Щом кабинетът ни не стои, ако ви разбирам правилно, зад действията на българските евродепутати, естествено е да попитам - как се оправяте там, г-н Калфин?
- Където можем, всички българи в Европарламента действаме заедно, единно. За Козлодуй, за допълнителните компенсации работехме добре и в синхрон - и всички български евродепутати, а и институциите. За съжаление обаче не мога да се сетя за друг подобен пример. Сформира се например комисия в Европейския парламент, която ще работи как ще изглежда бюджетът и какви ще са приоритетите от 2014 г. нататък - изключително важен въпрос е, защото има теми, по които България ще изгуби страшно много пари. Аз съм не само участник, но и докладчик на групата на социалистите по този въпрос, но в България просто няма с кого да говоря по него. На заседанието на Министерския съвет според министрите Дончев и Дянков, които се занимават с тези въпроси, се оказа, че това не е тема, която правителството смята за важна.
- Не разбират или не желаят да разберат?
- Според мен правителството мисли доста краткосрочно и всичко, което следва след 2013 г., им се вижда като нещо, за което не носят отговорност. Което е изключително безотговорна позиция.