Пловдив e най-затъналата в кал бъдеща столица на културата

"Държавата очевидно няма интерес от премахването на редица безобразия"

"Пловдив e най-затъналата в кал  бъдеща столица на културата"

- Господин Драганов, министърът на туризма Николина Ангелкова заяви, че ще има 5% ръст през зимния сезон. Какво очаквате вие?

- Зимният сезон се очертава не по-добър от предходния. В началото на тази година имахме европредседателство и още тогава обяснихме, че това ще генерира повече туристи. И беше факт, че по време на европредседателството имахме 35 хил. повече посещения спрямо предходната година. За този зимен сезон не очакваме увеличаване на туристите. Освен това наблюдаваме спад на пътуванията от Турция, които бяха характерни за изминалата година, заради девалвацията на турската лира.

- Какъв отлив очаквате на турски туристи?

- Очакваме спад в рамките на 60% спрямо изминалия зимен сезон, като основната причина е сривът на лирата. Заради това намаляват пътуванията не само към България, но и към всички туристически дестинации. За турците стана доста по-трудно да пътуват. Ръстът при нас през миналата година беше и поради липсата на сняг в много от европейските курорти. Това генерира намаляване на пътуванията там. Независимо, че България сега ще повтори числата от миналата година.

- Не очаквате дори и минимален ръст?

- Да, очакваме задържане на нивото от миналата година. Даже ако и това постигнем, ще бъде голям успех, тъй като у нас има отлив по отношение на полетите на нискотарифните авиокомпании. Три линии вече са прекратени, което означава, че ще имаме по-малко пристигания на летище София. Също така отпадна и чартърът от Скандинавия, който обслужваше балнеологията в Северното Черноморие. Всичко това говори, че не можем да бъдем оптимисти по отношение на зимния туристически сезон. Очакваме в периода 22 декември - 22 март в страната да влязат около 1 млн. 650 хил. посетители, от тях - около 46% ще бъдат у нас с цел туризъм.

- Къде и колко българи ще пътуват през предстоящите Коледа и Нова година?

- Българите ще пътуват най-вече у нас. Очакваме общо 540 хил. пътувания за Коледа и Нова година, от които 110 хил. ще бъдат в чужбина, а 430 хил. в страната. Около 90 хил. българи ще слеят двата празника.

- Има ли промяна в цените на туристическите услуги?

- Поскъпването е между 7 и 11%. То се дължи на рязкото поскъпване на горивата в началото на ноември, което определи цената за Коледа и Нова година. Общото поскъпване на туристическото предлагане се дължи и на увеличаването на заплащането в туризма и ред други фактори.

- Кои ще са най-предпочитаните чужди дестинации за българите?

- Най-много ще пътуват в Гърция и Турция, която предлага доста изгодни цени в петзвездни хотели олинклузив. Още от септември се очертава засилен интерес към Турция и това ще продължи и през зимния сезон. Дължи се основно на изгодните цени сега там. Също така доста българи ще пътуват за Македония, Сърбия, Румъния и там, където има големи български диаспори - Германия, Испания и Италия.

- Постоянно чуваме от министър Ангелкова нови срокове за пускането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Каква е причината за това голямо забавяне?

- Бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев, който беше и в екипа на Ангелкова, казва, че системата ЕСТИ е била готова да влезе в паралел още преди 4 г. Още оттогава има непрекъснато забавяне в обществената поръчка и други фактори, които непрекъснато възникват. Истината обаче е, че има голямо съпротивление срещу това да има по-добра отчетност в туризма, което силно ще свие черната икономика. Очевидно различни олигархични кръгове имат много силни интереси. Няма друго обяснение за толкова дългото забавяне. И по всяка вероятност системата ще бъде направена по начин да работи несъвършено и да не дава информацията, която обществото очаква от нея.

- Това означава най-малко провал на работата на държавата.

- Държавата очевидно няма интерес от премахването на редица безобразия. Виждате и скандалите около шума, на които Министерството на туризма се възпротиви. И те в известна степен доведоха до отношението към бившия вицепремиер Валери Симеонов и впоследствие до неговото отстраняване, което в крайна сметка стана по друг повод. Така и не видяхме в четирите години след създаването на министерството ясна политика за управление на публичната държавна собственост, наречена туристически забележителности. Те и по Конституция и съгласно Закона за културното наследство са публична държавна собственост. Дълго време министър Ангелкова говореше, че собствеността е частна. В същото време се отдаваха на концесия плажове, публична собственост. И виждаме колко несъвършено се отдават те и какви загуби търпи българският туризъм вследствие на липсата на конкурентоспособност в начина, по който се управляват тези туристически забележителности. Същото е отношението към богатото културно наследство, което по никакъв начин не се управлява като туристическа забележителност, публична държавна собственост. Напротив - бяга се от отговорност и от управление. И тя се прехвърля към кметовете и областните управители. Това е липса на политика в централното управление. По същия начин влияе и този отказ от консолидация на бранша с аргумент, че трябва той сам да се обедини. А това е нонсенс, защото от 2002 г. са категоризирани близо 5000 места за настаняване от министъра и още десетки хиляди от кметовете. Редно е след като си категоризирал толкова много обекти, да провокираш един представител от тях, с който да разговаряш. У нас организациите са 300 и самият министър ги гледа с насмешка. В същото време те угаждат на анархията на правителствения сектор в туризма. На преден план бяха изкарани абсолютно изкуствено създадени организации, които да венцеславят властта, което е антипродуктивно и неконкурентоспособно.

- През 2019 г. Пловдив ще бъде европейска столица на културата. По тази тема властта буквално мълчи, а остава само месец. Готов ли е Пловдив?

- Това, което се случва с Пловдив, е може би един пример за най-затъналата в калта европейска културна столица преди годината, в която тя ще бъде обявена за такава. Чудеса бяха извършени в други градове на Европа, които бяха културни столици. Смисълът не е обществото въобще да  разбере за това, че Пловдив има привилегията да бъде посочен като културна столица на Европа, а максимално да извлечем ползи. Както за опазване на културното и историческото наследство, така и да се подобри местната икономика, да се създадат работни места, както и да се създаде конкурентна културна историческа дестинация, която в бъдеще да привлича туристи. Липсата на политика в Министерството на туризма и в централната администрация, както и липсата на браншова туристическа организация, която да консолидира рекламата на туристическия продукт, ни изхвърля извън орбитата на модерните туристически дестинации в Европа. Виждаме, от една страна, липса на конкретна връзка между централната политика, неправителствения сектор и общинското ръководство. А от друга - профанизиране на идеята за културна столица на Европа. Достатъчно е да се види централният пловдивски площад и кв. "Капана", който трябваше да стане интегрирано арт пространство за културен диалог и културни практики. А то се превърна в някакъв проект, подобен на Слънчев бряг по отношение на кроул туровете (бел. ред. алкохолни турове). Независимо от огромните инвестиции и добрите неща, които бяха свършени в Пловдив от археолози, историци, специалисти по културно наследство с възстановяване на ред обекти със средства на държавата, публичността липсва. Липсва и фокусът на това, че ние като общество трябва да се радваме и гордеем с това, което има Пловдив. А не да наблюдаваме една смешна корупционна картина, която в крайна сметка не носи нищо добро за българския туризъм.

- В този един месец, който остава до 2019-а, ще успеят ли да оправят бакиите или ще бъде провалена поредната добра възможност?

- Твърде голямо е изоставането през тези години, в които знаем, че Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Ние сме разединени, имаме изключително непрофесионално управление на туризма от централната администрация, липсват политики и виждане. Има абсолютно неконсолидиран туристически бранш, на който се помага да бъде разединен, имаме съвсем корупционна практика по усвояване на общински, национални и европейски средства, което се вижда от цялото общество. Всичко това не определя едно добро настроение, такова каквото би трябвало да бъде, в началото на едно значително събитие за всеки европейски град. Липсата на съвременно мислене у нас опорочава добрата европейска идея. Очевидно, за да може едно общество да върви напред, то трябва да има мъдри водачи и да умее да извади на преден план творците, когато става въпрос за култура. Но някак си Пловдив върви напред с една вандалщина по отношение на културното наследство, една лакомия и всякакви други пороци, но не и със спокойно културно развитие на дестинацията в нейните исторически пластове и превръщането й в локомотив на българския туризъм.