Катерина ЯНЧЕВА:
Младите сме не само бъдещето, ние сме днешният ден на БСП
Иска ми се да променим езика и посланията си към хората, защото те често наистина не ни разбират, убедена е активистката на Младежкото обединение
/ брой: 155
Катерина Янчева е родена в Сандански. В момента завършва висшето си образование по специалността мениджмънт и информатика в София. Работи като сътрудник в офиса на Илияна Йотова в Кюстендил. Омъжена е, има две деца - Джоана и Мартин. Председател е на Младежкото обединение в Кюстендил.
- Откога сте в БСП, Катерина? Кой ви доведе при нас? А в младежката организация откога сте?
- В БСП съм от 2005 г. Главният "виновник" за това е Мая Манолова. Тя ме зарази със своята енергия и работохолизъм. Тогава проведохме страхотна предизборна кампания, в която се включиха много младежи, които също като мен станаха членове на БСП. Сега, 6 години по-късно, сме пак заедно, готови за следващите избори. Тогава нямах представа какво ме чака и какви трудности ми предстоят, защото няма нищо по-трудно от това да работиш с хора - колкото и да си добър, все ще се намери човек, който да ти намери някой и друг кусур. Но аз не се оплаквам. Обичам това, което правя, опитвам се да бъда връзката между стари и млади и мисля, че успявам. В началото започнахме с дискусионни клубове по места, а след това дойде и Младежкото обединение.
- Сега ще ви питам "по-сложно" - ясно е откога сте с БСП. А защо? В Младежкото обединение какво точно правите - и вие лично, и структурата?
- БСП е партия, която е най-близко до моите идеи. Партия, която мисли за обикновения човек, партия, която има минало и поглед в бъдещето. Създадохме Младежкото обединение през миналата година. Оттогава работим по програма, която обхваща всички сфери. Постоянно сме заети с различни инициативи. Имаме периодични срещи - всеки петък в клуба на БСП-Кюстендил, на които обменяме идеи и обсъждаме бъдещето на нашата организация. В момента подготвяме участието си в националната кампания "Дянков, назначи ме!", защото всеки трети младеж е без работа. Подготвяме се за предстоящия събор на връх Бузлуджа с палатков лагер, това ни е традиция още от 2005 г. и всяка година групата се увеличава. С работата, естествено, върви и купонът. Там е мястото, където младежите се отпускат и опознават най-добре, което им помага по-лесно да работят в екип.
- Искате ли да промените нещо в Социалистическата партия? Какво, и знаете ли с кого и как да го направите?
- Иска ми се да променя много неща в моята партия. Искам да не се делим на млади и на стари, на бедни и богати, искам всички наши членове да имат равни шансове да покажат своите възможности, да реализират своите идеи, да си партнират на всяко ниво в партийната сфера. Иска ми се да променим езика и посланията си към хората, защото те често наистина не ни разбират и не ни вярват. Отдалечихме се от нашите избиратели, като че ли само преди избори се сещаме за тях, а това няма да ни доведе до нищо добро. Всички говорят, че младите са бъдещето, че трябва да им се даде шанс, но дали е така? Често на младите хора в БСП се гледа като на сътрудници за лепене на плакати по предизборни кампании или за запълване на зали при мероприятия. Младите хора имат нужда от изяви, от партиен растеж, а ние си имаме и доктори, и филолози, и психолози, и счетоводители, и програмисти, и химици... Ние не сме само бъдещето, ние сме настоящето, но за съжаление много хора не го разбират или просто не искат да го разберат. Видят ли, че ставаш прекалено активен и започваш да "надигаш глава" в публичното пространство, "случайно" решават, че имаш да кажеш далеч повече и по-интересни неща от тях и... веднага сменят тона и се опитват да те смачкат. След това те обвиняват в кариеризъм, предателство, нелоялност... А после трябва наново да се доказваме. Но ние не се страхуваме, защото младите социалисти от Кюстендил сме един отбор с много добър треньор, който ни вярва и ни подкрепя винаги и във всичко - това е Мая Манолова.
- Как се отнасят близките ви, приятелите ви към вашата "партийна активност"? Носи ли ви това понякога неприятности?
- Мои приятели най-често ми задаваха въпросите "Защо точно БСП?" и "Какво получаваш?" Както и - "За кого?" Когато им отговорех, че нито ме карат, нито ми плащат, и че това е моят избор и моята партия, отговорът им е: "Ти си луда!" Да, в държавата на безразсъдните, разсъдливият явно е луд. Аз съм горда, че съм член на тази партия и никога не бих й изневерила. Да се пошегувам - на мъжа си мога и да изневеря, но на партията - никога. Смело мога да кажа, че съм се родила лидер и се радвам, че "моите младежи" ме избраха и че не ме предадоха, даже и в най-трудните моменти. Искам да заразя с моята "лудост" още млади хора - като в онази песен: "Ако до всяко добро същество застане поне още едно", искам да пречупя тези закоравели сърца и мисленето на загрубелите им души. Но най-близките, моето семейство, са с мен. Това са хората, които най-много страдат, защото по време на избори почти нямам време да се справям с домашните си задължения и затова благодаря на Бог, че ме е дарил с такъв търпелив съпруг, който тогава е и майка, и домакиня, и приятел.
- Младежкото обединение също има въпроси, ето някои: на какво се смеете най-често? И от мен - присмивате ли се някому?
- На какво се смея? Има ли вече на какво да се смее човек?! Положението ни никак не е до смях. Всяка сутрин, като се събудя, се усмихвам - така започвам деня си. Всеки ден се боря с трудностите и с позитивизъм се опитвам да стана по-добър човек. Всеки се ражда с мисия, а моята е да бъда добър човек и да правя хората по-добри. Когато вървя по улиците и виждам десетките тъжни и вглъбени в ежедневието си хора, ми става болно. Нашият свят се е заразил с болестта на безчувствието, алчността и апатията. Опитвам се да приемам живота като безкрайна битка в името на доброто и красивото, а най-силните ми оръжия са усмивката и любовта към хората. Иначе - присмивам се на управляващите, защото са се приели много на сериозно. Но да не забравяме, че няма нищо вечно и животът е кръговрат от успехи и падения.
- С какво се гордеете най-много?
- Със семейството си. Имам прекрасни деца - син и дъщеря, както и невероятен съпруг, който ми е стабилна опора в живота. Освен това се гордея и с младежите от организацията в Кюстендил. Ние сме страхотен екип и знам, че те винаги са зад мен. Надявам се, че на следващите местни избори в листата ни ще фигурират повече младежи, защото пример трябва да ни бъдат местните избори в Горна и Долна Секирна, където спечели 18-годишен младеж. Това според мен е печелившата рецепта. Лъчо няма опит, но хората избраха младостта.
- Трудно ли се изправяте, ако паднете?
- Аз съм човек, който е лесно раним и много доверчив, често си поплаквам, паля се от най-малкото. Затова в началото ми беше много трудно, но вече се научих. Приятелите ме съветват да броя до 10, преди да говоря. Разбира се, правя го, броя и... пак си казвам това, което мисля, не мога да бъда друга, а и не искам. Мисля, че е дошло времето, в което трябва да си казваме истината в очите, колкото и да е лоша тя.
- В България истински политици има ли? Ще назовете ли имената им? И кого от тях оценявате най-високо? А професия политик има ли?
- Да, има - Илияна Йотова, Мая Манолова, Галя Асенова, Симеон Славчев. Това са политиците, на които искам да приличам. Всички са много различни, но всеки един по своему ми дава куража и опита да се занимавам и аз с политика. Илияна Йотова е политик, който говори достъпно за обикновения човек, което малко политици са усвоили. Останалите говорят "на висок стил", със заучени фрази, които младите не разбират, а какво да кажем за по-възрастните. Тя знае как да накара младите да работят, винаги намира общ език с нас. Мая Манолова ме заразява с енергия и работохолизъм. Това е политикът, който спи по 3 часа на денонощие. Аз никога не съм я виждала уморена и тя е една от малкото наши политици, които не се страхуват да критикуват управляващите. А Мони и Галя са младите лица на БСП, на които се възхищавам. Това са хората, които след години искам да видя на ръководни постове в партията и в държавата, защото знам, че го могат! А професия политик няма. Рано или късно се изчерпваш и не можеш да бъдеш полезен. Трябва да знаеш кога е дошло времето да се оттеглиш и да дадеш път на по-младите.