Лилия Георгиева:
Да си политик не е професия, призвание е
В БСП не обръщат много внимание на младите хора, не слушат мнението им, това трябва да се промени, казва активистката на Младежкото обединение
/ брой: 166
Лилия Георгиева е родена на 7 юли 1974 г. в Перник. Завършила е висше образование през 1989 г., магистър в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, специалност "Връзки с обществеността". Старши специалист е по "Оперативни програми" в община Радомир.
- Откога сте в БСП, Лилия?
- Член съм на БСП от 4 юни 2006 г.
- Кой ви доведе при нас?
- В БСП ме доведе Евдокия Асенова, която в момента е заместник-кмет на община Радомир.
- А в младежката организация откога сте?
- В младежката организация съм от членството ми в БСП.
- Сега ще ви питам "по-сложно" - ясно е откога сте с БСП. А защо?
- Родителите ми са симпатизанти на тази партия. Идеите на партията са близки до моите идеи. БСП е част от моето детство.
- В Младежкото обединение какво точно правите - и вие лично, и структурата?
- Аз съм председател на Младежко обединение - Радомир. Провеждаме различни инициативи, свързани с нашата община, включваме се в инициативите на Младежкото обединение, както и в тези на БСП - Радомир.
- Искате ли да промените нещо в Социалистическата партия?
- Искам, разбира се.
- Какво, и знаете ли с кого и как да го направите?
- Най-вече това, че не се обръща много внимание на младите хора. Не се слуша много тяхното мнение. Това може да се промени най-вече с наши сили, имам предвид - младите в БСП. Но трябва все пак да ни приемат.
- Как се отнасят близките ви, приятелите ви към вашата "партийна активност"?
- Приемат го нормално. Има някои, на които им е странно. Но повечето ме поддържат.
- Носи ли ви това понякога неприятности?
- До момента не, но имайки предвид политическата ситуация, в бъдеще може би.
- Младежкото обединение също има въпроси, ето някои: на какво се смеете най-често?
- Аз се смея на много неща. Понякога се смея и на себе си.
- И добавка от мен - присмивате ли се някому?
- Не. Всеки има право да живее живота си, както прецени.
- С какво се гордеете най-много?
- Гордея се, че живея така, че да вървя с високо вдигната глава и да не се срамувам от действията си.
- Трудно ли се изправяте, ако паднете?
- Опитвам се, но невинаги се получава.
- В България истински политици има ли?
- Труден въпрос.
- Ще назовете ли няколко имена все пак? И кого от тях оценявате най-високо?
- Не бих се ангажирала с имена.
- А професия политик има ли?
- Няма, за мен да си политик е призвание, не е професия.