Атанас Звездинов
Срещи
Атанас Звездинов: Поезията е енергия на съвестта и осъзнатата сила, на Душата и Духа
В борбата за справедливост трябва да намерим своето място, казва известният поет
/ брой: 154
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ е роден на 5 август 1943 г. в София. Завършил е "Славянски филологии" в СУ "Св. Климент Охридски" (с чешки език и литература). Работил е като редактор в Българското национално радио и издателство "Народна младеж". Бил е и директор на Дома на детската книга с музей "Ангел Каралийчев" към Министерството на образованието, участвал е в редколегиите на детските издания "Дружинка", "Пламъче", "Чуден свят", бил е главен редактор на списание "Родна реч", както и главен редактор на няколко издателски къщи. Автор е на близо 40 книги с поезия и проза за деца и възрастни. Съставител е на 14 антологии, превел е и издал няколко сборника с поезия от чешки, словашки и руски. Удостоен е с множество български и чешки литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.
- Един поет на 80. Как се чувствате, г-н Звездинов? Намирате ли вдъхновение за поезия?
- Числото малко ме смущава, но не го приемам като някакъв предел, а само като повод за размисъл и равносметка. Като знак на уважение. Още повече, че, да не чуе дяволът, все още пиша активно, спохожда ме вдъхновение.
- Все пак - какво разбрахте за тези осемдесет?
- Това, което разбрах дотук, е, че няма и не може да има трайна справедливост. И че борбата за нея ще е вечна. Защото човекът е така създаден - с качества и недостатъци, които са във вечно движение. И обстоятелствата извеждат от него ту едно, ту друго. Каквото и да говорим, винаги ще става дума за това - за борбата за справедливост.
- Промениха ли се възгледите Ви за живота през това време?
- С опита възгледите ми се задълбочиха и уплътниха. Не мога да кажа, че са се променили. Защото отдавна са се превърнали в убеждения.
- А промени ли се Вашата поезия?
- Винаги съм изповядвал това, което съм мислел и чувствал. От спонтанните ми първи стихове, та досега. Никога не съм съчинявал поезия. Всякакви опити да се привлича внимание с търсени ефекти, са ми били чужди. Може би поезията ми се е променила само като дълбочина и овладяване на изразните средства.
- Какви теми вълнуват поета и човека Атанас Звездинов?
- Естествените житейски теми. Темите за смисъла на живота. Ще подчертая само, че в основата на всички тях е била съвестта. Дълбоко съм убеден, че без нея творецът не може да бъде никакъв творец. Тя включва и верността, и приемствеността, и отговорността, и какво ли още не. Много сполучливо един критик напоследък ме определи като "поет на моралистичната енергия".
Свидетели сме как заради интереса някои заглушиха собствената си съвест. Поддадоха се, продадоха се за титли, звания и постове. За новата си фалшива популярност. Но най-лошото е, че с тях подмениха свестните и годните, и "новите" сега се явяват законодателите на бъдещето.
- "Върхът е най-жестокият урок,/ че за постигнатото няма срок" казвате в едно свое стихотворение. Кои върхове постигнахте и кои още чакат да бъдат покорени?
- Имам своите върхове. Нека за тях говорят другите. Пътувам навътре в себе си и се надявам най-високият връх да е някъде там.
- Вие сте от съвременните поети с будна гражданска съвест. Как бихте определили времето, в което живеем?
- Сега е истинско време за поезия. Бяхме потънали в одаична летаргия. Поезията се въртеше около себе си. Търсеше позата да бъде истинска. Талантите я надмогнаха. Останаха и високи съвременни образци от онова затишие. Но след Времето на Ботев, Смирненски и Вапцаров, сега отново е време за истинска поезия. Всеки има свободата да покаже какво може. Има ги истинските конфликти. Има истинска борба. Пък и световната лудост не е изчезнала.
Макар че истината винаги ще е относителна. Човекът се бои от абсолютната. Всеки знае кой колко струва. Особено в собственото си обкръжение. Но го премълчава - от самолюбие и благоприличие. Абсолютната истина се казва само когато си обрекъл главата си. Казал я е Ботев в "Борба" - това велико стихотворение. А ние се утешаваме, че с относителната истина ще оправим света. Защото другата е невъзможна.
- В тази връзка - Вие сте и автор на много басни. Това ли е начинът да се кажат нелицеприятните за властта и хората истини?
- Да, това е начинът. Защото този език я казва, без да обижда. И съм благодарен на творческата ми съдба, че ме тласна към сатирата, към баснята. В последния четвърт век пиша предимно басни - издадох девет книги, и мисля, че съм полезен с истините, казани в тях.
Тук е мястото да благодаря на издателство "Захарий Стоянов", което по случай юбилея ми издаде два солидни тома: "Говорят световете" - с избраните ми стихотворения, и "Атанасни басни" - с най-добрите ми басни и басномонолози. И нека подчертая, че този, създаден и утвърден от мен жанр, ми позволява с други средства, по нов начин да включа всичко - живо и неживо, конкретно и абстрактно, в размисъла за това какво всъщност е човекът, какво е неговото предназначение и съдба. Басните са, разбира се, за онзи, който смее и иска да се огледа в това огледало.
- Днешните политици сякаш не намират правилния път за България, а се стремят да угодят на чужди интереси. Правят се опити да бъде посечен славянският ни корен, заличени българските ценности и добродетели. Според Вас има ли надежда за България?
- Надежда за България винаги има и ще има. Коренът ни е много дълбок и силен. Не може да бъде посечен. Не могат да стигнат до него. Обществото е живо. Доказва го всекидневно. Никой поробител не ни е погубил, няма да се погубим и сами. Защото сме духовен народ. Защото сме Държава на Духа.
- Да. Преди години акад. Лихачов определи България като Държава на Духа. Днес обаче сякаш този дух го няма, подменен е с чалга мисленето и шума на парите...
- Духа го има. Опитват се да го подменят. Да ни заблудят, че го няма. Защото мнозина се изкушиха и се поддадоха. И някои от най-облагодетелстваните преди. Решиха, че максимата "веднъж се живее" ще ги направи щастливи.
Но има и други, за които щастието е в отстояването на себе си, в чистата съвест. Категорично разчитам на тях. На общественото равновесие.
- В друго свое стихотворение казвате: "Дали Доброто пак е добродетел/ ще проверяваш докато си жив." Добродетел ли е днес доброто?
- Доброто винаги е добродетел. Баща ми ме е научил: "Направи добро и го хвърли в морето." Винаги, когато съм могъл, съм го правил. Но съм безкомпромисен като Ботев: "Лошия - с ножа по глава."
- Цял живот сте свързан с литературата. Какво Ви даде тя?
- Литературата ми помогна да се опозная и осъзная като човек. Разшири погледа ми - за другия човек и за човечеството. Показа ми с какво мога да бъда полезен. Позволи ми да се докажа. Достави ми най-голямата радост - тази на творчеството. Е, донесе ми и доста награди, от които най-ценя "Христо Смирненски", защото ме сродява с този наистина гениален поет.
- Труден ли е пътят на поета?
- Колкото е труден, толкова е и сладък. Ако си посветен и всеотдаен. Препятствията са много - честни и нечестни. Но ако знаеш, че това ти е пътят, винаги ще ги надмогнеш. Струва си.
Много са пишещите стихове и това е добре, щом е вътрешна потребност. Но малцина пишат поезия. Поезията е внушение на енергии в изящна форма. Енергии на съвестта, на осъзнатата сила, на Душата и Духа. На единство на форма и съдържание. Но при всички случаи е усещане за преминаване на нещо от единия в другия. Тръпка! Не е ли тръпка, не е поезия.
- На какво трябва да бъде верен поетът, писателят? Вие лично на какво останахте верен? С какво не може да направите компромис?
- Поетът трябва да е верен на посланието, което иска да внуши. На високото, благородното послание. Посланието на Духа. По най-добрия начин. Останах верен на себе си и на това, което вече споделих. А не можах и не мога да направя компромис само със собствената си съвест.
- Вашата молитва за България?
- България няма нужда от молитви. А от будни, чисти и действени съвести. Имало ги е, има ги и на тях разчитам. И ето, че пак стигаме до борбата за справедливост, в която трябва да намерим своето място.
СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ
* * *
Навярно преди много, много века,
дори и без да знам къде съм бил,
сънувал съм, какво е то човека?
Дойдох. И мислех, че съм го открил.
Бях. Съм. И още може би ще бъда.
И ще потъна в звездния покой
така - полунаивен, полумъдър,
изобщо без да знам какво е той.
Говорят Световете
Говорят Световете
и ние тук-там
записваме от техните сигнали.
Говорят Световете -
а ние дишаме
и вършим ежедневната си работа.
Говорят Световете
и ни учат
на Дух, Доверие, и на Достойнство,
което е Поезията всъщност.
И спират ни дъха,
когато те са явно невъзможни.
И по това личи си
кой ги чува.
Говорят Световете -
с натрупаното преди нас
само в съдбовен час.
Тогава дръзваме
да сме поети.
БАСНОПИСЕЦЪТ
След три хилядолетия, той пак
с достойнство родил се - за гръбнак.
И носел в себе си на басня кълна,
да я разлисти в силата й пълна.
И я разлистил, с новите листа
за истината да се бори тя.
Тогава някой му пошепнал свише,
че трябва баснята да се запише.
И я записвал той, и пак, и пак...
А Онзи винаги му казвал как...
Дългът му не оставял го на мира,
та вече нямало и как да спира.
И свикнал - за човешките недъзи
чрез думите лечение да търси,
той проумял, че те са ценен лек
за всеки незабравил се човек.
И, за човещината отзивчив,
разбрал - във вековете ще е жив.
ДЯВОЛСКА БАСНЯ
Дяволът предложил на човека,
за да е съдбата му по-лека
и за да изпита алчността му,
да му дава по жълтица (само),
ако той не ги реди на куп, а
в тялото си някъде ги трупа.
Но където трупа ги, тогава
трябвало от плът да се лишава:
да загубва мускули и нерви,
клетки... с тях и жизнени резерви...
И приел човекът, та със злато
битието му ще е богато!
И не пожелал да разсъждава
с тялото му пък какво ще става.
Първо трупал златото в ръцете -
станали безжизнени и двете.
После злато пълнил и в краката
и така ги обездвижил двата.
Ясно е, щом не били свободни,
станали за работа негодни.
Мисълта не давала му мира
златото къде да го побира.
Питал дяволът: - Да спирам вече,
разбери, че златото ти пречи?
- Още дай! - поискал му човека. -
Нека още се опитам! Нека...
Давал Дяволът и пак попитал -
знаел вече, че е победител.
Но превръщал всеки орган в злато
онзи ненаситник, докогато
обезсилил ги. Сърцето спряло.
Дяволът
с друг
почнал отначало...
