Резервна зона...

Спомняте си, предполагам, тази стара народна приказка - за лозето и страха. Има и друга подобна - На страха очите са големи! А има и още много подобни, станали популярни и запомнени от хората, защото разкриват истини и поуки. Като например за орела, рака и щуката. Какво общо имат тук поговорките ли?
Става дума за единството, за морала и съпричастността, които в една общност, поне на теория, би трябвало да вървят ръка за ръка, и които са призвани да въздигнат до ниво непреходност идеята и смисъла на единението. Ама май не е така. Поражда се съмнението, че нас, българите, ни възприемат, при това - неприкрито - като втора категория народ. Чехи, поляци, да не говорим за маститите бюрократи от лидиращите в ЕС държави, явно са смятали и все още причисляват България и нашия народ към подобна категория.
Изведнъж се оказа, че "територията България" (вече е видно, че тук понятието "държава" като че ли не съществува), е особено подходяща, наред със съседна Македония, да се превърне в "РЕЗЕРВНА ГРАНИЧНА СИСТЕМА". И го казва виден източноевропейски политик, в частност - унгарският външен министър Петер Сиярто. Странното е (или май не чак дотам?), че малко преди него почти идентични названия приложи като илюстрация на мисленето си и чешкият премиер Бохуслав Соботка, който също видя огромните възможности на новата "гранична бразда", деляща същинската Европа и илюзорния Шенген от България и Македония, като единственото средство за защита от мигранската вълна. Е, с малкото допълнение: "ако това не могат да направят Турция и Гърция". Точка.
Питам се, за чий ни бяха усилията и търпението да слушаме с месеци и години упойващите "светли" промишления и обещания и на г-жа Кунева и на Цв. Цветанов, на президента, а и на куп други лица от миманса, заобикалящ Властелина? Ставаме резервна зона. Буфер, пазещ "европейците" от нецивилизацията!