Прозвищата
/ брой: 177
"Арестуваха Гаргата, Чучулигата, Пачката и Малката пачка", "МВР закопча Врабеца, Самбиста, Близнаците и Владо Малкия", "Синигера, Енота, Беззъбия, Пуйко, Мечката, Дългия, Турчина и Младежа прибрани", "Прасето, Гребеца и Гопе пак в ареста за кражби", "Еклера, Чукана, Майната и Дивака водят част от бригадите", "Търсят улики за Хайо и Пуйката", "Турчина, Боксьора, Релето и Китаеца отрязаха ухото на Лалугера", "Предадоха се баретите Акулата и Пелтека", "Разбиха бандата на Мазгала и Пъпката", "Хванаха Зетя и Гущера с хероин" - това са все централни заглавия на вестници от последните години. Мога да ви удавя в море от такива цитати, но няма да ви изненадам, защото ни докараха дотам да лягаме и да ставаме със звездите на подземния свят. Босовете, а и "полевите играчи" в ъндърграунда - контрабанда, наркотици, търговия с оръжие, проституция, се крият зад прозвища, които изместват трите имена и така се персонифицират бандитите в общуването помежду им. Прякорът се митологизира, освен някаква личностна характеристика изразява принадлежност към тайно общество. Що за мутра си без прякор.
Христо Калчев бе убеден, че прозвищата са кодови имена, нужни за прикриване на истинската самоличност, за объркване на полицията. Романите му бъкаха от прякори. Проф. Стефан Брезински пояснява, че това афиширане на прякора в малки групи се нарича криптонимия, сиреч желание с него да се скрие истинското име и описва как чрез названия на животни и растения се създават цели системи от прозвища, които всъщност представляват вторична номинация чрез зооними и фитоними. Стана малко сложничко, но в замяна на това съм подпрян от науката.
Мисля си, че ако закопчеят с банда някаква някого без кодово име, той ще да е или новак и затова още не е кръстен, или пък по грешка е попаднал там - нарочили са го от полицията. Иначе тия, дето ги стигат куршумите, все са с прякори и то какви. Като че ли прякорът се превръща в мишена. Кодовото име сам трябва да си го заслужиш. Ако си показал зъбите си и си проявил характер, когато трябва, може да бъдеш удостоен с животински прякор като Вълка, Хиената, Пора, Глигана, Лисицата, Маймуната, Гущера, Акулата, Слона, Къртицата, Бизона, Енота, Лалугера... Зависи как те е претеглил на кантара босът, той е и кръстникът. Не оредяват редиците на "животните", въпреки че в междуособиците паднаха Мечката (пронизан от куршум), Крокодила (убит по погрешка от бодигарда си), Кучето (улучен от снайпер), Бобъра (получил девет куршума), Клюна (жертва на "мокра поръчка"), Маймуняка (взривен)... Мир на праха им, но след тях се родиха нови Мечки и Крокодили.
По-мирничко е при птиците: Чучулигата, Гаргата, Врабеца, Синигера, Пуйката, Човката, Пилето, и тях ги обстрелват (Клюна стана жертва на "мокра поръчка"), но както те, така и "стоката" - Телето, Прасето, Шилето, Коня, Магарето, Кравата - като че ли минават повече метър пред полицията и съда. А всички, както и "насекомите" Мравката, Въшката, Пчелата, Скорпиона съвсем не са безопасни. Според познавачите най-беден е зеленчуковият пазар, от него само Картофа, Тиквата, Моркова, Чушката, Компира са влезли в оборот..., а един от малкото "плодове" Крушата бе изпратен на оня свят. По-дебела става работата, когато в играта се набъркат Лудия, Дивака, Фашиста, Хищника, Циклопа, Призрака, Главата, Очите, Кръвта, Кокала, Змияра, Гипса, Бокса, Темерута...
Странното е, че прякорът живее самостоятелно вън и независимо от индивида, който го носи, той почва да влияе върху психиката, да формира поведението му и дори да решава съдбата на притежателя, най-малкото заради стремежа да защити на всяка цена прозвището си. И още нещо странно - полицията и спецчастите се хващат на хорото с кодовите имена и отвръщат с названия на акциите, които са в същата тоналност - "Октоподите", "Медузите", "Кърлежите", "Наглите", "Факирите"... Кръщелките край нямат! Кой е баш кръстникът. То се знае - Цецо Ченгето.
Прозвищата са "мода" и през Средновековието. Но за разлика от нашето време те са били привилегия на каймака на обществото - царе, императори, духовни водачи. Кирил е Константин Философ, Василий е Българоубиец, Калоян Ромеоубиец, Ивайло Свинаря, Ричард Лъвското сърце, Карл Плешиви, Сюлейман Великолепни, Баязид Бързия и т.н. А цялата паплач - главорези, садисти, крадци, подпалвачи, разбойници, контрабандисти в ония времена са за ешафода или за каторгата, презрени без прозвища, дори без имена. А в ХХI век превърнахме пяната на обществото - мафиотите, мутрите, бандитите, едва ли не в идоли и те са ухажвани от медиите не по-малко от плеймейтките, манекенките, фолкпевиците, артистите, спортистите и политиците. Ужасно, но такъв е стилът на времето!