Призрак ходи по София

След като и последните фолклорно стачкуващи граждани стигнаха до морето, където в момента са една трета от българите, статистиците, които са наказани от началниците си да работят през лятото, изнесоха нови цифри. Докато в началото брояха колко са стачкуващите, сега преброили, че всеки полицай, който вардел протестите (или вардел държавата от протестите?!) е натрупал средно по 200 часа извънреден труд. И сега от Министерството на финансите се чудели как да ги изплатят тези средно по 200 часа.
Как откъде?!
Ами депутатите от ГЕРБ нали не ходят на работа повече от два месеца. Вземат се паричките от техните заплати и се дават на МВР, което да се разплати с полицаите. От бюджета - пак в бюджета. И без това става дума за едно и също нещо. Едните не ходеха на работа, а другите работеха повече, за да пазят обществото от безотговорното поведение на първите. Дето се вика: пито - платено!
Ще ви кажа защо се тревожа за тези работи. Като гледам USA филмите, с които телевизиите ни обучават по демокрация, забелязвам, че има много филми за бейзбол. Тази игра очевидно е част от американската култура и вероятно затова ни я набиват в главата, за да свикваме, като станем 51-ият американски щат. И тогава, ах, тогава...
Но да оставим мечтите и да се върнем в суровата действителност. Нашата национална игра е надлъгването, надцакването, слагането на крак или както там го наричате онова действие, в което удряте последния пирон в ковчега на противника, а наоколо ви ръкопляскат. И ниско ви се кланят, мизераблите им с мизерабли. Че тази е националната ни игра, спорт или както там го кажете, личи от факта, че всеки ден се играе в парламента. Кой знае, може би и затова имаме парламент, за да разбере светът къде сме най-силни и да се съобразява с нас. В парламента от край време ритат отборите от "А" групата. За тези, които не знаят - така е по Конституция! Казвам го, защото напоследък разбирам, че две трети от българския народ все още не знае, че имаме Конституция. Връщам се към Висшата лига, така да се каже. Подхвърлят си къси пасове, бият си ъглови удари, понякога и до дузпа се стига, но повечето отбори се вардят от дузпи, щото там е ясно - само Слави устисква на голмайстора Борисов от онези там Бистришки тигри ли бяха или други биологични единици. Ма Слави не рита напоследък.
Тези, които са в "Б" група, обикновено загряват на пистата. Пак така е записано в Конституцията. Например така сега загряват от "Реформаторския блок". Загряват доста хаотично, облечени в различни екипи, често с различни чорапи и всички с номер едно на фланелките. Иначе прави впечатление, че се прегръщат като баджанаци и бият длани, сякаш вече са отбелязали решителни точки в битката за обсебване на Родината. И навсякъде реват като оглушели, че ще има нова десница. Реформирана при това! Какво й е реформираното, не става ясно, защото и едно от БЗНС-тата се натисна да влезе вътре. А това вече говори, че нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено. Ей, тарикати хора, моля ви се, още не влезли в играта, и вече се опитват да мамят, бе... Щото политиката била мръсна работа, вдигат рамене играчите и се блещят на публиката.
Дааа, ама публиката не иска мръсна политика и въобще не я интересува каква работа е политиката. Публиката иска чиста политика, в неин интерес и в интерес на нейното бъдеще. И вика публиката, моля ви се: който не иска да играе чисто - да си ходи!
Иначе, както и очаквах, най-лошите ми прозгнози се сбъднаха. Избухването (нека има една революционна дума, бе!), развитието и закономерното затихване на протестите показаха само едно. Те бяха грижливо подготвени, внимателно манипулирани и търпеливо поддържани, за да може справедливият народен гняв да се размие сред въпросите: какво правим, защо го правим, и какво искаме и защо го искаме, какво очакваме да получим и дали наистина ще го получим. Въпроси, на които отговор няма. Отоворът се замота в кълчищата на едно умопомрачително стенание: "Оставка" и остави вкус на жабета в устата на протестиращите.
И цялото това театро заради един призрак, който, вместо да ходи по Европа, се шляе в центъра на София и уж се радва на хепънингите, които правят майки, татковци и бебета срещу хепънингите на дядо, баба, леля и свако от другия тротоар.
Докато писне на всички ни!
И тогава призракът ще се материализира, ще плесне с нежните ръце на Саша Безуханова и ще се прегърне с умните и красиви олигарси, а ние най-сетне ще научим имената им, дето ги знаем от години, ама нали... И тогава, ах, тогава... Ще си кажем ние: "Абе, какви сме диванета, да се таковаме в таковата... Ей къде била истината, какво толкова ходим да се чудим!?"
Дааа, трябва да се внимава с призраците. Вярно е, че приличаме и живеем като семейство Адамс, ама чак толкоз?!
Такива работи...