При добрия банкер няма място за хазартни решения

Виолина Маринова е родена през 1953 г. в София. Завършила е специалност "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" (1986 г.) в УНСС, София, и "Мениджмънт, Маркетинг, Бизнес комуникации; Финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски и английски език. Има повече от 30 години опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. От 29 ноември 2004 г. Виолина Маринова е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК...През 2007 г. е обявена за "Банкер на годината" на в. "Банкеръ", а престижното британско списание Finance Central Europe я избра за "Банкер на годината в България"  в пет поредни години - 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г.

 
Цитат:
"Банките никога не са имали нито желание, нито намерение да затрудняват бизнеса"

    - Г-жо Маринова, статистиката на БНБ показва, че продължава тенденцията на увеличение на спестяванията в банките от страна на фирми и граждани. Това означава, че българинът не желае да инвестира тези средства, а предпочита да ги държи на влог, който да му носи някаква доходност. Това не е добра атестация за развитието на икономиката ни, не смятате ли така?

Да, тази тенденция наистина продължава. Депозитите на граждани например  възлизат  вече общо на 33, 77 млрд. лв., което е с цели 4,48 млрд. лв. повече спрямо предходната година.  Само за един месец - от май до юни т.г., гражданите са внесли на влог още 380 млн. в банките в България.
Депозитната маса продължава да расте, въпреки че още от януари 2011 г. лихвите по влоговете тръгнаха леко надолу. Почти всички банки се върнаха към по-ниски лихвени нива след промоционалните си оферти. Ние, Банка ДСК, също не подновихме промоциите по редица свои спестовни продукти. Независимо от това именно нашата банка е предпочитана от българите за спестяване. Продължаваме да бъдем лидер в депозитите на населението, като сме привекли 5,33 млрд. лв. от всички депозити.
Фактът, че българинът предпочита да държи свободни средства на влог, да се въздържа от потребление и инвестиции, е нормално явление при условията на икономическа криза и показател, че кризата все още не е преодоляна.

    - Проучване на Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия показа, че почти всеки втори предприемач у нас се страхува от фалит и работи със собствени средства. 62% от микро фирмите се развиват с лични средства на собственика, само 20% от тях имат банков, оборотен кредит или овърдрафт. 27 на сто са започнали със заеми от близки и приятели. Вашият коментар?

- Предлагането на кредити от страна на банките както за граждани и домакинства, така и фирмени е факт, а малките и средни предприятия са особен приоритет. За да финансира банката (говоря не само за Банка ДСК) един кредитоискател - бил той фирма или физическо лице, първо трябва да анализираме много внимателно риска. Друг въпрос е обаче намалялото търсене. Докато при проблемни сектори пикът на кризата е практически достигнат, то сега забавянето на глобалната икономика поставя на сериозно изпитание и някои доскоро приемани за стабилни експортни компании. Иска ми се да вярвам обаче, че фирмите в България с добри буфери и проекти ще  станат по-активни в търсенето на кредити. Банките у нас иначе са готови да финансират защитими проекти на клиенти от всички сегменти - малки и средни предприятия, корпоративни клиенти. Това може да даде тласък за икономическо оживление.

- Липсата на качествени проекти се сочи като основен аргумент на банките да се въздържат от отпускане на кредити за бизнеса. Има ли обаче примери за обратното - на добри проекти да се отказва финансиране, защото банката се страхува, че ще има проблеми с клиента по обслужване на заема?

Има разлика между проект на хартия и неговото практическо осъществяване. Добрият банкер е по принцип консервативен. Място за хазартни решения няма. Затова и банките у нас продължават да бъдат един от основните източници на стабилност.
Ние сме отворени да финансираме проекти и го правим, макар и не с предишните мащаби и ръст. Банка ДСК стартира още през март т.г. промоционална кампания, която продължава до 30 ноември т.г. за финансиране на земеделски производители. Предлагаме им инвестиционни кредити в лева и евро за покупка на земеделска земя и кредити в лева за оборотни средства. Финансираме и проекти, в които са привлечени средства и от фондовете на Европейския съюз. В конкретния случай при подкрепата на земеделските производители сме разработили няколко кредитни линии по програми, финансирани от ЕС и държавния ни бюджет.

- Проблемните кредити - обемът им нараства при фирмите за разлика от домакинствата според последната статистика. Означава ли това, че банките може да затегнат още повече условията по отпускане на заеми, с което още повече да затруднят бизнеса?

- Банките никога не са имали нито желание, нито намерение да затрудняват бизнеса. Напротив, ние сме дълбоко заинтересовани от една активна икономика, от стабилно развиващ се бизнес, от динамично кредитиране.               
Българската банкова система е изключително дисциплинирана и добре регулирана и има достатъчно буфери, за да  понесе просрочията по кредитите.

- Чисто практически и хипотетично да ви попитам - възможно ли е хора с ниски доходи да получат заем от банка или това са клиенти "нон грата"? Какви са условията? За какъв заем и до какъв размер може да се кандидатства, в случай че това е възможно?

- Всеки български гражданин или чужденец, пребиваващ в България, е добре дошъл в нашите поделения. Разбира се, че и хора с ниски доходи могат да получат заем при нас. Изискването е обаче, след като си погасят месечната вноска по кредита да им остават поне по 100 лв. на член от семейството като социален минимум за живот. Възможно е да приемем съдлъжник по кредита, за да се допълни доходността.
    Отпускаме кредити и на пенсионери. Така ние не ограничаваме, камо ли да дискриминираме и тази  част от населението на България. При пенсионерите, ако се налага поръчител на техния заем, то поръчителят трябва да не е навършил 70 години към края на падежната дата на кредита.
    В момента и до 31 август включително е в сила промоция, която още повече облекчава пенсионерите - кредитоискатели. Те могат да кандидатстват за кредит без поръчител за сума с максимален размер до 5000 лв./2500 евро и срок на издължаване до 5 год.
 
- Като частен случай на горния въпрос - отпускат ли българските банки кредити за обучение на наши студенти в чужбина? Ако да, при какви условия?
 
- Българските банки не отпускат кредити за обучение на наши студенти в чужбина. Банка ДСК в сътрудничество с Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) дадоха старта още в края на лятото на 2010 г. на студентско кредитране. Студентите и докторантите вече могат да се възползват от кредитиране с държавна финансова подкрепа, за да заплащат таксите си за обучение или за издръжка по време на следването или докторантурата си. От програмата за студентско кредитиране могат да се възползват всички студенти и докторанти, обучаващи се в България в акредитирани от Министерство на образованието учебни заведения, които са български граждани или граждани на друга страна членка на ЕС, друга държава от европейското икономическо пространство и Швейцария.

- Редовният въпрос за лихвите - смятате ли, че условията по тях продължават да са подвеждащи, имаше доста оплаквания в тази връзка. Че се изчисляват непрозрачно и че няма равнопоставеност между двете страни по договора банка-клиент?           


- Условията на банките по техните кредитни продукти се предоставят на клиентите в достъпна форма, регламентирана за потребителските кредити от Закона за потребителски кредити. Предстои и адаптирането към българското законодателство и на директива, уреждаща условията и тяхното предоставяне за ипотечни кредити.
Ориентирът за клиентите при избор на банка би трябвало да бъде годишният процент на разходите (ГПР). Лихвата е елемент от ГПР, в който са включени още такси - административна, управление на кредита и др.  ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не можем да говорим за "липса на равнопоставеност"  между договорните страни - банка - клиент, тъй като взаимоотношенията са регламентирани и тенденцията е към нарастваща клиентска информираност. Клиентите вземат своите информирани решения при спазване на своите права, но и задължения, произтичащи от договорните отношения.

- Все по-често се чуват призиви включително и от страна на някои бизнес организации за въвеждане на държавна регулация при лихвите по кредитите. Вашият коментар по въпроса?

- Лихвените нива на българския банков пазар са оптималните за икономическата среда. Лихвите по кредитите в момента са на нивата отпреди настъпването на икономическата криза. Размерът на лихвите е пазарно обусловен и евентуалното администриране на процеса няма да има положителен икономически ефект. Говорейки за "лихви" в публичното пространство, като че ли се имат предвид само и единствено лихвите по кредитите, а се пренебрегва ангажиментът, който банките са поели да управляват средствата на своите спестители. Депозитите на граждани, домакинства и бизнеса в България са основният ресурс, с който оперират банките.

- Съветът ви към средностатистическия българин в условията на криза, растяща безработица и несигурност на средата - може ли да си позволи кредит или да се въздържа? Може ли да разчита, че ако държи парите си на влог, няма да ги загуби, в случай на негативен сценарий по отношение на излизане на Гърция от еврозоната и разпад на самата еврозона.      
 
Няма универсална практика, подходяща за всеки бизнес или всяко домакинство. Моят дългогодишен опит на банкер ме е научил, че стратегията на разума е най-печеливша - всеки трябва да изхожда от ситуацията в собствения си дом и или бизнес, за да взема икономически решения.