Президентът обяви война на България
Наложеното от него вето на актуализацията на бюджета е прецедент в политическата история на нова България
/ брой: 187
Президентът Плевнелиев обяви война на Народното събрание и на правителството. Иначе казано - на България. Само така може да се тълкува ветото, което наложи на Закона за актуализацията на държавния бюджет. Убедителни правни мотиви няма. Има удар по хората с увреждания, удар по програмите за заетостта, удар по общините, удар по бизнеса. Има намеса в работата на законодателната и изпълнителната власт. Има умисъл, целяща да подрие базовите устои на публичните финанси. Има саботаж на дейността на държавата така, че фискалният резерв да падне под законовия минимум от 4.5 млрд. лева, с което рязко да се влоши кредитният рейтинг на България и доверието към правителството.
Президентът лицемерно се застрахова, че ветото му било "частично", видите ли, той подкрепял по принцип предвидените допълнителни разходи от 40 млн. лева за социални мерки. Тоест
нарушението на клетвата
която е положил по чл. 96 на Конституцията "във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа...", било също "частично". Като "частичните" заплати, които плаща на българските работници, наети от неговата фирма "Ирис интернешънъл" на обекти в Германия. Като "частичния" черен печат, с който е изгонен от Германия. Като "частичните" комисиони от близо 1 млн. долара, които източва от партньорския бизнес с Linder? Като "частичните" данъци, които плаща от офшорните си фирми. Ами ангажиментите му към германските специални служби след черния печат, както мълвят някои медии, също са били "частични"? Ами инициалите в тефтерчето на Филип Златанов също ли са "частични"? А забраната български журналисти да присъстват на вечерята му с турския вицепремиер също ли е била "частична"?
Наложеното от президента вето всъщност е завършек на цялостната му антинационална дейност. Запитан на 28 октомври 2011 г. от българите в Чикаго (http://www.eurochicago.com/2011/10/rosen-plevneliev-otgovori-2/) да посочи пет от главните му национални приоритети като президент, г-н Плевнелиев каза: Първо, "България да стане добро място за живот". Две години по-късно населението на страната намалява със 112 души на ден, а желаещите да напуснат през Терминал 2 лавинообразно нарастват. Второ, "преосмисляне на инвестиционната политика". Две години по-късно България е на първо място по брой на фалирали фирми в Евросъюза. Трето, "регионално развитие". Две години по-късно виждаме разрушени участици по АМ "Марица", пропаднало трасе по АМ "Тракия", течове в тунелите на АМ "Люлин"; както и стотици декари обработваема земя, съсипана от строителни отпадъци и химикали по трасето на АМ "Струма" - все резултат от напъните на г-н Плевнелиев за "регионално развитие". Четвърто, "образованието". Две години по-късно българското училище е на път да бъде ликвидирано, висшето образование безпощадно се задъхва. Пето, "правовата държава". Две години по-късно с ветото си президентът Плевнелиев нанесе пореден удар по правовата държава. Да не забравяме ударите, които президентът нанася на правовата държава, като консолидира около себе си и продължава да оказва подкрепа на всичко ретроградно, което 22 години руши държавността и краде от народния залък. Той застана зад изкуствено ескалираните протести,
направлявани и дирижирани
от олигархични кръгове, тоест от мафиотски структури, които се противопоставят най-яростно на усилията на правителството да спре изтичането на бюджетните пари, да стопира контрабандата, да пренасочи средства към най-неотложните национални приоритети, да възстанови държавността.
В актуализирания бюджет се залага увеличение на приходите, а това може да се приеме като "реален сигнал, че правителството има сериозни намерения да се бори с корупцията", коментира проф. Митко Димитров, директор на Икономическия институт към БАН. "Има сектори, които са недофинансирани, за сметка на други, които са свръхфинансирани. Ако тенденцията е към промяна във вътрешната рамка на бюджета, това е сигнал, че правителството наистина има воля за реформи и промени", добавя той. Проф. Димитров счита поемането на дълг от 1 млрд. лв. за положителна стъпка, за да може правителството да разполага с достатъчен резерв, а не да балансира около санитарния минимум.
Ето действителните мотиви зад ветото на президента: решимостта на властта за борба с корупцията, волята за реформи и промени. Обявявайки се против, по такъв начин президентът обявява война на Народното събрание и на правителството. Прецедент в политическата история на нова България. Но не и в новата история на Европа. Английският крал Чарлз I обяви война на парламента и бе гилотиниран. Френският крал Луи ХVI организира заговор срещу Конвента и бе гилотиниран.
Ние, българите, сме по-цивилизовани. Демократичната ни Конституция от 1991 г. предвижда
предсрочно прекратяване
на пълномощията при установяване на действия, които съставляват държавна измяна и при нарушаване на Конституцията (чл. 97 ал. 1 т. 3). А действия, които навеждат на подобна хипотеза, президентът Плевнелиев е извършвал и продължава да извършва. Следователно той няма моралното право да бъде президент на България. Той не може да олицетворява нацията съгласно императива на чл. 92 ал. 1 на Конституцията. Това означава, че може да се приложи разпоредбата на чл. 97 ал. 1 т. 3. Нужна е само политическа воля и гражданска смелост. И нека Конституционният съд прецени доколко основателни са доводите за поддържане на подобна хипотеза.