Правителството изпусна юздите на безработицата
Тези, които държат кормилото на властта, нямат интерес да се знае точно колко хора са изкарани на улицата
/ брой: 268
Българското правителство отдавна изпусна юздите, с които можеше да държи изкъсо безработицата у нас. Става все по-ясно, че тя вършее с нарастваща сила безпрепятствено във всички сектори на и без това крехката ни икономика. Този лудешки, излязъл извън контрола на управляващите бяг, е все по-мъчителен и болезнен за нас, обикновените хора.
Драматичната ситуация на растящата безработица в България се следи с нескрита тревога и от Европейската комисия. Еврокомисарят Оли Рен отбеляза в своята икономическа прогноза, че до края на годината броят на останалите без препитание в страната ни ще надхвърли 13 процента от хората в активна трудова възраст. Към този мрачен анализ се присъединява и Националният статистически институт, според който хората, останали без препитание през годината, са се увеличили с 46 хиляди души. Нима може да ни успокоява направеният извод от Агенцията по заетостта, откъдето обясняват увеличаващата се безработица с факта, че все повече хора се регистрирали в бюрата по труда, за да се възползват от възможностите за обучение и субсидирана заетост по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси"? С такова обяснение само се прави опит да бъде замазана истината за тревожната действителност и да се даде някакво компромисно обяснение за некадърната икономическа политика на тези, които са на власт. Хората, видите ли, усложнявали проблема, тъй като са се изхитрили, втурвайки се все по-масово към бюрата по труда, за да се регистрират, възползвайки се от благинките на разни финансови оперативни програми.
За съжаление реалността тук е много по-мрачна дори от анализа и прогнозата на Оли Рен. Безработицата ни отдавна надхвърля 20 процента. Едва ли някой експерт по макроикономика би могъл да определи точно нивото й, защото нито тези, които държат кормилото на властта, нито официалните представители на бизнеса, организиран в авторитетни камари, асоциации, сдружения и други подобни, нито работодателите в сивия сектор имат интерес от това да се знае колко хора са изкарани на улицата, лишени от правото си на труд. Защото ще лъсне фактът, че равнището на безработицата у нас е не по-ниско, отколкото например в Испания и Португалия, а това в международен план означава още една силно проблемна страна за Европейския съюз. Ако се отчете истинският брой безработни, във вътрешен обществен, политически и икономически план би означавало неспособност на правителството да се справи с този проблем. От друга страна, бизнесът би трябвало да поеме своята отговорност за хората, останали без препитание. Наскоро обаче бившият социален министър Иван Нейков обяви, че деловите среди в България нямат нагласа да създават нови работни места, както и да увеличават възнагражденията на работещите.
Някои икономисти, приспособили се към конюнктурно удобната дясна доктрина, подхвърлиха в някои медии, че държавата не влага инвестиции, за да бъде подобрен бизнесклиматът и това бил големият проблем. Само че откъде да намери сили и средства тази държава, след като такива "демократични" премиери като Филип Димитров и Иван Костов направиха, каквото им беше по силите да превърнат тази държава в разграден двор, за да влязат в него безпрепятствено какви ли не грабители. Отупваха я като брашнян чувал всякакъв вид спекуланти. Обезличаваха я, отредиха й маргинална роля, от която на практика не зависеше нищо съществено в прохождащия процес на пазарна икономика. Сега, когато частният бизнес е неспособен да поеме отговорност и да реагира адекватно на проблема с увеличаващите се хора без препитание, десните се опитват да прехвърлят топката отново в полето, по-точно в разградения и разграбен двор на държавата. Само че сегашният премиер, натоварил се с ролята на човека власт (какво да се прави - досадна професионална деформация на бивш пожарникар и охранител), няма как да намери отговор на този въпрос. Отгоре на всичко тази същата разградена държава, според решението в Страсбург, трябва да изплаща около 55 хиляди евро заради негово престъпление от 2003 г. като главен секретар на МВР.
Според бюджета за 2013 г. управляващите са заложили увеличаване на приходите от данък общ доход с 12 процента, което само хвърля прах в очите на хората, тъй като няма как да бъде изпълнено. Първо, това правителство е известно с лошото си планиране на данъчните постъпления. Второ, увеличаването с такъв висок процент на приходната част означава, че заплатите ще бъдат увеличени минимум със същите 12 процента. Така че през следващата година едва ли ще има някакво значително нарастване на държавните приходи.
Затова пък безработицата със сигурност ще продължи да расте. Очевидно е, че никой, от когото зависи нейното обуздаване, не го е грижа. Защо ли? Защото все още си печелят добре едни от това статукво, измъчващо не само физически, но и психически и без друго боледуващата ни нация. Все още им е изгодно да бъде поддържана колкото се може по-висока безработица, да правят по-малко разходи за изплащане на заплати, социални и здравни осигуровки за работници. Същевременно гръбнакът на малките фирми е твърде слаб. Хиляди от тях не бяха вписани в новия Търговски регистър, стотици са на ръба на оцеляването, десетки фалират всеки ден, останали без оборот, без средства за съществуване. В резултат на тази икономическа динамика армията от безработни продължава да расте. В случая, от чисто хуманна гледна точка, която всъщност е най-важна, не е толкова съществено колко са регистрирани в бюрата по труда и колко от тях не виждат смисъл в това. Ще се намери ли наивник, който да повярва на обяснението на министър Тотю Младенов, че управляващите няма да допуснат стойностите на безработицата да надвишат 11-12 процента?