Обречен на борбата за по-добър свят

Евгений БЕЛИЙ

В кървавата епопея, наречена въоръжена борба против фашизма и капитализма, загинаха хиляди храбри и достойни чеда на майка България. И със скръбта си осветиха нейния героичен път през времето. И пред Историята! В затвори и подземия, пред куршуми, под бесилки, по хайдушки дебри и подгория те оставиха костите си, за да дойде животът, както мечтаеше Никола Вапцаров, "по-хубав от песен/по-хубав от пролетен ден..."

Сред тях, сред мъртвите безсмъртници, с особена светлина сияe и имeто на загиналия поет-партизанин Иван Нивянин. Роден е сред хълмовете и полята на Дунавската равнина, в горния край на село Джурилово (сега Нивянин), Врачанско, в семейството на Недко Върбанчов, на 26 декември 1919 г. Псевдонимът Иван Нивянин ще го води към подвига и саможертвата. 

Едва ли е необходимо да разказвам с подробности краткия живот на героя. Защото българската закономерност е от бедните къщи на нашата Родина да излитат непокорните птици на българското бунтовно небе - небето на голямата жажда и стремеж за свобода. Кървавото небе на славното, трагичното и милото ни Отечество. Иван Нивянин съедини живот и слово в една сплав и взаимно допълващи се извори, в които се оглежда не само миналото, но се откроява и релефният образ на бъдещето, осветено от лъчите на идеала.

В едно свое стихотворение от 1939 г. поетът пише: "Хвърлих тежък камък в непокорните села!..." Юмруците на живота и настъпващият фашизъм са взривили илюзиите на ефирното детство и пъстроцветното юношество. Именно това взривяване отвежда Иван Нивянин в епицентъра на борбата, при най-високия етаж на човешкия морал - боя за победата на социалистическите идеи. Днес у нас все по-рядко и приглушено се говори за тях. Но те са неизтребими като птиците и рано или късно отново ще се превърнат в двигател на човешкия разум, защото единствено на тях принадлежи стремежът на човека да живее свободно, без заблуди и проповеди за щастие, когато е нарушено равноправието и възможността да се утвърждаваш като личност.

Всеки достоен народ винаги държи на единството на думи и дела при революционерите, поетите и политиците. Това понякога граничи със суровост, но нравствената вяра у нашия народ е именно такава и Иван Нивянин я усети твърде млад. Талантът, наречен Родина, не е празна фраза за него, защото тя, Родината, е по-силна от смъртта! За героя и поета олтар му е народната душа и памет. И именно затова клетвата е сурова и силна. За да напише:

Всред кръчмите са пълни днес

със млади недоволни хора,

че времето - настръхнал пес -

души ни с глад и със умора.

И мъст в очите ни гори,

сърцата ни туптят в омраза;

от изток се зора зори

и праща слънце на талази...

През годините, прекарани в учение във Варна и София, като преживяване и равносметка са стихотворенията "Другари", "Изпращане", "Барутни минути", "Клетва", "Години", "Желания", "На разстреляните шестима". Къде ли Иван Нивянин е научил за разстрела на Никола Вапцаров и неговите другари? 

Денят е 23 юли 1942 г. Може би е научил в някое кафене, а може би на нелегална явка? Той пръв след Богомил Райнов посвещава стихотворение на събрата по перо и борба Никола Вапцаров. Някъде е прочел и стихосбирката му "Моторни песни". Предполагам, че е станало във Варна. Мисълта и тъгата по шестимата разстреляни, убедеността в правотата на опасната им дейност, за която няма пощада, а - разстрел. Това е всъщност голямото съпричастие и решителната му воля да продължи започнатото от тях, та макар и да му струва по-късно не награда, а гибел.

Били сте във стрелбището шестима

и пели сте на Ботев песента;

в България жестока вест преминала -

за вашата тъй ранна смърт вестта.

За вас възторжни песни ще се пеят.

О, колко звучни, бодри ще са те!

Мечтите ви в делата наши греят,

величието - с времето расте.

И ето, че съвсем естествено и логично идва кулминацията на неговата докрай обреченост на свободата. Нивянин е ятак и организатор, куриер на партията във Враца. Участва в редактирането на нелегалния вестник "Отечествен зов". А през декември 1943 г. става партизанин в отряд "Гаврил Генов". Прострелян е при сражение в село Соколаре загива на 28 май 1944 г. в Усоето, Борованската могила. През шестте месеца на партизански походи и сражения Иван Нивянин написва най-мъжествените си песни от своите двадесет и две стихотворения. Под всяко от тях поставя дата и място. Датите са различни. Мястото е едно. Отбелязва го с гордата дума - в Балкана. Именно в тези стихотворения всичко говори за премислена следа в литературната подготовка и вече узрял талант. Ще отбележа само стихотворенията "Ботев в мене", "На Васил Воденичарски", "Обич", "На майка ми". Припомням част от стихотворението "Ботев в мене":

Орачи, копачи,

овчари със пъстрите свирки се спират и слушат как пеем за Ботев; от фабрики черни излизат

работници тъжни безмерно и с трепет

под свода небесен, се спират и слушат до късно любимата Ботева песен: в гърдите им него се скъса,

и мъка клокочи,

и гняв,

и омраза!... И Ботев полята им сочи и казва:

- Народът ни тъне

във мрак и робия...!

Иван Нивянин загина като Ботев, Гео Милев, Никола Вапцаров... Изчегъртвайки ръждата от душите на хората, извисявайки и водейки ги към светлината!

В такава хищна, звездна вечер

врагът ще стреля стръвно в мен.

Ще лайне куче надалече

и аз ще бъда повален.

За мен другарите ще страдат,

ще ме накичат със венци;

на почит ще стои отряда -

ще бдят един след друг бойци.

Самичка мама ще узнае,

сиротна в бедната ни къща -

насън вретено ще мотае

и нишката му ще се скъса.

Тя в този миг ще се събуди

и вече няма да заспи:

тъй цял живот ще бъде будна -

за мен ще плаче и скърби.

В такава хищна, звездна вечер

врагът ще стреля стръвно в мен;

ще лайне куче надалече

и аз ще бъда труп вдървен.

Ще минат дни - в строеж огромен

народът ни ще е зает;

но той за мен ще пази спомен,

за мен - героя, млад поет!

Колко тъжно, силно и жестоко стихотворение. Написано с огромно предчувствие! Както е при всички поети, защитили художественото си слово с делата, с живота си!

Иван Нивянин записа със златни букви името си в историята на света. До края на живота си той се бори за един по-добър свят. Благодарение на подвига му България не е сред победените страни във Втората световна война и получава нов шанс. Благодарение на хората като него, пред когото се прекланяме, милиони живеят един по-добър живот, затова ние сме длъжни да пазим паметта му, да почитаме саможертвата и да предаваме спомена за неговия подвиг сред поколенията.