Незнанието се надпреварва с инфлацията по ръст

Днес е Международният ден на учителя. Би ми се искало да мога с леко сърце да поздравя с техния празник нашите педагози - тези, от които зависи бъдещето на България. Но не мога. Положението, в което е поставено училището ни, не ражда радостни мисли, не дава перспективи. Мога само да пожелая на учителите ни: дано се преборят за малко по-високи заплати, които неотдавна уж щедро им бяха обещани. Но самият факт, че учителството "води борба" за едни 40 лв. отгоре над средната си заплата в момента, е тъжен и говори много за т.нар. национален приоритет на образованието.       
А какво е положението у нас реално? По данни на Икономическия и социален съвет 14 процента от българите са вече с основно или с по-ниско образование. Според последните данни едва 24,6% от работещите на възраст 24-65 г. са с висше образование. И това - във времена, в които Европа казва, че дори в рутинните производствени дейности на съвременната икономика вече са нужни висшисти или поне хора със специално професионално образование. Нека да си го кажем направо - тези, които се тупаха в гърдите, че са демократи и либерали, наложиха сред младите ни поколения едва ли не

гордост от неграмотността

Да сте видели някое младо същество, обявявано от телевизионния екран за ВИП персона, да се срамува от невежествените си отговори на елементарни въпроси? Да сте срещали гимназисти, които се притесняват от това, че не знаят кога е било Априлското въстание? Няма такова нещо. Най-много да ви отговорят с апломб: не сме били родени, откъде да знаем.  
ГЕРБ направиха дълбоки социални разрези в обществото ни. Хората разбраха какво означава бедност и борба за хляба. Много родители не могат да си позволят каквото и да било образование за децата си. В страни като България със задълбочено социално-икономическо неравенство има тежки проблеми и с образованието, и със здравеопазването, и с раждаемостта, а смъртността е по-висока, отколкото в нормално развитите страни с добре уредена социална система.
В същото време се гордеем с талантливите ни деца, които носят медали от международни олимпиади по света. И нехаем, че всичките те незабавно заминават да учат в университети на Запад, преди дори да са си взели дипломите за средно образование? На кого му пука, че някои от другите деца - онези, които са принудени да скачат с главата надолу в контейнерите за боклук, за да търсят отпадъци за храна, също биха могли да носят такива медали? Впрочем вече става обичайна гледка до контейнерите за смет да стоят цели семейства неотлъчно всеки ден от сутрин до вечер, ровейки във всяко спуснато пликче. За какво образование на децата си могат да помислят такива родители? Ако това не е емблема за безизходицата и отчаянието, то какво друго е?
До вчера чалгата пръскаше по шевовете представителни зали и дори цели стадиони. Днес вече

чалгата влезе безцеремонно и в училище

Издатели на тетрадки в гонитбата си за бърза печалба печатат в огромни тиражи ученически тетрадки, върху които се мъдрят ликовете на фолк певици и певци, засипващи обществото ни с пошлост и с цинизъм.
Просветният министър Сергей Игнатов, усвоил на свой ред спортната злоба на лидера си Бойко Борисов, воден от простата логика "хвърляй бомбата във вражеския съседски двор, докато не е гръмнала в ръцете ти", метна вината за поредния гаф в двора на издателите. Министерството на образованието нямало право да контролира какви тетрадки те пускат от печат. Жалко е, че тези изумителини, натворени едно след друго просветни изобретения няма как да бъдат вписани към статистиката за иновации на Доклада за глобална конкурентоспособност. За съжаление няма и парадигма за правителствената глупост. По този показател страната ни със сигурност нямаше да виси на опашката, а щеше да заеме някоя челна позиция.
Защото със сигурност сме челници по иновации с клеймо "Чалга", което управляващите, самоопределили се като "Граждани за европейско развитие на България", турят със замах и със здрава ръка и върху родното ни училище. Какво общо има такова антиразвитие с Европа? Какво означава, че за квалификация на учителите държавата е свела парите до 300 хил. лв.? Усилията страната ни да влезе в Европейския съюз в крайна сметка доведоха до това да бъде превърната България в най-западналия район от континента, но не и в пълноценна част от тялото на Европа. Очевидно е, че дотам достигат възможностите на въпросните управляващи ни граждани.
Правителствените чалга изцепки не вещаят нищо добро за бъдещето на нацията ни. Едва ли има страна в Европа, която може да се сравнява с мрачните факти в сферата на образованието ни, които сътворяват управляващите от ГЕРБ. Българчетата знаят все по-малко, напускат масово училище. Само през миналата учебна година са престанали да влизат в класните стаи над 15 хиляди наши деца - повечето по икономчески причини. "Отпаднали деца от училище" -

колко бездушно и тъпо звучи!

Израз, който образователното ни министерство размахва и пуска с лека ръка в общественото пространство, сякаш нечия чиновническа ръка мята ловко смачкан лист в кошчето. Според логиката и поведението на министър Игнатов тези хиляди отпаднали от училище деца престават да са грижа на Министерството на образованието, младежта и науката.
С какво управляващите "граждани" допринасят за спиране на растящата неграмотност? Дали с предприетото от тях масово закриване на училища, дали като насърчават негласно ширещата се безнаказано престъпност, дали с разюзданата корупция във властта, правосъдието, полицията и здравеопазването? Или с порочната схема, по която се провеждат конкурси за директори на училища? Неписано правило е, че подобно на кметските избори кандидатът за училищен директор трябва да бъде симпатизант или член на ГЕРБ или поне доказано признателен на властта и всеотдайен към нея. С други думи, заемането на длъжност в просветата на практика се е превърнало в своеобразен политически избор. Опорочени са и конкурсите за заемане на учителски длъжности. Въпреки че кандидатите застават пред комисии, думата за това кой да бъде назначен, има директорът.

"Техният" директор

Затова често пъти се назначават педагози с по-нисък образователен ценз от останалите, които биха упражнявали тази изключителна професия много по-успешно. А самите педагози, особено в провинцията, не смеят и да гъкнат срещу безобразията, за да "не им изстине мястото".
 Ако влезете в класните стаи на редица училища, ще видите, че те са полупразни. Много от учениците са изгубили навика да ходят всеки ден на училище и да посещават всички занятия. Директори, учители и дори родители са се примирили отдавна и правят всичко възможно да не се вдига шум по този болен въпрос, да няма изключвания на деца, да не се пишат отсъствия, да не се съкращава училищният бюджет. В края на краищата учениците получават дипломите си, а педагозите - заплатите си.
Какво съвременно има в този образователен процес, който дава самочувствие на министър Сергей Игнатов да се изживява едва ли не като новатор? Навярно новаторството е в това умишлено усложняване на учебните планове, предвидено в проекта за нов училищен закон или в учебния процес, в който, според бъдещите учебни програми Питагоровата теорема ще се изучава не в IХ, а в VI клас, а първолаците ще смятат до сто. А може би съвременното на сегашната образователна система се изразява в непрекъснатото променяне на фактологията - за началото на тази учебна година са редактирани 169 учебни помагала.
Впрочем сред основните причини за масовото напускане на училище са и скъпите учебници в горния курс. В една истинска социална страна, която е загрижена за бъдещето си, те трябва да бъдат безплатни за задължителното по Конституция образование. Нищо добро не могат да чакват бедните семейства в страна като нашата, която се ръководи сляпо от компрометираната теория за това колко е полезен и "умен" свободният пазар и колко безполезна и глупава е държавата.
Почти всички учители и родители казват, че учебниците трябва да се издават от държавата, като се изработва и одобрява само по един учебник за всеки предмет и клас - най-добрият. В съставянето на всеки учебник е необходимо да се включват не само учители, преподаватели, специалисти, но и родители. Всеки от тези учебници трябва да бъде написан на високо професионално ниво, което за училището означава: на добър език, достъпен и лек за усвояване от децата, без излишно теоретизиране и академично усложняване на фразата. И разбира се - без словесни бисери, с каквито са пълни

предлаганите на "умния" пазар

всевъзможни учебни издания. От сегашната система на многовариантни учебници имат полза само няколко издателства с техните екипи, вероятно - и някои министерски чиновници, от които зависи кое издателство да получи поръчка за отпечатване на учебник. Полза обаче нямат нашите деца. Тази порочна система удря клеймото на чалгата върху образованието, а неграмотността се надпреварва с инфлацията в темповете на растежа си.
Защо се учудваме, че България е захапала безнадеждно опашката на Европейския съюз по иновации според Доклада за глобална конкурентоспособност за 2011-2012 година? Иновациите зависят от нивото на науката, която ГЕРБ полуунищожи, а науката зависи от образованието, което й подава кадри. Нашата опашкарска позиция няма да се промени поне до 2020 година, когато според Стратегията за развитие на Европа старият континент трябва да постигне ръст от три процента от брутния вътрешен продукт за инвестиции за научни изследвания. Устатото правителство на Бойко Борисов за тогава обаче обещава, и то под сурдинка, едва процент и половина за научни нововъведения. Само че природата не търпи празно пространство. Тревожно разрастващата се празнина в науката се запълва от чалгата, която се оглежда чревоугодно за нови територии.