Малкият принц

Общинският съветник от "Нова сила" Тихомир Томов е готов с предложението си до местния парламент в Стара Загора за закупуване на общински имот на Луната.
"Общинският съвет дава съгласие за придобиване право на собственост от община Стара Загора върху имот с площ 50 дка, намиращ се на Южния полюс на Луната.
Упълномощава кмета на общината да започне преговори с президента на фирма "Lunar Embassy" г-н Д. Хоуп с адрес 1329 US Highway 395 North, Suite 10-281 Gardnerville Nevada 89410, USA, за придобиването на терена", е записано в предложението.
В мотивите до Общинския съвет Томов посочва, че в бюджетите за 2013 г. на водещите икономики са предвидени милиардни средства за построяването на лунни бази. В същото време той е изчислил, че лунната общинска инвестиция би струвала на местната хазна в Стара Загора около 1000 долара...
Това го пише в един от електронните сайтове. И е истина, защото въпросният Тихомир Томов даже е сниман със съвсем сериозен вид, готов тутакси да литне към Луната. Винаги съм приказвал, че хората обръщат повече внимание на онова, което правят депутатите в Народното събрание, нежели на тези, които решават ежедневните им проблеми. А това е страшно, защото в местните общински съвети виреят всякакви видове, които на всичко отгоре получават и заплати за това. И то не малки. И сега се сещам за един общински съветник, който беше затворен в багажника на собствения си автомобил, защото не беше изпълнил собствената част от престъпен договор за износ на автомат "Калашников" от заводите на "Арсенал". Да не говорим за друг един съветник, който с "левите си мераци" бе станал за подигравки в града. А сумати малки и по-големи договори за придобиване на общинска собственост, изчезване на следствени доказателства и прочие дребни и не толкова дребни престъпления...
Така че нищо чудно някой да предложи, а останалите да се съгласят с ръкопляскания на тази лунна инвестиция. И само за 1000 долара! Безкрайно евтино и изгодно, щом останалите харчат милиарди. Дето се вика - ние минаваме метър. И то благодарение на бай Тихомир - разумен и предвидлив човек. Като набухаме ония ти квадратни километри на Луната - останалите ряпа да ядат. Не ряпа, ами направо лунен прах да ядат, като са толкова прости.
Да си призная честно, такива общински съветници, пък и народни представители, вече са за връзване. Лакомията на почти всеки, който се е издигнал по някакви причини на някакво стъпало на властта, вече е обществено опасна. От тази лакомия страдат училища, болници и старчески домове. От тази лакомия се задъхва целият ни обществен организъм, който иначе с усмивка събира пари за поредната президентска Нова година. Щото, нали, на Коледа стават чудеса.
Наистина аз повярвах в тази разкошна приказка, когато видях кадрите с онова момче Марио, което изложи на риск собствения си живот, за да спаси живота на своя приятел. Виждах неудобството му в сутрешните блокове, където опитните журналисти го караха да съпреживява и съпреживява онази случка. Той не беше скочил заради тв предаванията. Той просто имаше вроден морал, отговорност за живота на другия и достатъчно кураж да го направи. Това, което липсва в модерното ни общество. Може би заради това тези екземпляри от човешката ни палитра са изолирани? Ако е така - колко ли човешки личности, готови за прекрасната битка за човека и неговата същност, се крият зад вратите на тези домове?! Признавам, че въпросите ми са странни, но и условията, при които са родени, са не по-малко странни.
Защото, колкото и да се натискат разни личности, като господин общинския съветник от Стара Загора, няма да ги огрее. Мечтата за една друга планета не е негова. Може би не точно Луната, но такава мечта има и един писател. Казва се Антоан дьо Сент-Екзюпери. В земната пустиня той среща един Малък принц, прекрасен владетел на мечтите, и една роза. Може би се нарича Марио, не знам! Но в никакъв случай не му трябват онези декари лунна повърхност, купени с онези пари от бюджета на Общинския съвет на Стара Загора.