Липсва държавническа политика, няма социална справедливост

ЗДРАВКА БЕДЕВА е от "децата на прехода". Родена е в Бургас, артистична натура от малка. За последното основен принос явно има по-голямата й сестра Дарина Бедева - примабалерина в Софийската опера. Брат й Росен Канев също е балетист. Здравка остава сама като тийнейджър - баща й умира след инфаркт, а майка й, инженер-химик, заминава за САЩ, за да работи като детегледачка. Завършва с отличие средно образование и Медицинския колеж във Варна. Записва журналистика в Бургаския свободен университет. Прекъсва следването си в IV курс, защото не й достигат пари за семестриалната такса. Работи от 8 клас до днес без прекъсване - магазинерка, танцьорка в балетна формация, манекенка, промоутър, барманка, репортер...

- Здравче, да поговорим за "поколението на прехода", ти си класически пример...
- Какво му е на поколението ни? Оцеляхме. Повече ме притеснява следващото, което расте без ценностна система. При нас още имаше респект от държавата, семейството. Сега върви от лошо към по-лошо. Липсва държавническа политика.
- Политиците ли са виновни за кризата?
- Политиците дават лош пример. С годините се научих на кои да не вярвам. Както върви, Бойко Борисов пак ще спечели, но дали ще е за добро? Той има някои положителни качества, но за съжаление се превърна в събирателен образ на безпардонно, просташко поведение, което се копира. Сега градовете и улиците не са спокойни. 12-годишни деца се колят с ножове, дрогират се, дори раждат деца. Кога е било това? Какво очакваш да научи едно дете, чиято майка също не е пораснала? Свободия на границата на анархията.
- Правиш ли сравнения с миналото?
- Бих направила сравнение и с поколението на моите родители. Имам бегли спомени, но знам, че е имало сигурност. Хората са били еднакво бедни, но са имали гарантирани условия за нормален човешки живот. Никой не е имал грижа за прехраната, облеклото, отглеждането на децата. Образованието и здравеопазването са били достъпни за всички. Моето поколение се възползва от част от тези придобивки, а живя и във време, в което относително имаше свобода на словото.
Днес как да отгледаш дете? При това качество на живота у нас е невъзможно да се справиш. Като се започне от памперсите, храната, дрехите, играчките. Добре, че въведоха униформите в училище, за да не се чувстват непълноценни децата с обикновени родители. Днес няма социална справедливост. Отлагам радостта да имам свое дете. С какво да го гледам?
- Докога ще продължава така?
- Живеем в "робовладелска демокрация". Робуваме на политическата класа, на монополите, на мутрите. Търпението е едно от добрите качества на българите - така сме оцелели през вековете. Страх ме е, че вече сме потъпкани. България е стигнала дъното - няма производство, нищо не се създава, няма отрасъл, който да функционира нормално.
- Не ти ли е минавало през ум да емигрираш?
- Минавало ми е. Предпочитам обаче да изчакам. Ако отида в Европа, какво ще намеря? Там няма същия въздух, същата земя, същите хора, приятелите... Бих отишла в чужбина на екскурзия. Животът ми е тук.
- Имаш търсена професия?
- Търсена и ценена е на Запад. Тук здравеопазването е разграден двор. Не искам да коментирам тази тема, защото се гнуся.
- Имаш четири години стаж в журналистиката...
- Медиите изглежда окончателно са смачкани. Вече няма градивна критика, няма "добри" новини, никой не работи за истината. Надявам се да завърша следването си и някога да работя по специалността.
- Вярваш ли в оцеляването?
- Винаги съм оцелявала - работила съм какво ли не и съм научена, че срамен труд няма. Повтарям си думите на моя приятелка: "Още има надежда, че има надежда..."
- В момента как връзваш двата края?
- Трудно. 20 лв. на ден изкарвах като ученичка, сега - пак толкова, но с притеснения, с лишения.