Кризата - прелюдия към регионални конфликти?

Тревожни данни

Неотдавна известният Стокхолмски международен институт за изследване на мира (СИПРИ) публикува доклад с нови данни за търговията с оръжия в различни региони на планетата. Експертите на СИПРИ изразиха в докладите и коментарите си по този повод загрижеността си относно новата спирала на въоръжаването в глобален мащаб и нарастващата несигурност в някои зони на света.
Въпреки световната финансова и стопанска криза, данните на СИПРИ показват постоянни тенденции към покачване на търговията с различни видове конвенционални оръжия. Между държавите-купувачи особено изпъкват страните с най-богати природни и човешки ресурси.
Сред най-големите клиенти на оръжейния пазар са Китай и Индия, следвани от държави в Югоизточна Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Африка.
Данните на СИПРИ - особено на фона на глобалната криза - в някои отношения са поразителни: така например в периодите 2000-2004 г. и 2005-2009 г. вносът на оръжия в Индонезия, Сингапур и Малайзия е нараснал респективно с 84 на сто, 146 на сто и цели 722 (Да!) на сто що се отнася за Малайзийския военнопромишлен комплекс.
Друг парадоксален резултат, съдържащ се в доклада на СИПРИ, са цифрите за военния внос в съседна Гърция. Въпреки огромния дефицит на държавата, който наскоро излезе наяве и накара света да коментира, че "гръцката държава е пред фалит", официална Атина остава между петте най-големи получатели на конвенционални оръжия в периода 2005-2009 година. Закупуването на 26 американски самолета "F-16 С" от САЩ и 25 изтребителя-бомбардировачи "Мираж-2000-9" от Франция представлява на практика 38 процента от целия обем на гръцкия внос за същия период.
Както Сингапур, така и Алжир - според данните на СИПРИ - за първи път се нареждат между 10-те най-големи вносители на оръжие в резултат на големите военни покупки в периода 2005-2009 година.
Докладът на Стокхолмския институт бие тревога и за един друг район в Югоизточна Азия - Виетнам. Според експерта на СИПРИ Симон Виземан през 2009 г. и Виетнам, (досега известен с миролюбивата си политика) вече се е включил в закупуването на бойни самолети с далечен обсег на действие и на подводници. Това според Виземан още повече засилва сегашната спирала на превъоръжаване в Югоизточна Азия и може да дестабилизира региона, като обезсмисли десетилетия мирно развитие...
Регионите, където през периода 2005-2009 г. са внесени най-много оръжия остават Азия и Океания (41 процента), следвани от Европа (24 процента), Близкия изток (17 процента) и Африка (7 процента). През изминалите пет години вносът на оръжия в Латинска Америка е със 150 процента по-висок в сравнение с началото на новото хилядолетие: това се изразява както в рязък скок на военните разходи, така и в голямото увеличаване на военните поръчки.
И всичко това става на фона на песимистичните данни за развихрянето на финансовата и стопанската криза, която не подмина на практика нито една държава, с изключение на Китай.
Историята от трийсетте години на миналия век, свързана с Великата депресия, показва, че тежката криза, започнала тогава в САЩ и бързо преминала в Европа и другите части на света, практически завършва в края на 30-те години с началото на Втората световна война - драма, отнела живота на над 50 милиона души и причинила невъобразимо големи материални загуби и човешки страдания.
Ето защо данните на СИПРИ трябва да бъдат обсъждани с необходимата сериозност и загриженост, защото прекаленото струпване на оръжия никога не е водило до добър край...

Играта на големите

На фона на наблюдаваните нови спирали в превъоръжаването в различни региони на света впечатление правят усилията на САЩ и Русия по посока намаляване на напрежението в планетарен мащаб, намерили израз в подписването в началото на април на т.нар. Пражки договор за ограничаване на ядрените арсенали на двете големи сили. На практика новият договор САЩ-Русия замества съществуващия договор СТАРТ I от 1991 г., чийто срок изтече през декември миналата година. Договорът засяга по-нататъшното намаляване на стратегически междуконтинентални ракети, ракети, изстреляни от подводници, бомби, пренасяни с т.нар. крилати ракети, и др.
Полагането на подписите на Барак Обама и Дмитрий Медведев под подобен документ ясно показва желанието на Вашингтон и Москва да бъде възпрян "политическият покер" в най-опасната зона на въоръжаването - ядрените арсенали.
Разбира се, този договор засяга предимно бойните ядрени заряди - т.нар. неконвенционални оръжия. Що се отнася до другите - традиционните пушки, автомати, картечници, оръдия, бронирани коли, танкове, самолети и т.н., Съединените щати и Руската федерация остават в челната тройка на държавите-износителки на оръжие.
На оръжейния пазар, отбелязал 22 процента ръст в периода 2004-2009 г., САЩ запазват първенството си на износител номер 1 (около 30 процента от общото количество), следвани от Русия (23 процента) и Франция (8 процента).
В същия доклад се отбелязва, че "Вашингтон е подписал през 2008 г. договори за доставки на оръжие на други страни на стойност 37,8 милиарда долара, което представлява 68,4 процента от обема на световния пазар". Ако през 2007 г. общият обем на подобни сделки в Русия се изчислява на 10,8 милиарда долара, то през следващата 2008 г. той е само 3,5 милиарда. Ето защо Русия остава на трето място, като отстъпва второто на Италия, реализирала експорт на стойност 3,7 милиарда долара, според информация на Би Би Си.
В данните, публикувани от руски източници, се наблюдават обаче доста големи разлики в сравнение с посочените по-горе цифри. Според руската "Рособоронекспорт", износът на конвенционална военна техника от Русия възлиза на 6,7 милиарда през 2008 г., а не на далеч по-скромните 3,5 милиарда.
Същевременно някои руски източници сочат, че през изминалата 2009 г. оръжейният износ на Русия е приближил сумата от 8 милиарда долара.
Очевидно, надпреварата на пазара на конвенционалните оръжия продължава с пълна сила и съвсем не се влияе от настъпилата икономическа криза. Нещо повече - на този пазар излизат и нови играчи, доскоро известни само като големи вносители на оръжие. Един от тях е Китай. Наскоро стана известно, че официален Пекин е продал 300 военни самолета на Пакистан. А колко ли други оръжейни сделки са скрити зад традиционния азиатски параван на непрозрачността?

Затвореният кръг

Глобалната икономическа криза и нарасналото търсене и предлагане на оръжие през последните пет години са два симптоматични щриха в съвременната геополитическа картина, които дават сериозна храна за размисъл.
Очевидно, по-голямата част от закупените планини от оръжие (около 80 на сто) се падат на страни от т.нар. трети свят. Тези от тях, които разполагат с големи природни ресурси, участват в спиралата на превъоръжаването с очевидното желание да укрепят националната си сигурност; тук може да изброим богати на ресурси държави от Близкия изток и Латинска Америка.
Освен тях други държави от "третия свят" - обикновено с недостатъчно стабилни политически системи или с тоталитарни режими, все още се ръководят от небезизвестната максима на маршал фон Клаузевиц, датираща отпреди повече от две столетия - "войната е продължение на политиката с други средства". При тези държави "дрънкането на оръжие" е част от текущата им политика.
От друга страна, големите държави-производителки реагират автоматично на нарасналите нужди на оръжейния пазар - и тук, както в останалите сфери на живота, бизнесът си е бизнес. Успоредно с това приходите от оръжейната търговия са добро финансово "лекарство" по време на криза.
И тук стигаме до един геополитически парадокс. Увеличената доставка на конвенционални оръжия е пряко пропорционална на по-малките (или по-големи) регионални конфликти. И тук - пак по законите на логиката - отговорността по контрол и потушаване на местни военни пожари се поема (или поне се декларира подобен стремеж) от големите държави, които са и най-крупните износители на оръжие. По този начин много трудно може да се каже какъв е истинският баланс между плюсовете и минусите във военната сфера - императивите на оръжейния бизнес и отговорността за опазване на световния мир се движат в затворен кръг. Дали може да се намери изход от него ще покаже единствено бъдещето.