Кой разклаща арабското "единство"?

Бегъл преглед върху ситуацията, която се разигра като послеслов в някои страни на Северна Африка благодарение на "Жасминовата революция" в Тунис, показа сходство в напрежението, което от дълги години се натрупва преди всичко заради икономическия застой, диктаторското управление и липсата на каквато и да е социална справедливост. Новините, които долитат от Тунис, Алжир, Судан, Египет и Йемен през последните няколко дни и седмици, спешно поставят на дневен ред въпроса накъде поема политическият живот в региона и по-специално в някои от най-спряганите арабски държави.
Вълненията в Египет, които през последните два дни подсказаха, макар и на пръв поглед, че са все още под контрола на властите, сочат към симптоми на непредсказуемост. При това не само в посока свалянето на 30-годишната диктатура на президента Мубарак, но и на желанието за създаване на коренно различен стил на политическо поведение и ориентация в голямата част от населението на 80-милионната държава. Ако анализираме малко по-подробно процеса, който завладява арабския свят, ще видим, че всъщност се касае за огромно раздвижване на пластовете в мюсюлманската общност.
Египет, страната, която по всички параметри - географски, демографски, политически, икономически и дори стратегически, познаваме като логичния лидер на арабския свят и обединяващ център на арбското единство, едва ли ще рухне под натиска на народното недоволство. В случая, ако Мубарак сам остави властта, ще е трудно да се прогнозира в чии ръце ще се озоват лостовете за политическото управление на мюсюлманската общност. Лошата прогноза е, че оттам насетне нещата, касаещи темата за Близкия изток и десетилетното противопоставяне със Запада, би довело до непредвидима ескалация на напрежението в международните отношения. Нека не забравяме, че към подобна позиция отдавна се стремят и Саудитска Арабия, и Иран - страните, които отдавна се дешифрираха като най-ревностните радетели и организатори на крайния ислямски фундаментализъм. Някъде там се въртят и инструментите на това явление - "Ал Кайда", "Хизбула", "Хамас", "Мюсюлманските братя", талибаните и т.н.
Западът, и най-вече САЩ, реагираха с изненада и видимо притеснение на новините от последните събития в Египет и Йемен. Египет, макар и с неохота, поддържаше крехкия мир с Израел. Режимът в Йемен, владеещ всъщност само столицата Сана и нейните близки околности, поне като утеха за САЩ се оприличаваше като форпост в каузата за "борба с тероризма" в лицето на сомалийската "Ал Кайда".
Засега светът наблюдава почти хладнокръвно сгъстяването на облаците над региона. Но социалните революции по правило водят до промяна. Кога и как ще настъпи тя - само Господ знае.