Колко важно да бъдеш важен!

Преди много години дълго убеждавах мой колега колко интелигентен е един вече покоен учен. Тогава моят събеседник най-безцеремонно ме пресече с въпроса: "Може ли да е толкова интелигентен, след като е толкова надут?". Тогава засрамено млъкнах. Казват, че колкото по-прост е човек, толкова е по-важен. Особено, ако се е докопал до някаква позиция. Интелигентният човек по природа е стеснителен. Когато говорят за самочувствието на българина, винаги напомням, че няма простак без самочувствие. Нима ще упрекнем Бай Ганьо в липса на самочувствие?. Алековият типаж еднакво презира "просите хорица" и "учените" и еднакво се опитва да ги използва. Френският възпитаник Ст.Михайловски бил подгонен с тояги от някаква селска кръчма, защото произнесъл фразата: "О темпора, о морес". Слушателите решили, че той ги псува на майка по влашки. Такива смущаващи въпросителни не са атавизъм от миналото. Те са безсмъртни. Тогава се питаме, ако наистина има значителен процент простаци у нас, защо те да нямат партийно и дори парламентарно представителство.
През лятната ваканция на Народното събрание шегите и преценките отвън временно стихват. Протоколите на разнообразното законодателно творчество може да се декорират с едно всеобхватно постижение- самочувствието на доскоро безименни депутати. Някои от тях стоят на трибуната все едно, че ронят словесни бисери и топази. Нехаят засега, че винаги ще има изборни шамари. Нито че пламенните речи още не означават място в историята. Това преднамерено или просто невежествено нехайство е част от професионалното  поведение. Говори се бавно и важно. По някоя плоска шега разведрява житейското назидание, последвана от стадионен смях в част от залата. Нищо укорително, тъкмо това се харчи. Според бетонните ни обичаи и традиции, за да будиш уважение, трябва преди всичко да бъдеш тежкар!
Но всяка шега има и обратна посока. Подсещаме се за познатата басня на Лафонтен. За много подигравчии, които не са депутати, парламентът е недосегаемото кисело грозде. Обикновено иронизираме тази институция тогава, когато ни няма в нея. "Чудим се, как издържаш там?" - с това ласкателство добри хора ми съчувстват за моето депутатство. Тогава преодолявам изкушението да попитам със същата добронамерност: "Ами вие там?". Защото българският парламент си е чиста реплика, образ и подобие на българската общественост. На всяка част от нея, повече или по-малко. Но какво да правим в този наш общ свят, където образование и здравеопазване са стока и бизнес, а думите хуманна медицина и хуманитаристика са изоставени или смятани за старомодни. В различни степени тази зависимост е съществувала и преди. Затова в много езици, в нашия също, има думи като политици и политикани, патриоти и патриотари. Съгласете се, че след като видяхме всякакви чупки и метаморфози, протекли пред очите ни, вече гледаме по друг начин и към по-далечното минало. В спомените си, издадени през 1931 г., Антон Страшимиров бе написал, че "затворите се пълнеха от хора, които строяха къщи". Някаква паралелна сходност с нашето съвремие? А как осмисляме преклонението ни към вчерашните герои. Папагалският възторг към Ст.Стамболов свидетелства как можеш да окарикатуриш всяка личност чрез профанизирано славене. А и с немотивирани награди от съмнителни донори. Всеки иска да бъде Стамболов, без да знае какво собствено е направил той, за да е ясна аналогията. И какво не е направил или сътворил лошо!
Не зная дали има проучвания в тази посока, но най-често употребяваното обръщение в парламента, разбира се, е "уважаеми". Учтивост като в канцеларско писмо. Но стойност, споделяна истински от малцина. Изведена вън от банализирания етикет, думата си е върхът на лицемерието. Но какво пък да бъде друго? "Уважаеми и други народни представители?" Неучтиво, но евентуално по-искрено. А какво е съдържанието на словосъчетанието  "национални интереси"? Да не пуснем съседите Турция, Македония и Сърбия в Европейския съюз. Да си продадем по-скъпо пространство за тръби? Нали знаете поговорката за коминджията и неговия специфичен орган. За "отстояване на национални интереси", следва да признаем, че има посегателство. Но в повечето случаи става дума за намерения на нашите регламентирани съюзници, в чието семейство влязохме с такъв възторг. А все пак, откровената честа дума в речите е "пари", макар и произнасяна свенливо. Тя няма как да бъде заместена. Затова лукаво е замествана с думата нация.
Мъдър и порядъчен литературовед миналата седмица ни напомни, че ученият човек се подава повече на внушения. Да, но грамотният адвокат Робеспиер чрез внушения към неграмотните парижани внедрява грамотността на масовата простотия, която е път към масовата жестокост. Така че да си важен още не означава, че не си прост. Тъкмо обратното.