Италия в лабиринта на президентската лотария

Седемгодишният срок на преизбрания под влияние на сложните вътрешни и международни политически обстоятелства през 2013 г. италиански президент Джорджо Наполитано трябваше да изтече през 2020 г. Още при завръщането си за втори път в президентския дворец Куиринале наближаващият преклонна възраст (90) Наполитано ясно даде да се разбере, че не се кани да изкара целия си мандат на най-висшия държавен пост на италианската република, нещо, което той стори и в обръщението си към нацията в новогодишната нощ. "Щастлив съм да се завърна вкъщи", заяви кратко президентът, прощавайки се със сътрудниците на резиденцията. "Тук, в двореца, е много красиво, но малко ми прилича на затвор", добави Наполитано и, придружен от съпругата си Клио, напусна двореца, за да се върне в жилището си в Рим.
 Само часове преди това премиерът Матео Ренци публично благодари на отиващия си президент.  "Аз искам Европарламентът да приветства президента Наполитано - убедения европеист, който в течение на дълги години водеше Италия по пътя на промяната, мъдро и разумно преодолявайки трудностите, с които се сблъскваше нашата страна, подчерта Ренци,  добавяйки, че Наполитано съумя за последните четири години да изведе Италия от четири политически кризи.
И така, епохата "Наполитано" в италианската политическа история си отиде. Големият въпрос, който обаче днес надвисва над раздираната от десетилетни политически вражди и ежби, скандали и лутания италианска общественост, отново излиза на дневен ред.

                                                               
Допустимите кандидати

Много експерти вече открито  предсказват, че изборът за президент може да се проточи, както това стана през трудната 2013-та година, когато поста президент пое Наполитано. Според тях италианците не само ще избират на този пост човека, който би устройвал всички водещи политически сили в страната, като същевременно ще се ползва с уважението на Европа. По-скоро акцентът при избора на новия държавен глава по всяка вероятност ще се превърне в проверка доколко  е силно политическото влияние на "непривичния" за политическия тонус в Италия на премиера Ренци, като наред с това със сигурност изходът от кампанията би предначертал донякъде и неговата политическа съдба. Догадките и извежданите от тях тенденции все пак опират до самия избор на президента, който като гарант на Конституцията държи в ръцете си  правото да разпуска парламента и да назначава премиера на страната. В конкретния случай, ако Матео Ренци успее да придвижи и наложи на освободения президентски пост устройващата го кандидатура, това би му помогнало успешно да реализира набелязаните от него и обкръжението му политически, икономически и социални реформи  в страната.  Въпросът обаче, поне засега, в тези последни до избора дни, за възможността кандидатът на Ренци да заеме най-високата позиция в страната остава според наблюдателите твърде завоалиран. Според икономическото издание "Il Soll 24 ore" една от основните опции пред Ренци е да получи подкрепата на желаещия отново да се завърне убедително в политиката лидер на консервативната партия "Форца Италия" Силвио Берлускони, без подкрепата на когото да се определи "правилният" кандидат никак няма да бъде лесно.
 Всъщност, когато се стигне до момента на избиране на президент на републиката, както това се е превърнало в многолетна традиция, моментално започва играта с така наречените допустими кандидати. Само за една седмица до началото на гласуването те достигнаха до "скромната" цифра 40. Да не говорим, че някои от тях съвсем нямаха адекватни реквизити, нужни да се вземат под внимание и необходими за заемане на длъжността, коментират местните медии. А какви в основни линии са изискуемите качества на кандидатите? Принципно те са следните: минимална възраст - 50 години; дипломата за завършено висше образование не предполага преференциално отношение; парламентарен опит последните 5 години; знание на поне 2 чужди езика; дискретно познаване на Конституцията; желание за пътувания; умели интерперсонални(междуличностни) взаимоотношения; познаване на базисния информационен инструментариум - туитър, фейсбук. На този фон следват предполагаемите облаги: луксозни битови условия, кола с шофьор, екип от секретарки, бодигардове, почести...
                                    
       И  така: Кой?


Дилемата  е ясна, но все пак кой от лагера на Ренци би могъл да е потенциално новият президент на Италия? От средата на месеца Демократическата партия (ДП) започна провеждането на редица "секретни" обсъждания, за да оценят собствените си сили за предстоящите избори. Доста сложна задача за Матео Ренци, който натовари с мониторинг на ситуацията своя изключително верен другар и съратник Лука Лоти, от когото се очаква правилно разчитане на истинските намерения на съпартийците, а не отчитане на дипломатически любезните и политкоректни фрази. Различните течения на ДП вече са определили своите кандидати: "Народните" на Фиорони залагат на Серджо Матарела или Пиер Луиджи Кастаньети; така наречените "нови турци", а именно социалдемократическото течение, обособило се през 2011 под името "Да възстановим Италия", наблягат на личността на Ана Финокяро и Джулиано Амато;  лагерът на реформаторите берсанианци (съмишленици и последователи на Пиер Луиджи Берсан) посочва Романо Проди и Масимо Д'Алема; за чиватианците (крилото на последователите на  Джузепе Чивати) точният човек би бил Романо Проди; и накрая, тези, чиято дума тежи повече от тази на всички останали - ренцианците на Матео Ренци, все по-често и по-нашироко обсъждат кандидатурата на Валтер Велтрони. Само че според журналиста от "Ла Стампа" Фабио Мартини премиерът Ренци умишлено пуска в публичното пространство да циркулират всички от изброените по-горе имена, за да не разкрие собствения си коз, който според него е този на гуверньора на Банка Италия Игнацио Виско - име, което често се върти и повтаря, но засега не се споменава от високите етажи на властта, за да не се въртят спекулации около него. Междувременно в пресата все по-осезателно започнаха да се промъкват информации за увеличаване на залаганията за  балотаж между Ана Финокяро и Серджо Матарела, като не се изключва обаче и възможността в балотажа да участва и някой "аутсайдер".
Профилът на новия обитател на президентския дворец трябва да има точни  характеристики, отвъд тези на обичайното лотарийно спрягане на имена, той трябва да представлява тоталната "яснота", или може би "последната опора" в една държава в състояние на непрекъснат упадък. И дори да се отстоява аксиомата, че човек не се ражда президент, но израства до такъв, категорично остава все пак фактът, че още от 1946 г. до днес, от Енрико де Никола до Джорджо Наполитано, всички, изредили се "стопани" на президентския дворец "Куиринале", с техните качества или дефекти, притежаваха един високопрофесионален  и личностен профил. В този смисъл следва да си припомним какво беше написал Виторио Горесио в "Ла Стампа" по повод избирането на Джовани Леоне и значението на неговата персона за развитието на Италия: "Италианският държавен глава не е само декоративен персонаж, който раздава почести, приема дипломати, прави инаугурации на шампионски лиги и панаири. Той представлява човек-орган, с екзистенциалните функции да ръководи, да попечителства и да интервенира в това дефектно зъбно колело, представляващо нашата демократично-парламентарна страна. Той обладава един огромен властови ресурс, който го поставя в състезанието, наречено "президентски избори" с почти  несравнима политическа стойност. На най-високият италиански политически хълм, т.е. "Куиринале", не може да се изкачи всеки, който минава покрай него, само защото този някой се харесва някому и би могъл да се хареса или да бъде удобен на поредния политически лидер.
В тази връзка днес може би знаменателно звучат думите на премиера Матео Ренци относно избора за президент на Италия: "Не е важно да посадим едно знаменце, а да предложим една нова отправна точка. В позиция сме  да подсигурим за още 7 години президент, който ще бъде конституционалната отправна точка за всички нас и ще бъде строг арбитър за добруването на цялата страна".