Истината... на терен!

Три осиновени деца, две момчета на 10 и 11 години и едно момиче на ненавършени 9 години, са разказали на приемните си родители в Италия за ужасяващото сексуално насилие, на което са били подложени, докато са били в дома за изоставени деца в България. Според свидетелствата им, някои от децата от дома на 12-13-годишна възраст всяка вечер са влизали в стаите на по-малките, дори и на 3-годишните, и са ги биели и изнасилвали, докато възпитателките в дома, намиращ се недалеч от София, са знаели за това, но не са се намесили.
За този случай пише италианското списание "Еспресо" в разказ за сексуално насилие над деца в български дом за деца, лишени от родителски грижи. За съжалание всичко това е вярно. Годината не е 1981-ва, нито датата е 13 май, нито мястото е площад "Свети Петър". Даже не става дума за "Сивите вълци", Али Агджа и печалната съдба на българина Сергей Антонов. Този път няма как да обвиним италианците и онази там - Клеър Стърлинг, в тенденциозно отношение към българите и България.
Изобщо няма как да си закрием очите с чистичките пръсти и да ревнем, че пак ни ковладят.
Защото знаем, че това е истина. Защото тази истина е широко известна както на управляващите, така и на опозицията, така и на всичките тези милозливо натопорчени обществени организации, които джавкат по телевизионни екрани за бедните и бездомни кучета, а си затварят очите за това изключително по своята порочност и безчовечност безобразие.
Къде са тези организации, държавни и частни, когато по целия свят трите осиновени дечица разправят на какви гадости са били подложени в държавата си? Къде е премиерът, който иначе по световните форуми загрижено следи какво става в поверената му държава именно от екранчето на сателитния си телефон, а като се прибере тук (на терен, както обичат да казват социолозите!), забравя за всичко освен за магистралите и виновните социалисти? Дали ще трогне Цецо Цветанов, който е влюбен във Веско Маринов, а иначе лови всички лоши, ама още по-лошите ги пущат? Дали ще се трогне сърцето на Цецка Цачева - феята на добротата, на която иначе е драго да си чекне задника по високи столове на държавата, но за детските домове и дума не обелва. Сигурно от високия стол на парламента тези неща са далечни. Проза някаква...
Трябва да спрем, и най-вече големите от нас, които са овластени именно да спрат тези неща, и то не заради това, че видите ли: "...какво ще кажат чужденците...", а най-вече заради задължението на нас, по-големите, пред онези наши сънародници, децата ни...
Те нямат вината, че са се родили в една объркана държава, ръководена от алчни и безскрупулни хора. Те нямат вината, че обществото, в което са се наредили по божията промисъл, изповядва само един закон, който Алековият герой бай Неделкович обобщаваше така: "Парица е царица!"
Прочие, невинни са невръстните, и Христос казваше: "Пуснете децата при мен да дойдат!" А ние при кого ги пратихме?! При онези, които им взеха и хляба от ръцете и им отнеха правото на защита. Истината е, че ние обитаваме една покварена и чужда на малките хора държава. Държава, която иска да влезе в големия салон на европейските радости, но натиря навън децата си - да не пречат и да показват истинската ни същност на идиоти. И после се чудим защо не мръдваме ни на йота към човешките правила за живот. Пак ще повторя онази английска поговорка: "Детето е бащата на човека!" Ето защо! Защото с нашия егоизъм не успяваме да научим децата си на нищо добро! После се чудим откъде се взимат онези тийнейджъри, които чупят глави и убиват за жълти стотинки или за кеф. Ами ето откъде - от нашия дом, от нашата стая, от нашия скут!
Ще кажете, знам, ама то това било в някакъв дом за изоставени. Аз пък ще ви отвърна: "Една държава, която продължава да настанява децата си в лагери (защото по същност такива са тези "социални" домове!), където, преди да научат азбуката, те вече знаят другата азбука - тази на насилието, няма бъдеще.
Ако, разбира се, ви интересува бъдещето на България!
Ако, разбира се, това интересува и възпитателките на България, които, както знаем, живеят далеч, много далеч, чак през Атлантика... Ама едва ли! Ние сме толкова малки, ние сме от тригодишните в световния социален дом, така че...
Такива работи...