Идва ден съдбовен

"Септември ще бъде май", възкликна пророчески Гео Милев. Имаме ли и ние куража да повторим тези думи? Вече е пролет. Но какъв ще бъде май?
Предстоят избори за Европейски парламент. Европейските граждани ще заявят кои са достойни. Ако левицата вземе превес, всички очакват да се направи завой към социална политика, която да отпусне опънатото до скъсване въже, върху което е все по-трудно да се съхрани социално-икономически баланс между ширещата се бедност на мнозинството и богатството, концентрирано в ръцете на все по-малко избраници.
Има скептици, които са убедени, че истинска социална политика, която да облекчи протритото, опънато до краен предел, въже на социалното неравенство, е невъзможна. Защото властта на монетарната система отдавна е наложила

парите като главната движеща сила

в света, утвърждавайки корупцията като нейна основа, а демокрацията като най-голямата илюзия. Тази власт отсъжда границата между богатството и бедността. Граница, отреждаща много тъжна статистика. Тя насърчава свят, в който 1 процент от населението на земята притежава вече 40 процента от богатствата й. Мрачна действителност, обричаща все по-жестоко и все по-безпощадно хората на отчайваща бедност. В тази мрачна действителност 50 процента от световното население живее с по-малко от два долара дневно.
А 34 хиляди деца умират всеки ден от бедност или от предотвратими болести.

Стига!

Време е за нова пролет - пролетта в човешкото съзнание, която да отхвърли корупционната антидемократична власт на монетаризма, който мачка и убива милиони трудещи се и техните деца.
Нека се огледаме най-напред около нас самите, за да открием своята пролет, за чиито цветове сме призвани.
Всеки ден е предизборен
Всеки политически избор, бил той за кмет, Общински съвет или парламент, е реалистична и неподправена фотография на икономическото и моралното състояние както на цял народ, така и на всяка партия, наела се да го обединява и води. "Беше сърцат, сиреч честен", бе казал вдъхновеният народен поет Иван Вазов в одата си, посветена на Апостола на свободата Васил Левски. Каква по-достойна характеристика от тази би могла да получи всяка партия, заемаща част от лявото политическо пространство, обрекла се да служи безкористно и доблестно за народното добруване?
Форсирана предизборна агитация не е необходима. Не само излишни, но и недостойни и вредни, са големите нереалистични приказки, с които не една и две партии се опитват да печелят гласове, поддали се на истерика в последния момент, в навечерието на народната равносметка пред избирателните урни.

Боричкането за гласове

в последния момент би било излишно, когато активистите в партийните структури по места са работили всеки ден, всеки час сърцато, сиреч честно, сред хората. Когато не са пожалили енергия, нерви, здраве, за да бъдат сред наемниците, сред безработните, сред всички, на които дори сънят е болезнена мисъл за набавянето на насъщния. За такива активисти всеки ден е предизборен, изпълнен с идеи, със срещи в общината и в областта, където на събрания, в беседи и в дружески разговори разясняват принципните партийни позиции. В очите на хората те откриват желание и воля за работа.
Иде нов ден за равносметка - на 25 май народът ще изпрати своите избраници в Европейския парламент. Този избор обаче има по-особено значение.
Живеем във време, когато единоборството между политическите партии става все по-непосредствено и безкомпромисно. Значимите леви сили, обединени в Коалиция за България, получиха удар в гърба и то от своя бивш лидер Георги Първанов, решил да потърси себедоказване в политиката, размразявайки проекта АБВ. Според социологически прогнози той ще откъсне проценти от тялото на лявата коалиция, макар че на множество партийни форуми тактиката му бе разобличена.
От друга страна,

десните сили, обезличени от пословичната си безидейност

през последните години, търсят някакво обединение чрез амбициозно именувания Реформаторски блок. Не, нямат реформаторски идеи, поне не са ги показали до този момент, но се опитват да стегнат, доколкото могат, отдавна оределите си редици. Опит, който напомня на оная приказка за Христос и неговите ученици, които се спрели пред един мъртъв кон. "Брей, каква грозна гледка е останала от това животно...", зачудили се учениците, притискащи ноздрите си с пръсти. "Ала забележете какви хубави зъби има - обърнал им внимание Христос. - Дори и в най-грозното, търсете доброто и хубавото", посъветвал ги Той.
Та оформящият се Реформаторски блок ще използва оцелелите си зъби, за да отхапе колкото е възможно по-голяма част от електората на сипещите на воля в дясното пространство своята характерна груба политическа стилистика гербери. Навярно затова, предусещайки тази неизбежност, Бойко Борисов, вместо да откликне на поканата на Сергей Станишев за дебати, заяви, че за него само Първанов е достоен политически опонент. Човекът явно се опитваше некоректно да разсее вниманието на левите избиратели към създателя на провокативния проект.
Некоректността на оформилите се политически боричкания в нашата действителност говорят недвусмислено за това колко важни за България са изборите на 25 май. Те ще посочат недвусмислено

накъде ще поеме Европа

в това число и страната ни.
Дали хората ще дадат шанс на левицата, за да бъде потърсена една социално по-справедлива политика, която да поведе към по-скорошно излизане от ледниковата ера на рекордно продължителната световна икономическа криза? За България, като страна на опашката в Европейския съюз, преживяваща я толкова болезнено, е изключително важно това да стане по-скоро.