Хармонично съжителство или противоборство?

И тази година Факултетът по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Кл. Охридски" изненада кандидат-студентите с нестандартната тема за есе "Ние и те". Състезаваха се 1300 души. Имах възможността да прочета 117 работи. Струва ми се, че без да претендирам за социологически портрет, усетих пулса на част от поколението, което израсна в годините на обществения преход и има амбицията да заеме достойно място в редиците на четвъртата власт. Новите млади маркират широк спектър от взаимоотношения ние-те. А именно: народ-управници, бедни-богати, млади-възрастни, мъже-жени, жители на провинцията и на столицата, православни-мюсюлмани, българи-роми, образовани-необразовани, отношения към хомосексуални... В тази пъстра палитра ние-те младите поставят различни акценти, предлагат подходи за преодоляване на различията. Ето някои от тях, очертани в кандидатстудентските позиции. За по-голяма документална автентичност ще цитирам извадки от написаното.

Ние - бедните, те - богатите. Земя и небе

Ние, бедните, орисаните, обречените да работим поне на две места. Ние сме тези, които не са родени в заможни семейства, не живеем в палати и не получаваме наготово всичко. Ние познаваме тежкия живот, борим се да постигнем целите си с много труд.
*
Те, меркантилните, хората с болни амбиции за забогатяване, независимо с какви средства. Какво се случи с човещината, къде изчезна добротата?
*
Гледката е грозна. И потресаваща. Имам чувството, че не живеем в ХХI век, а сме се върнали във времето на феодализма.
*
Ние, обикновените данъкоплатци. И те, които обират. Ние и те. Мутрите, политиците, наркодилърите, които имат милиони в банковите си сметки, натрупани на наш гръб. А честният човек тъне в мизерия.
*
Българинът толкова е мамен, че вече се е предал на апатия и песимизъм. Или още по-лошо - на гнева, породен от тежкото всекидневие и несправедливостите на новото време.
*
Всичко това, към което вървяхме, не се сбъдна. Мимолетните младежки мечти отминават след сблъсъка ни със суровата действителност. Сега за жалост всеки като хищник трябва да брани себе си, да намери място под слънцето. Не, не можем да върнем времето.

Ние и те - нашите деди

Намирам хубави неща в старото поколение. Трябва да се учим от неговия опит, а не да го отричаме.
*
Ние, младите, успяваме да се отървем от робското поведение на възрастните. Това е нужно на нашата държава. Ние носим новаторското, свежото мислене.
*
При днешните млади няма старание в учението. Пият, пушат... Разочароващо, потискащо е поведението на немалка част от младото поколение. Питат се най-често в кое заведение ще отидат тази вечер, а не знаят дори кога е създадена България.
*
Ние, младите, искаме да живеем добре и да гоним интереса си. Аз съм с татуировка. Различни сме. Та нали татуировки са имали и преди хиляди години? Искам да живея и говоря свободно, без някой възрастен да ми казва: "Тихо". Всеки има право каква роля да избере. Гневни сме на старите. Ще правим каквото си искаме, пък да става каквото ще.
*
Ние, днешното поколение. И те - нашите деди. Ние сме хората на ХХI век, хората с динамично всекидневие. Живеем в света на компютрите, на новите технологии. Ние покоряваме върхове. Справяме се с кризи в световен мащаб. Ние сме тези, които можем да се противопоставяме на всяка провокация, която заплашва съществуванието. Но ние сме и зависими от материалното, от прагматичното. Ние сме тези, които строят небостъргачи с върхове в небесата, но и тези, които ги разрушават. Нашето поколение гради света на лукса, на блясъка, но и участва в унищожаването на малкото останали човешки ценности. Ние сме модерните, свръхзнаещи и компетентни, но и обезличени, унифицирани. Забравихме морала и подвига. Съпричастието у нас се измества от личната облага. Водени от интереса и меркантилната ни същност, ние сме забравили любовта към ближния. Ние съградихме този свят на отчуждението, на "разни хора, разни идеали". Има пропаст между настоящите и миналите поколения.
*
Старите имат опита, мъдростта, прозрението. А ние линеем.
*
Ние днес програмираме бреговете на непознатото, изграждаме друг свят, различен от този на дедите ни. Те бяха герои, нетленни, с чувство за отговорност. Те бяха тези, които живяха достойно. Те бяха хора, запазили човешкото у себе си, а не като тези, които днес убиват, заливат с киселина... Те, нашите деди, подаваха ръка в беда. Те живееха не само за биологичното оцеляване, но и за духовното съществувание. Образът им не е съвършен, но е достоен. Необратимо е времето.
*
Ние, младите, живеем чрез интернет в един измислен свят, с измислени чувства, измислена идентичност. И всеки може да бъде цар в този фалш. Но осъзнаваме ли в какъв огромен капан попаднахме и към каква пропаст сме се запътили? Надали...
*
Отчаян старец. Очите - жадни за красота. Джобът му празен. Хладилникът също. Това е твоят дядо. Това са възрастните хора на България. Трудили се цял живот. А сега тънат в мизерия и кал. Аз оставам тук, при тях. Ще се боря.
*
Млади и стари. Балансът е много важен. Младите не бива да игнорират факта, че и възрастните са били млади, преминали са през нашите вълнения и случки. Възрастните трябва да проявяват разбиране към грешките на младите.

Всички сме пътници в българския влак

Във влака на живота има пъстра дъга от хора с различни съдби, нрави, политически привързаности, религиозни и сексуални предпочитания... Обединени сме от обща цел и мисъл. Различни да останем, но да бъдем заедно. Всички сме пътници в този влак.
*
Ние сме едно. Приемаме идеята на Христос за братството. Братство е имало и с мюсюлманите дори през турското робство. Фактът, че сме хора, е най-голямата прилика помежду ни. Тя ще ни обединява, без значение на кой бог се кланяме или какви идеи изповядваме. Идеите на хуманизма са бъдещето на цивилизацията. Различията невинаги означават разделение. Ние, хората, отваряме вратите на братството, а неговата стойност е непреходна.
*
Днес хората изглеждат по-озлобени, все по-враждебни. Търсим различията във всичко. С повод и без повод искаме да се отдалечим един от друг. Като че ли не търсим толерантност, а само причини за разделение с различните.
*
За да съдиш другите, първо трябва да прецениш себе си. Достатъчно добър ли си, достатъчно толерантен ли си, за да приписваш злини и вини на различните от теб.
*
Личностният избор трябва да бъде зачитан. Интеграцията е пряко свързана с разделението ние-те. Интегрираме хора от различен етнос, култура, народност, раса, здравословно състояние, идеологии... Интеграцията е опит на модерното общество да приобщи различните. За да бъдат разбрани и приети.

Ние и "иконите"

Ние наистина ли паднахме толкова ниско? Сменяме святото с вулгарното. Чалгата стана еталон за подражание. Чуждестранни певчески "образци" напомнят чалга подхода. Тъжно е да обвиняваме нещо, което сами си създадохме. Българският елит изчезна от екраните. Ние го потъпкваме, унищожаваме. Иконите за младото поколение днес са чалгаджийките.
*
Когато материалното се намесва в делата ни, емоционалното изчезва. Много лошо нещо се случва с душите ни. Без духовното, без високата култура човекът остава без почва под краката си.

Изходът: Опивам се от красотата на живота, но... заедно с другите

Свободата ще ни помогне да изкореним предразсъдъците. Да бъдеш свободен, е вътрешно усещане. Предразсъдъците ни карат да се делим, да поставяме етикети. Това е страх от различното, от непознатото.
*
Кой ли ще е този смелчага, който ще се нагърби да ни отърве от 20 години байганювщина? Чакаме го. Засега знак, че идва - няма.
*
Имам надежда, че както съм обречен до края на живота си да съм облъчван безмилостно с пропаганда и порнография, един ден ще се докосна до истинското царство на красотата. Това ще направи излишни всички разделения на "нас" и "тях", защото пред безграничното съвършенство всички сме равни и безмълвни.
*
Всички сме хора, когато сме щастливи. И всички плачем, когато сме тъжни. Девизът е: единни в многообразието. Да премахнем стереотипите ние-те, градени с времето.
*
Трябва ни чудотворен лек. Ние, бъдещите поколения, трябва да избягаме от консуматорството. Е, вече не толкова възродени, но все пак заредени с оптимизъм, ще вървим напред в бъдещето.
*
Всички сме хора. Един ден няма да има "ние и те". А само ние - хората. Една, може би, наивна мечта, но мечтите понякога се сбъдват.
*
Мечтая за свят, в който се обичаме. Добрите идеи са крачка към единението.
*
Човекът ще спечели свободата си, когато опознае хоризонта. Когато обуздае страховете си. Проглеждам напред и се опивам от красотата на живота, но заедно с другите.

Надявам се тези фрагменти, в които са отразени част от мисленето и чувствителността на 18-годишните, да бъдат прочетени и осмислени от отговорните за бъдещето. Агресивни или балансирани, добронамерени, на места наивни или здраво стъпили на земята, новите млади носят потенциала на мислещи, чисти хора. Емоционални и реалисти, те ще намерят баланса между "ние" и "те", за да осъществят мечтите си. Като се учим от младите, нека и ние да поставим в края и нашия въпросителен знак...