Грижи само за бездомните кучета?
Очевидно, че за властващите грижите за четириногите са по-важни, отколкото грижите към изпадналите в тежка нужда хора
/ брой: 172
Броят на бездомните кучета в нашата столица бил изчислен точно - 9242. Поне така е записано в поредната Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета от м.г. Всички сме убедени, че реалният им брой е в пъти повече. Столичната община пръсна през годините на т.нар. демокрация огромни суми за справянето с този тежък проблем. Точно преди десет години, през 2002-а, на сесия на Столичния общински съвет, председателстван от Антоан Николов, беше отчетено, че Общинско предприятие "Зоомилосърдие", чиято задача беше да намали кучешката популация в София, се е провалило. Ръководството на предприятието беше освободено, без да му бъде потърсена някаква отговорност, макар че милиони левове от общинския бюджет, предназначени за намаляване на кучетата, бяха изхарчени или изчезнали в нечии джобове. До ден днешен по въпроса се пази пълно мълчание. Затова пък на същата онази сесия, проведена преди десетилетие, беше обявено името на следващото общинско предприятие за справяне с бездомните кучета - "Екоравновесие".
Убеден съм, че проблемът с бездомните кучета започва там, където свършват човешката цивилизованост и
политическият морал
За съжаление у нас има особен дефицит и от двете категории при полицейското управление на ГЕРБ. Полицейско ли? Зловещият атентат на летище Сарафово доказа, че тази полицейщина може да въздейства само на нашите скромни и почтени граждани, но за действителните престъпници тя е само... картонена бутафория.
Е, добре, за безпризорните кучета се полагат някакви усилия, отпускат се средства за тяхното преброяване и за обгрижването им в специални приюти, правят се програми за тяхната социализация. А знае ли случайно някой броя на клошарите, които бродят по улиците в София и в цялата страна? Със сигурност нито общинска, нито правителствена институция може да даде отговор на този въпрос. Ако ставаше дума за търговия или за някаква доходоносна дейност, такъв регистър отдавна би се създал и управляващите със сигурност биха се възползвали от такова перо за печалба. Не само че никой не знае колко са те всъщност, но и нищо не се прави по въпроса за тяхното подслоняване, за създаване на условия за човешко отношение към тях или за социализацията им. Очевидно, че за властващите грижите за кучетата са по-важни, отколкото грижите към изпадналите в тежка нужда хора. Те са всеки ден между нас. С мълчаливото си присъствие са звънка плесница към онези, които натрапиха хаоса на "пазарната икономика", при който безскрупулни хитреци и мутри продължават да грабят богатствата на страната ни, а голяма част от народа ни го превърнаха в ненужна маса. Клошарите, които през епохата на социализма бяха далечно и непознато явление, сега видимо се увеличават. Техни обиталища са подземия, канали, изоставени сгради, паркове и градинки. Един от фрапиращите примери е възрастна жена, която продължава да живее от години зиме и лете в кашон точно срещу входа на Висшия съдебен съвет на ул. "Съборна" 9 в София.
Всички те делят днес една съдба
на дъното на обществото
макар че са от всякакви поколения и на различна възраст. Една част от тях по времето на социализма са били нормални труженици. Най-младите пък са буквално родени, за да излязат на улицата. Те нерядко стават жертва на наркодилъри или на търговията с човешки органи. От тази жестока страна на техния живот управляващите не се интересуват. Затова пък са много по-заинтересовани от социализацията на бездомните кучета.
Впрочем немалко клошари са със сериозни физически или психични проблеми. За техните насъщни нужди вратите на болниците са здраво затръшнати.
Медии, продажно обслужващи правителството на ГЕРБ, внушават, че клошарите си имат свои нормални домове и дори завидни банкови спестявания, че сами си били избрали този начин на живот, т.е. те играят доброволно само роля на бездомници. Само че такива сервилни приказки не могат да замажат дълбоката социална пропаст в обществото ни, както и истината, че най-ярък изразител на властващата антихуманна система са тъкмо клошарите. Система, която проявява своята хуманност към бездомните кучета, но не и към хората. Тук няма място за грижа или съчувствие към човека. Хуманните категории и понятия в случая са неуместни. Тук според нашия премиер Бойко Борисов просто става дума за материал.
Клошарите са поредният некачествен материал в тази страна, както преди време заяви безсрамно в чужбина това за пенсионерите ни. Само че като какъв материал ще ви определят избирателите вас, господин премиер? Та вие самият с полицейското си мислене в политиката от ден на ден все повече снижавате качеството на живот в страната ни. С всеки изминал ден се увеличава армията на безработните, на лишените от възможност да водят нормално съществуване, на хората без шанс да имат семейства, да отглеждат и възпитават деца.
Престъпността от висшите етажи на властта до социалното дъно вие наложихте като ежедневен модел за съществуване и оцеляване. С други думи, идеални условия за отглеждане на бездомни кучета, но не и за човешко съществуване.
Нацията ни се топи бързо и безвъзвратно, закрити са стотици училища, неграмотните българи вече наброявали един милион. Десетки болници също са закрити, стотици лекари заминаха в чужбина. За мнозина,
лишени от средства за съществуване
медицинското обслужване е недостъпно и са оставени просто да умират. Села и градове пустеят, изоставени възрастни хора са подложени на грабежи и насилия. Потоците на напускащите тази страна не секват. Тези, които са си намерили някаква работа тук, са експлоатирани и ограбвани безжалостно от своите работодатели. Трудът им е съвсем обезценен, мнозина от хората на наемния труд нямат социални и здравни осигуровки. Работниците, притиснати от недоимък и мизерия, нямат сили и смелост да търсят правата си, за да не изгубят работата си. Сивата икономика процъфтява, закриляна тихомълком от самата държава. Тя прави богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. Безпаричието увеличава случаите на нервни разстройства и депресии, отключва коварни психични разстройства.
И така се оказва, че сме натикани в един дяволски водовъртеж, който в края на краищата обрича цялата нация. Страната ни се превръща от управляващите в идеално място, но за кучешки живот. Време е те да слязат от политическата сцена, за да остане България родина и удобно място за достойни хора с добър стандарт на живот.