Грабете, но не убивайте!
Никой от управниците не си и помисли да поеме дял от вината за трагедията в с. Бисер
/ брой: 39
Трагедията с трудовите хора от село Бисер за съжаление е една от поредните тежки каверни, които крещят, че тук отдавна няма истинска държавна власт. Оказа се, че тази държава положи усилия само да разруши и унищожи всичко полезно и градивно, направено от народа и за народа - в икономиката и стопанството от времето на социализма. Сложните и модерни за времето си напоителни системи, с които беше оплодявана земята ни, бяха превърнати в непотребни и безвъзвратно унищожени инсталации. Целта беше ясна - всичко да бъде разпарчетосано и разграбено от наглите интересчии, да не остане и следа от социалистическото минало.
Това обаче не се оказа толкова лесно и просто. Хората се бяха трудили десетилетия наред и бяха доста построили и надстроили. Напоителните системи, които могат да се видят вече само на пожълтелите стари снимки, се рушат и разграбват в разрез с каквато и да била законност от началото на 90-те години на миналия век, та до ден-днешен. Министър Мирослав Найденов се мъчи да облече това грабителство в някаква що-годе приемлива нормативност за пред очи, но закърпвайки дрехата с бели конци.
Построените от трудовия народ хиляди язовири и микроязовири бяха част от онази сложна планова система, която днес е набутана във вълчия капан на актуалната "пазарна" (разбирай граблива) схема. Гибелта на десет души в язовирните води, залели с. Бисер, накара управляващите от ГЕРБ тепърва да се замислят и да започнат да броят: аджеба, колко язовира са изградени у нас. Оказа се, че в епохата на социализма за нуждите на народното стопанство са създадени около три хиляди язовирни съоръжения, от които държавата вече две десетилетия е вдигнала ръце, без да се интересува от тях. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви: "Всички микроязовири в голямата си част са собственост на местната власт. Тя е тази, която ги дава на концесия или ги преотстъпва за ползване. Трябва да ви кажа, че повечето изпускателни клапи не работят в микроязовирите. Умишлено са компрометирани, за да не се изпуска водата. Това се прави, за да не може да изтича рибата през тези клапи." Нелепо и цинично държавно безхаберие. Конкретен собственик на тези язовири трябва да бъде самата държава.
Вместо това нейните висши чиновници дори не знаят колко е броят им. Измивайки ръце, те са прехвърлили отговорността за тях на местната власт, която ги отдава под наем на лица (някои от които са със съдебни досиета) или на еднолични търговци, които нито имат възможност, нито познания, нито интерес за това как да се стопанисват, поддържат и контролират тези инженерни хидротехнически съоръжения с огромни водни площи. Впрочем техният интерес е ясен - язовирите са място, от което може да се печели. Никаква мисъл за това, че хидротехническите съоръжения изискват компетентно управление от специалисти. Има ли някакво изискване за ценза на този, който взема водоем за ползване? Няма. А после се вайкаме, че жертви на безхаберието са обикновените хора. Не случайно в коментар в един електронен сайт някой беше нарекъл трагичния язовир "мутрорибарник".
Тази порочна схема се оказва удобна форма за размиване на вината, превръща днес поне 900 от съществуващите микроязовири във водни бомби със закъснител. За това дори военното министерство не се е замислило. Това министерство е било запознато с факта, че язовирната стена е напукана и съществува потенциална опасност. За министър Аню Ангелов обаче по-интересно е да привлече повече милиони от държавния бюджет за купуване на оръжия втора употреба и за повишаване на и без това раздутите заплати на служителите си на фона на общия нисък стандарт, вместо да предприеме мерки за ремонтирането на някакъв си язовир в Харманлийско. Цинизмът на управляващите се изразява недвусмислено и в това, че никой от тях дори не си помисля да поеме дял от вината за случилото се. Премиерът Бойко Борисов в телевизионно интервю дори заяви недвусмислено, че виновни за смъртта на жителите от Бисер няма. Откритият цинизъм на този човек се демонстрира всеки ден из услужливите медии и на обществени места както у нас, така и в чужбина.
Трябва най-сетне да кажем на управляващите: разграбвайте, властта е ваша, но поне не убивайте!