Глухота и слепота?

На фона на непосилната бежанска вълна, която заля Европа, някак встрани остана това, което се случва в Турция. Става дума за отричаната от властите доскоро друга една вълна - на насилие срещу част от собственото население на нашата южна съседка - кюрдите. В контекста на сирийската гражданска война, която вече продължава над четири години, и нахлуването на ордите на "Ислямска държава" в злощастната Сирия, непредубеденият читател сигурно ще се запита какво общо има в двата случая.
Турските власти, както се оказва, започнаха масирано настъпление в град Джизре, окръг Шърнак, и прогониха, засега в неизвестна посока, над 100 хиляди негови жители. Кюрди!
Отдавна, от години, кюрдите - били те жители на Ирак, на Сирия или на Турция, мечтаят да постигнат, за съжаление с цената на много кръв, изконното си право на самоопределение. Което очевидно въобще не влиза в плановете на Анкара. Нещо повече - инспирираната от Запада и продължавана от десетилетия война в Близкия изток, разместила до такава степен етническите, социалните и прочие пластове в региона, днес все по-ясно очертава твърде разноликата картина на двуличието. А доказателствата са съвсем елементарни. Някои, при това не само в Европа, силно се загрижиха за бежанците, заливащи нашия континент, които по ирония на съдбата поеха по пътя на собственото си самоотричане благодарение и на политиката, водена от правителството на Ердоган. И не само това. Започнаха да раболепничат именно с него, човека, за когото вече неприкрито се говори, че е сподвижник на джихадистите. Но доскоро се правеха на глухи и слепи за съдбата и бъдещето на кюрдите. И още нещо. Видяха, при това отчетливо, че намесата на Русия във войната с ИД може да осуети плановете им да се докопат по един или друг начин до нефтените полета, намиращи се именно в кюрдските райони в самото сърце на региона.