Памет
Героичните потомци на априлци
145 години Българско опълчение
/ брой: 85
Иван БРАТИНОВ
Златни страници в нашата история отразяват бойния път и героизма на Българското опълчение от 1877-1878 г. То продължава бойната традиция, жертвоготовността и борческия дух на българските хайдути и четници, на героизма и славата на априлци от 1876 г.
Запасният генерал Ростислав Фадеев - руски панславист, още по време на Априлското въстание заявява, че "със свое народно знаме" и крилатия лозунг за свобода българският народ ще се вдигне на борба против турските поробители, и предлага създаването на български доброволчески части.
На 13 ноември 1976 г. император Александър II, военният министър Д. Милютин и великият княз Николай Николаевич решават да се създаде българска войскова част, назована Българско опълчение. В утвърдения правилник на опълчението се възлагат задачите:
- да разузнава за разположението, броя и въоръжението на противника;
- да свързва руската войска с местното население;
- да изпълнява задачи на местна въоръжена стража и за недопускане на безчинства от башибозуци и черкези;
- да изпълнява военно-полицейска служба.
Червеният генерал Обрушев предлага българските доброволчески отряди да участват на бойната линия и дори да вдигнат въстание в Южна България. Революционната българска емиграция в Румъния и Русия очаква с нетърпение започването на войната. Румънската общественост поощрява българските емигранти и българския народ за борба срещу поробителите.
Българското централно благотворително общество (БЦБО) развива активна дейност сред емигрантите за създаването на доброволчески дружини и за набавяне на оръжие, дрехи и снаряжение. Значителни суми за доброволците се осигуряват от славянските комитети в Москва, Одеса и Петербург. Московският славянски комитет закупува 20 хиляди пушки, 6 милиона патрона и друго въоръжение.
За кратко в град Кишинев, около щаба на действащата руска армия, се събират над 700 души доброволци. Съобщението, че скоро ще тръгнат за освобождението на родината си и ще се командват от ген. Столетов, се посреща с гръмко "Ура!" и възгласи "Да живее Русия!". Мнозина плачат от вълнение.
На 29 април 1977 г. главнокомандващият руската Дунавска армия издава заповед за формиране на Българското опълчение в състав от шест пехотни дружини и шест сотни (ескадрони). По щатна структура Българското опълчение е сходно с руската пехотна дивизия. До началото на Руско-турската освободителна война опълченските дружини възлизат на 7444 души. През лятото са формирани нови 6 дружини под названието Второ опълчение.
Началник-щаб на опълчението е подполковник Ефимович, командири на дружините са: на първа - подполковник Кесяков, на втора - майор Куртянов, на трета - подполковник Калитин, на четвърта - майор Редкик, на пета - подполковник Нишченко, и на шеста - подполковник Беляев.
За командири са назначени и българските офицери: капитан Райчо Николов, поручиците Филов и Шиваров, подпоручиците Делов, Стоянов, Кисов, Гуджев, Моткуров, Данаил Николаев, Тепавски, щаб ротмистър С. Мобомски и др. Лекар е българският подполковник д-р Вязенков.
Българското опълчение се състояло от градски занаятчии, селяни, ратаи и народна интелигенция. На възраст били от 14-15-годишни до 60-годишни. Повечето са сподвижници на Раковски, Ботев, Филип Тотю, Панайот Хитов, хайдути и въстаници, участници в Сръбско-турската война.
В Българското опълчение постъпват сърби, чехи, черногорци, гърци и дори един турчин, с ясното съзнание, че ще воюват за Освобождението на България.
Успоредно с формирането на опълчението започва и военната подготовка при голяма натовареност и напрежение - повече от 12 часа всекидневно. Главно внимание се отделя на стрелковата подготовка и щиковата атака. На проведените стрелби опълченците показват много добри резултати на разстояние от 100 до 600 метра.
На 18 май 1877 г. край Плоещ представители на Градския общински съвет от Самара връчват на българските опълченци знаме, известно като Самарското знаме. Това повишава бойния им дух и ги превръща в редовна бойна част. Главнокомандващият включва Българското опълчение в състава на Предния отряд на ген. Гурко. Те успешно се включват в превземането на Свищов, в сраженията при Плевен, за отстояването на Стара Загора и най-вече при защитата на Шипченския проход. За всичко това генерал Скобелев заявява: "Юнаци, благодаря ви за добрата служба и юначеството. Вие се бихте наравно с войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години."
Нашите опълченци участват до края на войната, в която загиват над 500 от тях. За проявен героизъм и себеотрицание повече от 600 опълченци са наградени с Кръст за храброст.