Донка Колева написа "Една приказка"
/ брой: 154
Петра Ташева
Донка Колева е председател на Районната организация на Демократични съюз на жените в Красна поляна, София. Всички в квартала я познават като енергична и сладкодумна. Тя неуморно се включва в организирането на тържества, екскурзии, срещи с имените автори и други приятни събития. Сега тя е написала историята на своя борчески род, разказала е семейната си хроника, като не е забравила да отбележи и най-важните събития в нашата страна по времето преди Прехода към демокрацията, както и промените, които изживяваме с тревоги и в наши дни.
Книгата на Донка Колева се чете на един дъх, защото авторката е продължилка на традициите на нашите прекрасни народни разказвачи. Ние се потапяме в живота на селяните в борческото село Кирилово, Старозагорско и заживяваме с техните радости и тревоги, вникваме в борбите им за нов живот. Узнаваме за вълненията на малката Донка, която в невръстна възраст загубва баща си - предан ятак, радетел и мечтател за една нова България, в която ще има друг живот за онеправданите хора. Младата и красивата майка на Донка - Иванка, живее само две години с любимия си мъж. Тя остава вдовица на 22 години и се посвещава на дъщеря си, на свекър, свекърва. Трудно днешният читател ще повярва, че е имало такива съвременни Пенелопи! Моралът на хората е бил друг - здрав и твърд, устояващ на верността, на предаността, на любовта. Хората са пазели чисто своето име и името на своите фамилии. "За едното име" са живели достойните българи! И сега имаме такива съграждани, които пазят неопетнено своето име и святата българска чест, но за жалост те са рядко явление сред сегашните ни управници...
Донка Колева е написала книгата "Една приказка..." преди всичко за своите деца и внуци, за своите роднини, приятели и съселяни. Нейните спомени са ценни като откровена истина за ежедневието на трудовите хора по нашите села, за живота ни преди Девети септември 1944 година. Това е разказ и за резките промени, които доведоха до сегашната разруха след Промяната през 1989 година. Авторката е разказала за своето детство, юношество, за младостта си и за невероятната си голяма и чиста любов със своя съселянин Кольо Колев, който се посвещава на Българското въздухоплаване, на своята любима Донка, на семейството и рода си.
Животът на семейство Колеви е пример на всеотдайност, на вярно и честно служене на дълга. Но и на радостта от постиженията на всеки член от здравото и задружното им семейство. Такива бяха много от семействата в нашата действителност преди Промяната. Но с идването на "демокрацията" настъпиха коренни промени във всичко в живота ни и най-много пострада българското семейство. Сега непрекъснато се увеличават самотните родители, а повече от половината семейства живеят "на семейни начала". Днес се чудим какво ще бъде бъдещето на българските деца, които все по-често казват "У нас само баба и дядо са женени..."?
"Една приказка" е интересна и полезна книга преди всичко с ИСТИНАТА за живота ни. Защото днес има последователна тенденция да се изопачава миналото, да не се признава трудът на възрастните, да не се говори за сътвореното и съграденото от тях. Не се казва цялата истина за събитията преди Девети септември 44 година. Отричат се постиженията по времето на така нареченото "тоталитарно време". Не се пише и говори нито за големите строежи, нито за високите постижения в областта на промишлеността и икономиката. Премълчават се или се отричат и високите завоювания в областта на образованието, спорта и културата. Затова е хубаво да се насърчават и популяризират разказите за родовите истории. Полезно е нашите деца и младежи да познават родовите си корени. Така те ще се научат да пазят българското самосъзнание, да обичат своята родина и да работят за бъдещето на България като една от най-древните и културни държави в света!