Докога ще издържи дантелата на еврозоната
/ брой: 86
Има опасност глобалната икономика да изпадне в ситуацията от 30-те години на миналия век, предупреди чаровната ръководителка на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Европа е изправена пред тежък проблем - тя трябва да пребори тормозещата я вече от няколко години дългова криза. САЩ - страната с "неограничени възможности", изненада света с още една опция, пускайки този финансов вирус по всички континенти. До ден-днешен обаче тя все още не е поела своята отговорност за това невиждано бедствие, променило жизнения стандарт на човечеството. Янките, готови да размахват... обикновено чужд пръст, поставен дори върху спусъка на оръжието, този път си кротуват, вместо да поемат отговорността за коригиране на зейналите икономически дисбаланси, пред които дори техният Гранд каньон, който се виждал от космоса, бледнее като невзрачна цепнатина.
Кристин Лагард призовава за предприемане на бързи мерки, за да се постигне по-висок растеж, за да се спаси еврозоната от потапяне. С други думи, Европа трябва да открие своите надеждни буфери, които да оберат тласъците на кризата. Колкото повече ни успокояват чужди и родни икономисти, крайни защитници на дясната доктрина, че страшното било отминало, толкова повече заприличват на лъжливото овчарче.
Лагард препоръчва като мярка за овладяване на кризата по-дълбока интеграция сред страните от еврозоната. Интересно е обаче откъде ще се намери тази дълбочина - великите сили от Западна Европа сега са интегрирани с тънка дантела с вплетени сложни орнаменти, която може да се скъса всеки момент. И каква дълбочина изобщо може да се търси от леген, пълен с вода, пък било то и минерална?
Няма какво да се заблуждаваме. Кризата бушува с цялата си сила и обявената като единствено възможна пазарна система не е в състояние да й се противопостави. Пък и защо да го прави? Тя умножи спекулативно богатствата на милиардерите. Да му мислят наемниците, които все повече обедняват и се чувстват все по-несигурни. Все повече пенсионери, безработни и притиснати в менгемето на кризата посягат на живота си. Тази трагична действителност я гледаме и чуваме не само в новинарските емисии, тя се разиграва непосредствено пред очите ни.
Кристин Лагард изрази надежда, че ще ни се размине ужасната криза от 30-те години. "Това, което всички ние трябва да проумеем, е, че сме навлезли в решителен момент. Не става дума за спасяването на някоя държава или регион. Става дума за спасяването на света от икономическа спирала към дъното, за предотвратяването на ситуацията от 30-те години на миналия век, когато липсата на действия, изолацията и безкомпромисната идеология заедно са предизвикали колапс на глобалното търсене".
Хубаво ги редите думите, госпожо Лагард, само че човешката логика е едно, а логиката на парите е нещо съвсем различно. Сигурно и на вас, финансистите, трябва периодично да се припомня това. Действителността доказва, че двете логики са в сериозна конфронтация. Похвално би било човешката логика да владее над сляпата финансова сила, иначе неизбежно рано или късно започва да се чува тътенът на поредната криза. Какво да се прави, ние хората сме си несъвършено алчни. Казват, че богатството било като солената вода - колкото повече пиеш, толкова повече те пали жаждата. Само че докога ще издържи на напъна красивата дантела на еврозоната?