Димитър Топлийски - майстор на градския архитектурен пейзаж

Ретроспективна изложба на живописеца Димитър Топлийски (1893-1963) е подредена в зала 2 на Централния дом на архитекта в София до 12 юни. Експозицията, организирана от негови преки наследници със съдействието на община Дупница, Съюза на архитектите в България, Софийската градска художествена галерия, възкресява спомена за този достоен, но несправедливо позабравен български творец. Един безспорен майстор на градския архитектурен пейзаж, чийто колорит е съизмерим с изкуството на автори като Никола Танев, с когото са от едно поколение.
Когато Димитър Топлийски пресъздава старата градска архитектура на родния си град Дупница, вече са издигнати у нас редица сгради в стилистиката на еклектичния сецесион, които и днес се отличават с модернистичната си архитектура. Изкуството на Димитър Топлийски е в позиция на техен контрапункт, обърнат с лице към изчезващия силует на българската градска къща на границата между XIX и ХХ век.
В повечето от платната си, подредени в изложбата, Топлийски е претворил градския пейзаж на родния му град Дупница, други са от Самоков или от град Рила. Сред тях са "Каменният мост с джамията" в Дупница, "Божковата къща", "Порта от Божковата къща", "Пиговата махала" в гр. Рила, "Самоковската порта" и др. Основният обект на неговото изкуство са окъпаните в светлина градски къщи с тежки покриви, с дървени чардаци, от които висят живописно нанизи с лук и чушки. Колоритното му творчество е наситено с архитектурни силуети, които отдавна са изчезнали заедно със своето време. В платната на художника обаче те са все така живи и продължават да свидетелстват за някогашния градски колорит. На някои от работите си авторът е придал допълнителен заряд одухотвореност, като е композирал в тях човешки фигури. Така той е пресъздал автентичната атмосфера на някогашния централен площад в Дупница, оживявайки го с характерни типажи.
Димитър Топлийски е бил страстен любител на природата и особено на Рила. Създава немалко панорамни пейзажи, в които градът се разгръща на фона на планината. Авторът предпочита пленерния импресионистичен подход, използвайки едри обобщаващи мазки.
На изложбата са представени няколко портрета - два автопортрета, единият от които от студентските му години, портрет на съпругата му Елена, както и на нейния баща - свещеник Никола Драганов, с които художникът се проявява като проникновен и точен изследовател на човешкия характер.
Още когато е ученик в гимназията, дарбата на Димитър Тодоров Топлийски е забелязана от художника Александър Мутафов, който му дава уроци по рисуване. През 1911 г. е приет в Държавното рисувално училище, което завършва с няколко прекъсвания през Балканските и Европейската война през 1920 г. в класа на Иван Мърквичка. По време на следването си Топлийски е сред любимите ученици на професора си. "Той е в групата студенти, които Мърквичка ангажира за стенописването на храм "Св. Александър Невски" - уточнява неговият син ст.н.с. д-р арх. Тодор Топлийски. - Студентите задължително са оставяли бяло петно там, където трябва да е лицето на светеца. Образът се е изпълнявал от Мърквичка. Баща ми е работил върху четири фигури вдясно от страничния южен вход на катедралата. На приемните изпити за кандидатстване в Рисувалното училище баща ми е бил в една група с Владимир Димитров-Майстора. Оттогава двамата са останали сърдечни приятели. Поддържал добро приятелство също с Чудомир и с Щъркелов."
Оценявайки качествата на Димитър Топлийски, Мърквичка му предлага да оглави новооткрития керамичен отдел в Рисувалното училище. Задълженията към семейството му обаче го принуждават да се върне в Дупница, където 25 години е учител в различни училища.
Любопитен факт е, че в неговото ателие се извършва голяма част от подготовката на първата в страната антифашистка изложба, организирана след 9 септември 1944 г. По този повод Димитър Топлийски рисува многобройни графични портрети на партийни дейци.
Междувременно той се посвещава на друга своя творческа страст - сценографията. През 1946 г. постъпва на работа в Държавния народен театър във Враца, където работи четири сезона като художник проектант. Няколко години е художник изпълнител в Народната опера в София. По-късно в Дупница се създава професионален градски театър, където пет сезона е сценограф. Автор е на сценичното оформление на повече от 60 пиеси, опери и други постановки.
Не изоставя и попрището си на живописец. Има осем самостоятелни изложби, участва в общи експозиции в София и в Пловдив. За съжаление голяма част от работите му сега не са открити. Някои от тях са в чужбина. Досега са издирени около сто негови творби.
В родния си град Дупница Димитър Топлийски е сред най-известните общественици. Заедно със съпругата си Елена Топлийска са членове на управителния съвет на благотворително дружество "Милосърдие", на което съпругата му е председателка от 1932 до 1941 г. Като активисти на дружеството двамата са сред организаторите на сиропиталище в града.
Димитър Топлийски почива през 1963 г. "Беше топъл и благ човек - спомня си за него внучката му Невена Генова. - Никога не повишаваше тон. Беше отдаден на семейството и на попрището си."
Неговата дъщеря Павлина Топлийска и внучката му Невена наследяват професията му на сценограф. Дарбата му днес е наследена и от мнозина други негови потомци. Благодарение на тях сега е подредена тази ретроспективна изложба, с която широката общественост има възможност да се запознае и да си припомни изкуството на Димитър Топлийски.