Частен случай

Преди няколко дни в печата мина кратка информация: една от най-големите финландски компании - "Санома", занимаваща се с медийни продукти, напуска страната ни и продава дяловете си на досегашните си български партньори. Нищо необичайно - просто промяна във финансовата политика на една голяма чуждестранна компания. Оказва се обаче, че тя е продала дяловете си и на фирми в Румъния и в други държави от Източна Европа. Какво означава това? Дори първокурсниците от икономическите факултети знаят, че една фирма оттегля участието си от даден пазар, когато печалбата спадне застрашително. Лишените от всякаква емоция финансови експерти от "Санома" са решили, че повече няма защо да хабят усилия и да осъществяват партньорство в България. Очевидно в плитките води на българския пазар вече няма достатъчно риба за големи финансови акули като споменатия крупен медиен конгломерат. Те просто отплават в други морски ширини на капиталовия океан.
Разбира се, това е един частен случай, но той е много показателен за състоянието на нашето стопанство, на нашата икономика. Стагниран до максимум,

почти замрял е българският пазар

и не само, че не представлява интерес за чужди компании, но и е на път да изпадне в тежка кома. Пари няма - нито в държавата, нито у хората, нито у частните български бизнесмени. Тогава как да се развива пазар, промишленост, търговия? Не от първи курс в университета, още от отделенията всяко дете знае, че за да се развива едно предприятие, за да се започне някаква дейност, са необходими инвестиции, свежи пари. А такива няма. България не може да взима заеми повече от милиард - милиард и половина лева годишно, иначе големите чичковци от Брюксел бият през палците.
И тогава? Тогава ще търсите инвестиции отвън, звънко твърдят "познавачите" от МВФ. Като например "инвестицията" от няколко милиона долара, срещу които скандално известна канадска компания придоби правото за добив на злато край Челопеч и започна да изтърбушва златоносна руда от земята с помощта на "здравословни" водни разтвори, пълни с химикали на базата на цианкалия. Отгоре на всичко флотацията, пречистването на рудата се извършва в Намибия, бившата германска колония в южния край на и без това южната Африка. Оттам служителите съобщават колко злато е добито за месеца - 2 килограма или 200. А как България може - като партньор в това начинание - да провери точно колко злато е добито? Ами, просто - един счетоводител и един специалист надигат оръфаните си канцеларски чанти и заминават за там - колко му е, някакви десетина-петнайсет хиляди километра. И то всеки божи месец. Да, ама няма пари за такъв разкош.
Или пък друг вид "инвестиция". Продаваме на поредния щедър партньор, мислещ само доброто на България, Българската телефонна компания за двеста милиона долара, а на следващата година тя вече е препродадена на друг "инвеститор" за милиард и двеста милиона, пък той на свой ред... и така нататък.
Няма заеми, няма реални инвестиции. Това е положението, казват от МВФ - разчитайте на собствени сили;

българинът трябва да работи на 2-3 места едновременно

за да може да заплаща новите цени, защото България ще отвори вратите си за вносни стоки, за чужди фирми (като ЕРП-тата или "Софийска вода")  и малката заплата няма да стигне на т.нар. "среден българин". Така преди 20-ина години ни учеше един "експерт" от МВФ, млад индус. Така де, както се казва, потомствен специалист, загърбил родната индийска мизерия!
Но да оставим МВФ и неговите експерти и "да се върнем при нашите овце", както казва класикът Монтен. Двадесет години зяпаме как южната ни съседка Гърция си живее живота, текат ни лигите, наши хора берат портокали и маслини покрай Егейско море, а други пък са черноработници или слуги в различни краища на древна Елада. И какво? Въпреки че по територия и население сме почти съизмерими с Гърция, комшиите ни имат годишен БВП в размер над 280 млрд. евро, а ние - около 40...
Ама се оказа, че в последните две десетилетия гърците са взели над $ 300 млрд. заеми, но са покрили страната си с мрежа модерни аутобани, стимулирали са туризма си, други клонове на промишлеността и земеделието, раздали са на хората си доста сериозни и съвсем близки до европейските заплати и пенсии. И сега - какво? Атина не е в състояние да плаща огромния си дълг. Вълнения, международни комисии, трусове в МВФ, Европейската централна банка и, разбира се - в канцелариите на Евросъюза. В крайна сметка последва... "редукция" на дълга със 120 млрд. Сега в Брюксел обмислят възможностите за още едно сериозно намаление. А какво става в изпадналата в "дълбока криза" Гърция? Най-ниската пенсия е колкото нашата най-висока. И тази година Елада е приела над 17 милиона чужди туристи (вкл. и 20 000 българи), огромният корабен флот си работи, а страната отново е на първо място по производство на маслини и висококачествен зехтин.
Комшия, с когото си  пием сутрин кафето в кварталното барче, разказваше как на плажа на Халкидики се запознал със 72-годишен пенсионер, специалист по електрическите далекопроводи, който взимал "мизерната" пенсия от 1200 евро. Били му я намалили, гадовете, с цели 300 евро. "Ама аз му намерих цаката - хвалел се той пред комшията - успях да се уредя като консултант в предишната фирма, обучавам младоците и взимам месечно още 400".
Горкият човечец! Толкова тъжно ми стана, че на непознатия комшия му се налага да работи на стари години, че обмислям как да му помогна финансово

с моята пенсия от 150 евро...

Но да оставим закачките и да се запитаме какво трябва да се направи. Единственото възможно е да се вземе сериозен голям кредит, достатъчен  за стимулиране на промишленост и селско стопанство, за повишаване на заплати и пенсии (за съжаление не толкова много както в Гърция). Възможно ли е това, без да се разярят големите от Брюксел? Възможно е - подобен ход е свързан с т.нар. "Лисабонски компромис", използван е дори и от големия френски политик ген. Дьо Гол още по времето, когато ЕС се наричаше само "Общ пазар". Този ход е влязъл в политикономическата литература като "Политика на празния стол", но не искам да влизам в подробности, защото в правителството има достатъчно мастити икономисти, чудесно запознати с темата.
Проблемът не е там обаче, не е и в шума от вувузели и тъпани, които нарушават спокойствието на софийските улици; въпросът е дали това правителство има куража да се изправи срещу либетарианците от Брюксел и да пристъпи към големите реформи, от които България толкова много се нуждае.