Българска ли е българската дипломация?

Киряк Цонев е български дипломат, общественик, журналист и писател. Той е първият арабист в съвременната българска дипломация. Роден е на 3 юни 1938 г. в с. Нейково, област Добрич. Завършил е Московския държавен институт по международни отношения. През цялата си трудова дейност е бил професионален дипломат в системата на МВнР - от стажант до началник на отдел "Арабски страни". Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства.

ЦИТАТ:
"България, за разлика от другите източноевропейски страни, се намеси безпричинно и без никакви основания в един чисто вътрешнополитически проблем - свалянето на властта в Сирия"

- Г-н Цонев, в последно време дискусиите за реалните измерения на т.нар. "Арабска пролет" осезателно се приглушиха от информационната завеса, спусната над или по-скоро от "независимите" български медии. Механизмите на дезинформацията и драстичното промиване на мозъци, с които си служи сегашното правителство, поставиха България в незавидната роля на рупор на американската пропаганда. Започнахме усилено да губим своите традиционни приятели и позиции по всички кътчета на света и се натрупва впечатлението, че всъщност България сама се изолира - политически, икономически и морално. Какво ни доведе до тази ситуация ?
- Спуснатата "информационна завеса", за която говорите, е нещо естествено - просто по тези проблеми няма какво повече да се говори. Причината е, че "арабски революции" или "арабска пролет" просто няма. Едни режими в арабския свят, някъде полувоенни, някъде псевдодемократични, смениха установените, без да се променя същността на властта, като към тях се добави като водеща движеща сила и ислямизмът.
САЩ много умело използваха естественото недоволство на широките народни маси, сред които младежта се оказа водещ фактор, за да се отърват от личности в арабския и ислямски свят, чиято груба и арогантна власт заплашваше общата глобалистична политическа линия на САЩ. Макар че причините в различните страни бяха различни, но те засегнаха общо взето фигури, които имаха щедрата финансова подкрепа на САЩ, голяма част от която отиваше в личните им каси. САЩ просто побързаха да поощрят движенията срещу тях, породени от трайното нерешаване на социалните проблеми на тези страни, особено остри сред младежите - образование, изхранване, работа, здравеопазване, жилища и т.н., за да се превърнат в техни мними покровители и защитници от необузданата властническа алчност. Недооценен бе обаче другият елемент - че зад тези напълно обосновано бунтуващи се младежи стоят други, предимно ислямистки сили, които направиха всичко възможно да използват младежкото недоволство, за да се доберат до властта. Както и стана - в новите парламенти влязоха предимно ислямисти, но няма нито един участник в младежките бунтове.
Вие с основание задавате въпроса, дали в тази сложна обстановка България се е заела с ролята на рупор не толкова на европейската, колкото на американската пропаганда, особено по отношение на Сирия - арабска държава, с която България има традиционни връзки. Нашата страна, за разлика от другите източноевропейски страни, без изключение, се намеси безпричинно и без никакви основания в един чисто вътрешнополитически проблем. По американска подсказка София изгони от страната един посланик, който не бе казал нито една критична дума по отношение на България, не бе направил нищо, с което да заслужи такава мярка, напротив, всячески се бе старал да намери общ език между различните представители на сирийското общество у нас. Всяка нормална дипломация би се отвратила от подобна необоснована стъпка. Не минава ден, без нашият телегеничен външен министър да не се появи на някоя от многобройните наши, а и чужди (известната Ал-Джазира например) телевизии, за да обяснява с твърде неясната си терминология политиката на България в тази област. Фактически причините, които той изтъква за такава намеса, са просто изсмукани от пръстите. Правителствената пропагандна машина бълва инсинуации и измислици, целящи да оправдаят бушуващия от известно време фактически бандитизъм в Сирия, но никой не спомена оплакванията на президента Асад, че повече от половината жертви - военни, полиция и граждански лица, са избити зверски именно от тези бандити, които с действията си създават обстановка на хаос. Целта е ясна - да се доведат в крайна сметка ислямистите на власт, т.е. да се свали едно от малкото останали светски правителства в арабския свят. Естествено, при това положение България се самоизолира. Арабите ще се помирят един ден, ще се разцелуват, ще си простят, но никога не ще забравят кой на чия страна е застанал в този конфликт.
- САЩ видимо се готвят за поредна война в Близкия Изток. Причините са ясни - световната история доказва, че след всяка криза следва ескалация на военно напрежение - от племенни междуособици до локални войни. Арабските революции, които така широко се прокламираха, насочваха и подпомагаха от Запада, всъщност бяха опит да се "присадят" в арабския свят нови десни ислямистки режими. Не крие ли това потенциална опасност за световния мир, за мира в Европа, особено в нейната югоизточна част? И защо именно малката, бедна, невъоръжена и изоставаща България се намесва с дефинитивен тон в подобни световни процеси?
- Възникването под една или друга форма на десни ислямистки режими в арабския свят е реална опасност за световния мир. Сблъсъкът може изкуствено да бъде доведен до равнището на религиозен.
Категоричната намеса на България в лицето на нейния външен министър е пряка опасност за сигурността на страната ни. Обаче борбата срещу войнстващия ислямизъм се възприема от някои управляващи, особено от нашите т.нар. специални органи, като противопоставяне на исляма като религия въобще. Става въпрос за две различни понятия, с две различни цели. Ислямът е религия като всяка друга, със своите и положителни, и отрицателни черти. Използването на тази религия за нечисти политически цели е ислямизъм. Струва ми се, че нашите органи нямат нужните им специалисти, които да правят разлика между двете понятия. И не се разбира, че неоправданите мерки могат да доведат до протести, сблъсъци и т.н., които са абсолютно ненужни за нашата фактически многорелигиозна държава (колкото и шумно да отричаме този факт!).
- Какво остава скрито от погледа на българската общественост в последните седмици, когато зачестиха совалките на западните първи дипломати и лидери между "големите" столици? Как може да отчетем и неотдавнашната "тиха" визита на българския външен министър в Израел и Ливан? Като добавим и посещението на г-н Барозу в Израел и Палестинската автономия преди дни, не е ли това желание да се координират с Тел Авив позициите на Европа и плановете на американската администрация за старта на една потенциално назряла военна операция срещу Техеран?
- Активизирането на западната, в т.ч. и фактически подчинената й българска дипломация в Близкия Изток не е случайна. Г-н Младенов се опитва да си изиграе ролята докрай, за да постигне мечтата си - след изчерпването му като български политик да стане високоплатен международен чиновник. Колкото до заплахите срещу Техеран - не че симпатизирам кой знае колко на режима в тази държава, но си мисля, че обвиненията срещу нея, особено за възможното ядрено оръжие, което Иран подготвял, приличат до голяма степен на доказано лъжливите обвинения срещу Ирак и безспорния му диктатор Саддам Хюсеин, че притежавал оръжия за масово унищожение. Те не се потвърдиха по никакъв начин, но станаха причина, фалшива в замисъла си, за окупирането на Ирак (в което и ние фактически участваме, въпреки формалното ни изтегляне), до разцепването на тази държава, и в крайна сметка до физическото брутално обесване на нейния лидер, без да бъде завършен процесът срещу него. Не мисля, че заплахите от едната и от другата страна са подплатени с реални действия, но ако съществува опасност, тя ще бъде предимно за Израел. Защото една акция срещу Техеран би могла да се развие и в отчаяна непланирана предварително акция на Техеран срещу Тел Авив.
- Как оценявате тоталното мълчание на българския премиер по всички теми, свързани с международната политика? Не е ли странно, че всичко, което се случва, анализира, подготвя, съгласува и провежда от нашето външно министерство в международен план, е оставено в ръцете на министър Младенов, което създава съмнения, че международната политика на България се ръководи всъщност от чуждо дипломатическо ведомство?
- Българският премиер следва хитра политическа линия. В случай, че линията, наложена на Младенов от зад океана, се провали, то единствената вина ще носи той лично. Повтарям - неговото мечтано място на международен чиновник е осигурено (да си спомним съдбата на Фори Светулката, Фильо Димитров, Стоянчо Ганев и десетки други, чиито услуги бяха щедро заплатени впоследствие). А България ще плаща дълговете им за развалените си твърде неправомерно и изкуствено отношения с арабския свят заедно с лихвите! Нека си спомним един премълчан от родните ни масмедии факт. Когато катарският премиер бе в България преди около месец и българският премиер му постави въпроса за катарски инвестиции у нас, той с искрено удивление изрази мнение, че този проблем за Катар е на втори план. На първо място стоял въпросът за Сирия.
Не бива да имаме каквито и да е резерви по отношение на арабските инвестиции у нас, стига да са в полза на българската икономика, стига те да играят положителна роля за развитието на страната ни, ликвидирането на безработицата, да не засягат независимите решения на българското правителство по отношение на арабския свят и другите международни проблеми, и т.н. В дадената ситуация обаче това не е така. Оказа се, че най-искрените защитници на демокрацията в арабски свят са именно държави като Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Оман и т.н. - т.е. все държави, които са прекалено далече от понятието демокрация, но пък са готови да плащат щедро за свалянето на режимите, които не отговарят на ислямистките им виждания, какъвто е сирийският. Това поражда и съмнения за действителните им цели по отношение на мюсюлманите в България. Ненапразно има подготвени наши млади мюфтии в тези страни, които открито защитават салафитството (а знаят ли нашите "органи" какво значи това?). Тогава за какво да говорим?