БУТНИ КЪЩА

Константин Иванов

Кое ли в управлението на ГЕРБ, като се почне от финансите и се свърши с БАН, не е на принципа “бутни къща, направи колиба”, та да бъде подмината дипломацията. “Стига вече, комунизмът свърши”, анонсира външният министър Николай Младенов и се учуди, че във ведомството му работели толкова много бивши служители и сътрудници на ДС. Но си мълчи за синовете на бившите служители и сътрудници на службите, които са отгледани, отрасли са, изучили са се и са си уредили не зле живота с парите на тати. Дали поради къса памет или поради дефицит на морал!
Защото Николайчо е точно такова синче на тати. Беше юни 1982 г. Израел нападна Ливан и всички семейни, работещи там, трябваше да се евакуираме в Дамаск. След едно ужасяващо пътуване, при което подминавахме улучени от бомбите на израелската авиация не само танкове и зенитки, но и коли и автобус с цивилни, се добрахме до сирийската столица. Естествено колоната ни от двайсетина коли спря пред българското посолство. Въпреки късния час ни посрещна посланикът Георги Янков, вечна му памет, и десетки хора от българската колония в Сирия. Нагостиха ни и всяко от семействата на нас, бежанците от Ливан, беше поето и настанено в дома на някой от българите. Моето семейство беше прието от Младенови, оказа се, че съпругата е колега на жена ми. Евтим Младенов си беше от службите, което не му пречеше да бъде добряк, широка душа, настаниха ни и ни гощаваха като близки роднини. Никога няма да забравя човечността и гостоприемството на тези хора.
Когато беше формиран кабинетът на ГЕРБ, жена ми сподели: “знаеш ли, че този новият военен министър е Николайчо, с когото нашият Георги си играеше, когато бяхме настанени у тях в Дамаск?”
Далече съм от мисълта, че синовете трябва да отговарят за делата на бащите, както и че бащите трябва да се срамуват от не дотам достойни салтоморталета на синовете си. Във всеки случай убеден съм, че Николай Младенов няма за какво да се срамува от баща си, служил всеотдайно на родината си и осигурил на самия него отлично образование по време на презрения комунизъм и солидна подготовка за живота. Не са малко такива като Николайчо, които заради позициите на родителите им в обществото са били привилегировани, получили са по-добро образование и по-добра начална скорост в живота, но са най-гласовити в заклинания от рода на “Стига вече, комунизмът свърши”. Сещам се например за един Евгений Дайнов, чийто баща, чудесният колега Александър Дайнов, беше протъркал прага на главния редактор на вестник “Работническо дело”, за да моли да му удължат мандата на кореспондент в Лондон, за да “може детето да си довърши образованието”. Довърши го и след 10 ноември 1989 посиня повече и от Иван Костов. Но това за синовете, силно изметнали се от веруюто на бащите си поради политическа и житейска целесъобразност, е друга, широка тема. Тя не е вече и интересна, както всичко, което не е изключение, а широко разпространено явление.
Най се притеснил Бойко Борисов как ще погледне в очите колегите си от Запада при участието му в различните им форуми. Бойко, ами така, както и те ще те гледат, защото не само в България дипломати изпълняват и други функции освен официално обявените. Не се е чуло и Обама да се е притеснил особено от разкритията на „Уикилийкс” за шпионската дейност на американските дипломати по света. Много показателно е, че иначе много словоохотливият американски посланик у нас Уорлик беше повече от сдържан, като го попитаха нещо за дипломатите, осветени от новия “онзи списък”. Не е случайно. Откакто има посолства, консулства, търговски представителства, техните служители или поне немалка част от тях използват срещите си, контактите си, за да набират информация, която може да бъде полезна както при формирането на политиката, на интересите на родината им към  съответната страна, така и за гарантиране сигурността на собствената им държава. Суперагентът Джеймс Бонд и подобните му са литературна измислица, както и целият им реквизит от автомобили, подводници, моторници и самолети. Хора, които бясно се гонят с ферарита, скачат с парашути, взривяват вражески централи, са киногерои, екзалтиращи тийнейджърите, те не се занимават с писане на справки, информации, характеристики на агентурно интересни лица. Тази рутинна, незабележима дейност, без плодовете на която не може да мине ни една съвременна държава, е дело на младеновци, петровци, ивановци за България, дюрановци за Франция, смитовци за Англия и прочие анонимни хансеновци за Германия. Срещу такива - младеновци, петровци и ивановци,  ще е поредната чистка във външно министерство. Дюрановци, смитовци и хансеновци ще си останат анонимни, имената им няма да се появят в публично оповестявани списъци и те няма да бъдат подложени на масово оплюване.     
 Ще има кой да се радва, а и да ни се подиграва за предстоящата поголовна чистка, планирана от Младенов-младши. Ще се радват не само тези, които ще заемат овакантените места, а и партньорите, дето Бойко се притеснявал как ще ги гледа в очите.