Срещи
КЕРАНА:
Хората ме зареждат
Много е страшно да се чувстваш ненужен, да нямаш никого до себе си. Необходима ни е цел, за да можем да бъдем полезни и да се наслаждаваме на живота, казва младата звезда
/ брой: 141
КЕРАНА е вокал на популярната група "Керана и Космонавтите". В състава са Елена Илчева (бас китара), Павел Видов (китара), Преслав Пеев (алт саксофон), Николай Бобчев (тенор саксофон), Димитър Пенчев (барабани), Ивац Янков (барабани). Отличени са с наградите на БГ Радио за "БГ дебют" през 2021 г. и за "БГ група" през 2023 г. Керана е родена на 28 юли в Пловдив, където завършва Английската гимназия. След това заминава за Германия да следва "Медии и мениджмънт", но продължава образованието си в Тайланд. Две години по-късно се завръща в България. През 2020 г. достига финала в "Гласът на България" по БиТиВи. От февруари до май 2023 г. печели адмирациите и в шоуто "Като две капки вода" по Нова тв. Изявява се в мюзикълите на Пловдивската опера - "Евита", "Исус Христос Суперзвезда", "Семейство Адамс". През септември 2023 г. озвучава главната героиня в анимационния филм на Дисни "Желание". Преди това е изпълнявала песните на Коприна в "Тролчета: Бандата се събира". Тази година се снима във филма "Ретроспект" в ролята на Деси и прави своя театрален дебют в комедията "Всяка първа сряда" от Щефан Фьогел с Емил Марков, който е режисьор и актьор в пиесата. Предстои й участие в Дисни концерта "Вълшебната музика от филмите" на 12 октомври в зала 1 на НДК.
- Здравейте, Керана! Заварвам Ви на път, закъде пътувате?
- 90 процента от времето май съм на път. В момента се прибирам в Пловдив, защото довършваме последни щрихи по следващия ни албум, който е втори поред. Много трудно успяваме да намерим време да го направим, тъй като постоянно имаме други задължения и ангажименти. Сред които концерти, участия и всяка свободна минута, която имаме, я използваме да работим по албума.
- Кога се очаква да е готов? Какви песни сте подготвили за Вашите фенове?
- Септември. Не мога да кажа, може би ще трябва да чуете албума и сами да прецените.
Смятам, че правим много разнообразни парчета, както и в първия ни албум има бавни и бързи, и по-агресивни песни, няма нещо строго определено. Надявам се, че ще са хубави.
- Казват, че сте като музикален ураган, хитова певица, като цунами на сцената... Как гледате на тези определения? Ласкаят ли Ви или Ви стимулират да бъдете още по-добра?
- Има различни хора, които ни наричат по различни начини. Има такива, които ме харесват и са с положително мнение за мен, те ме назовават с много хубави имена и думи. Други пък тотално не ме харесват и ме наричат с абсолютно противоположни епитети. Въпросът е, че не трябва да оставяме други да определят и да казват какво сме. Самите ние трябва да знаем за себе си какво представляваме и да не се поддаваме на външното мнение за нас. Обръщам внимание повече на позитивните и се опитвам да игнорирам и да избягвам негативните коментари. Няма как всички да ни обичат. Това, че някой не ни харесва, не означава, че трябва да променим нещо от себе си, за да се харесаме на този човек, който не ни симпатизира. Така можем да загубим тези, които вече ни ценят и одобряват.
- Направихте дебют и в театъра с постановката "Всяка първа сряда", която представяте в София и в страната. Какво ви носи тази изява, допълва ли Ви като артист? Бихте ли продължили да се занимавате с театър?
- Хората ме наричат певица, но последното нещо, което съм, е певица, тъй като не съм просто изпълнител - аз правя всичко в моята група - пиша музиката, пиша текстовете... Когато ме питат коя е голямата ми любов, често казвам, че голямата ми любов не е музиката, а сцената! Това е моето щастие и удоволствие да бъда на сцена. И аз обичам да пея на тази сцена, да играя, да танцувам, абсолютно всичко, свързано с някакъв вид изкуство. Беше ми странно, естествено, докато го правех, но не ми беше изобщо чуждо. Все пак не трябва да се подценява фактът, че работих и с Емо - най-човечния учител, който можеше да имам. Не само защото е изключително сговорчив и разбран човек, а човек, който много се старае, с когото имаме близка амбиция за живот и успявахме да се разберем с малко думи, което е голям плюс.
- В този ред на мисли - важни ли са учителите за Вас? Кои са хората, от които сте се учили на сценично изкуство досега?
- Да, това е много важно за мен, но смятам, че, за съжаление, когато съм била ученичка, нещата, които съм учила, са нямали пряк допир със сценичното изкуство. Така че най-ярките учители в моя живот всъщност са учителите ми от първи до четвърти клас, защото тогава бях в музикална паралелка и цялата ми кариера се гради на знанията, които те са ми дали. Те имаха много вяра в мен, виждаха голям потенциал в способностите ми.
Това ми липсваше впоследствие, понеже бях в друг вид училища и не съм се занимавала изобщо с никакво изкуство. Но тъй като те заложиха толкова силно и основно на мен през годините, успявах да се вгледам отстрани и да вървя напред. Те ме научиха какво да търся. И Емо също бих казала, че е един от тези учители. Той имаше търпението, желанието и видя в мен качества, и ми се довери. Много съм щастлива и се надявам, че оправдах неговото доверие. Защото в един момент доста ме беше страх да не го разочаровам. И него, и себе си, и публиката, и всички.
- Играете и в мюзикъли на Пловдивската опера, участвате и в телевизионни предавания... Как успявате с всички ангажименти, не е ли доста изморително непрекъснато да се раздавате на сцената, да давате толкова много, най-доброто от себе си?
- Благодаря, че го оценявате! Това означава много за мен. Всъщност не, то е точно обратното. Много е интересно. Хората страшно много ме зареждат. Защото ме карат да се чувствам полезна, нужна и смислена. Когато се чувстваш така, ти не можеш да бъдеш уморен, не можеш да се износиш, когато си потребен. Другото е по-страшното. Много е страшно да се чувстваш ненужен, да нямаш никого до себе си. Това ни погубва нас, хората. Нужна ни е цел, за да можем да бъдем човеци, да живеем и да се наслаждаваме на живота. Аз много се радвам, че съм намерила тази своя цел, която ме прави изключително щастлива и пълноценна. Бих казала, че друг тип неща ме изтощават, но в никакъв случай работата ми да бъда на сцена. Това основно ме зарежда. Винаги ме е зареждало.
- А какво Ви изтощава, например?
- Всички останали неща, които не са свързани със сцената. Постоянните телефонни разговори, не обичам да говоря по телефона. Социалната мрежа много ме изтощава, никога не съм я обичала и никога не съм я разбирала. Още когато бях ученичка, ми беше досадно това, че трябва постоянно да го пускаш и да го храниш това животно, което няма никакво насищане. Истински ме натоварва. Цялата бумащина, с която се сблъсквам, докато работя. Безкрайните пътувания също са малко уморителни, но не твърде много, те са от нещата, с които се справям.
- Как се спасявате от всичко това? Какво обичате да правите, когато намерите малко време за разтуха?
- Обичам много да се движа. Обичам да тренирам, което е едно от нещата, които наистина ми помагат да забравя за проблемите, защото трудно бягам от тях. Много се вглъбявам, постоянно ме преследват и постоянно мисля за тях. Особено нощем, преди да заспя, защото те ме преследват до последно и не ме оставят. Но когато се движа и спортувам, изцяло забравям за тях и се съсредоточавам. Даже спортът преди изпити ми помага най-много физически. Обичам да чета и да слушам аудио книги, подкасти, винаги съм била доста любопитна, любознателна. Предпочитам да слушам интересни истории, различни нови неща, които са оценки, свързани с технологии, наука или всякакъв вид човешко поведение и т.н. Тези работи са ми изключително приятни и много често, докато пътувам, си пускам нещо подобно.
- Къде и как се виждате след десет-петнайсет години?
- Силно се надявам да продължавам с магията, която правя в момента, защото това е мечтата ми! Осъзнавам, че имам много голям късмет да съм открила това, което обичам, и още по-голям късмет и привилегия, че имам възможността да се издържам точно от любимата професия. Искам да мога да продължавам да го правя. Надявам се да се развивам и да ставам все по-добра, и да имам все повече шансове, чрез които да мога да изпитам максимума на собствените си възможности.
Дори да ми се случи да се издъня или да се проваля - да мога да надградя и да правя още повече неща, които ме карат да съм жива, и да се чувствам смислена и нужна.
- Казахте, че можете да се издържате от изкуството, което правите. Това означава ли, че вече и в България млад човек може да се изхранва само от музика?
- О, да! Абсолютно е възможно. В никакъв случай не казвам, че е лесно, но повечето професии са така. Всяка пътека, по която човек поеме, е свързана с определени трудности и определени пречки. Но това, което всъщност ни кара да се чувстваме щастливи, е, когато успеем да се справим с проблемите. Удовлетворени сме, когато преминаваме през различни перипетии. Може би много добър подход за един млад човек е да избере с какво иска да се занимава в бъдеще и да прозре какви проблеми ще му донесе то. Какво му доставя удоволствие да решава и не го натоварва толкова много психически. Например проблемите, с които аз се сблъсквам, са, че постоянно пътувам, че моята дейност е абсолютно несигурна и изцяло зависи от мен дали ще имам работа, или няма да имам. Един месец може да преобладават повече ангажименти от друг, но предпочитам с тези пречки да се боря. Това са трудностите, с които успявам да се справя, и не бих могла всеки ден да ходя на едно и също място, в офис, или да завися от някого, да имам шеф на главата си, който да ми казва какво да върша. Но други биха избрали именно това, което е чудесно. Хората са толкова различни и харесват всякакви неща.