Имат ли шанс българската наука и иновациите

България е единствената страна членка на ЕС от новоприсъединените, която няма оперативна програма за наука и иновации. Докато нашите учени и малкият и среден бизнес се чудят как да оцеляват, колегите им от бившите соцстрани разполагат с близо 18,5 млрд. евро за изследвания и развойна дейност, договорени за тях от европейските фондове за периода 2007 - 2013 г.
Проучвания на европейските институции еднозначно показват, че инвестициите в изследователска дейност се изплащат многократно. Тези държави, които са финансирали най-много науката и иновациите, се справят най-добре в икономическата криза и излизат най-бързо от нея. България със своите 0,2% за научни изследвания, заложени от ГЕРБ в бюджета за 2013 г. (при средно 2% за ЕС), и спряното от тях финансиране на Националния иновационен фонд (с изключение на 5 млн. лв. отпуснати това лято) обричат страната на тотално изоставане с всички последици от това - безработица, изтичане на мозъци, ниско технологично ниво на развитие, отлив на преки чуждестранни инвестиции, заплаха от бедност за все по-широки кръгове от населението. 
Могат ли да спечелят българските учени и предприемачи от европейския бюджет 2014-2020 г. Това беше темата на конференция, организирана в София на 30 ноември от докладчика на Европейския парламент (ЕП) за следващия дългосрочен бюджет на ЕС Ивайло Калфин, на която присъстваха Волфганг Бурчер зам.-генерален директор на Генерална дирекция "Изследвания и иновации" в европейската комисия (ЕК), Жулиен Герие - ръководител отдел "Промишлена политика и финансови инструменти" в ЕК, както и представители на институтите на БАН, университетите и бизнеса.
За пръв път в историята на съществуването на ЕС се предлага намаляване на бюджета и за пръв път изглежда, че страните членки ще се съгласят с подобна стъпка. Какво обаче следва от това, когато

предизвикателствата са много

а средствата ограничени, когато Европа има претенцията да запази потенциала си на най-голяма икономика в света, но в същото време губи битките на полето на конкурентоспособността, когато европейските разходи за изследвания и иновации за 15 години, между 1995 г. и 2010 г. нарастват с 50%, а тези на водещите азиатски държави за същия период - три пъти, а регистрацията и поддръжката на патент в САЩ е 50 пъти по-евтина от подобна на Стария континет. Продължи ли тази тенденция, ясно е, че изоставането ще е значително.
Ако правителствата подкрепят европейската цел 3% от БВП до 2020 г. (при сегашни около 2%) да бъдат заделени за изследвания и иновации освен създаването на 3,7 млн. нови работни места, от които 1 милион само за изследователи и увеличаване на БВП с близо 800 млрд. евро, шансовете на Европа да се превърне в динамична, модерна, основана на високите технологии водеща икономика, генератор на нови идеи и на конкурентоспособност се увеличават неимоверно.
Предложенията на ЕК, свързани с финансирането на научни изследвания и разработване на нови технологии са събрани в програма "Хоризонт 2020". Характерното за нея е, че
- обединява три досегашни програми и инициативи - Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, дейностите, свързани с иновациите от Рамковата програма за конкурентоспособност, и Европейския институт за иновации и технологии;
- свързва научните изследвания с иновациите;
- фокусира се върху обществените предизвикателства като чиста енергия и транспорт, гарантиране на безопасността на храните;
- предлага опростен достъп за фирми, университети, институти от всички членки на ЕС и трети страни;
- има три приоритета - наука от най-високо ниво, лидерска роля в индустрията и обществени предизвикателства (виж карето).
Опростена, с по-малко и по-целенасочени проверки и одити, подобрени правила за интелектуална собственост, в същото време "Хоризонт 2020" има претенцията да бъде най-отворената програма за финансиране в света. Това означава, че за ресурса й ще се състезават не само проекти от 27-те страни членки на ЕС, но и присъединяващите се, кандидатките, потенциалните кандидатки и избрани трети страни, които изпълняват определени критерии (като Швейцария и Израел например) като наличие на капацитет, тесни икономически и географски връзки с ЕС и т.н.
"Хоризонт 2020" ще разполага с 80 млрд. евро (според предложението на ЕК), към които ще се добавят още 60 млрд. евро от кохезионните фондове, което прави 140 млрд. евро. Допълнително към тях могат да се създадат специални финансови инструменти от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и от национални финансови институции. За съжаление една от областите, станала жертва на намаляването на средствата в европейския бюджет в процеса на обсъждането му от страните членки, е точно тази на проучванията и иновациите, и то откъм страната, свързана с "Хоризонт 2020". От 80 млрд. евро те вече са редуцирани до 70 млрд. евро и няма гаранции, че ще бъдат запазени и на това ниво.
Какъвто и да е размерът на европейските средства, те не могат да заместят

липсата на национална политика

По отношение на иновациите България е на последно място в ЕС и на 96-то в света, но ГЕРБ отложи изработването на стратегия за тях за 2014 г., а проектът на закон за насърчаването им в момента "отлежава" из кабинетите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с извинението, че текат съгласувателни процедури във връзка с изработването на стратегия за интелигентна специализация на България. Правителството на Гражданите за европейско развитие спря парите за националния иновационен фонд (НИФ) и за трите години на управление изплати само 7 288 818 лева - скромна сума по проекти, спечелили финансиране на обявените по време на правителството на тройната коалиция  I, IV и V конкурсна сесия. В края на това лято, вероятно предизборно или за отбиване на номера пред Брюксел, бяха отпуснати 5 млн. лева за иновации, които са смешни в сравнение с парите, давани за специални разузнавателни средства (близо 20 млн. лв.) и за примитивно отглеждане на тютюн (73 млн. лв.). Тези 5 милиона позволиха обявяването на VI сесия на НИФ. Подадените проекти, съгласно справка за ДУМА, предоставена от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) са 67 с обща стойност на заявената в тях субсидия 18 млн. лв. Одобрените предложения ще бъдат огласени на 10 декември. Остава да се надяваме, че НИФ няма да повтори фиаското с разпределянето на средствата от Фонда за научни изследания (ФНИ), чиито отзвук отекна в ЕК и предизвика протести на научната общност.
Не само липсата на национална политика и на пари са проблемите, пред които ще се изправят българските учени и бизнесът в предстоящите 7 години на европейски бюджет 2014-2020 г. Има и още. Ако наши изследователи решат да кандидатстват с проекти за финансиране от "Хоризонт 2020", трябва да са наясно, че ще  срещнат сериозна конкуренция и ще се състезават с екипи не само от страните членки на ЕС, а и от асоциирани държави. Освен това не бива да пренебрегват факта, че програмата ще инвестира във върхови постижения, които да имат въздействие върху цялата европейска общност. Оттук идват и следващите въпроси: ще може ли България да претендира сама или в съдружие с партньори за създаване на центрове за върхови постижения, в коя област ще бъдат те и ще успее ли българското правителство да изработи визия за това, къде и в какво сме конкурентоспособни, за да не финансира научна дейност по принцип, а такава, която води до резултати, значими поне в европейски мащаб.
Бонус схемите, по които се заплаща трудът на изследователите в съвместни международни проекти, също са предизвикателство пред българските учени. По сега действащите нормативи, за една и съща високо квалифицирана научна дейност, разликата в хонорарите е 12 пъти. Това, за което на изследоветел в България се плащат 26 евро на ден, в Европа същото се оценява на 360 евро. Дискриминация на географски признак, фактор, стимулиращ процесите на изтичане на мозъци (drain brain), снижаващ научния ни капацитет, и схема, абсолютно вредна за България - така го оценява научната общност и очаква от правителството да отстоява при обсъждане елементите на европейския бюджет, отпадането на схемата.
Едно е ясно. Предизвикателствата се множат, отлагането на трудните решения се връща като бумеранг и рефлектира върху цялото общество. Ако искаме да създадем растеж и допълнителни работни места, ако искаме да сме конкурентоспособни, да я има България утре - трябва да инвестираме в изследователски капацитет, научна дейност, технологии и иновации.


 
Препоръки на ЕК към България в областта на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите:
- засилване на инвестициите на частния сектор в областта на научноизследователската дейност и иновациите, чрез създаване на работни места за научноизследователска дейност, инициативи за подкрепа на сътрудничеството между български и чуждестранни предприятия за изграждане на база от знания в България, създаване на синергийни връзки между научноизследователската дейност, висшето образование и бизнеса, фокусирани върху разработване на съвместни центрове за върхови постижения, насърчаване на трансфера на знания;
- създаване на работни условия на световно ниво в технологични паркове, центрове за върхови постижения, клъстери и инкубатори;
- намаляване на бюрокрацията и сроковете за патентоване;
- насърчаване на сътрудничеството в областта на научноизследователската дейност между държавите членки по течението на р. Дунав, държавите, свързани с "Хоризонт 2020" и съседни държави членки в подкрепа на Дунавското изследователско пространство.


Разходи, отделяни за проучвания и иновации през 2008 г. като процент от световните:
САЩ - 33%
ЕС - 24%
Япония 12%
Китай 11%
Разходи за регистрация и поддръжка на патент:
САЩ - 4 000 евро
ЕС - 192 000 евро (разлика 50 пъти!)
От 1995 г. до 2010 г. разходите за  изследвания и иновации в реални стойности в ЕС нарастват с 50%, докато в страните от азиатския регион (Китай, Япония, Южна Корея) за същия период се увеличават 3 пъти.


Ако ЕС инвестира в изследвания и иновации 3% (при сегашни около 2%) от БВП, това ще доведе до:
- увеличаване на европейския БВП с близо 800 млрд.евро
- разкриване на нови 3.7 млн. работни места
- разкриване на 1 млн. работни места само за изследователи


Предложение на ЕК за финансова рамка на програмата за наука и иновации "Хоризонт 2020"

80 млрд. евро, от които:
26 млрд. евро за наука от най-високо ниво
18 млрд. евро за лидерска роля в индустрията (инвестиции в ключови технологии и финансова подкрепа за МСП)
32 млрд. евро за обществени предизвикателства (климатични промени, устойчив транспорт, енергия от ВЕИ, безопасност на храните, проблеми на застаряването на населението)
60 млрд. евро от Кохезионните фондове, или
140 млр. евро общо за наука и иновации