Гневният малък голям човек

От 2010 година досега Херман ван Ромпой е първият постоянен (щатен) председател на Европейския съвет. 65-годишен, роден в старинния град Етербек близо до Брюксел, Ван Ромпой следва класическа филология - старогръцки и латински, после философия, а след това - икономика. На младини е запален фен на рокендрола, почитател на Елвис; по-късно вече го виждаме като солиден партиен и обществен деятел християндемократ, който бързо израства до председател на своята партия.
Ван Ромпой е заявил, че ще се пенсионира догодина - на върха на своята кариера като лице и високоплатен председател на Европейския съюз.
Твърде нисък, плешив и късоглед, Ван Ромпой е типичният средностатистически политически ръководител (високите на ръст лидери са изключение). Това е, както се казва, "малкият голям човек", успял - с много воля, труд и амбиция - да стигне върха на партийната си дейност, да бъде поканен за премиер на Белгия (от 2008 до 2010), а после - с решение на всички ръководители на страните членки на ЕС - да бъде назначен за председател на Европейския съвет. Както често става, Господ се шегува с човешките желания и Ван Ромпой, чието първо име е Херман-Ахил ван Ромпой (като легендарния гръцки герой от Троянската война) толкова прилича на Ахил, колкото аз на супергероя Батман.
Но да оставим капризите на природата и Всевишния. Личните качества на Ван Ромпой го правят това, което е днес - деец от най-висок европейски ранг, с богата политико-социална биография. Един американски анализатор го нарича "кънсенсънс билдър" - "строител на консенсуса", друг негов европейски колега го ласкае като "тънкият майстор на невъзможните компромиси".
Очевидно нисичкият на ръст Ван Ромпой е великан в лавирането, в гъвкавостта и умението да постига съгласие. Известна е неговата мисъл: "Всяка страна (в един спор) трябва да излиза победител от преговорите"?! Този забележителен девиз ми напомня стар еврейски виц за двамата мъже, които се карали и отишли при равина да отсъди кой крив, кой - прав. Прав си, чедо - казал равинът на първия. - И ти си прав, обърнал се след малко и към втория. - Ама как така, рави? - намесва се свидетел на лютия спор. - Не може и двамата да са прави! - И ти си прав, синко - заключил мъдрият старец.
Именно тази гъвкавост, склонност към съглашение на всяка цена, са търсили според мен големите актьори от Европейския съюз, представителите на великите сили - Германия, Франция, Великобритания и т.н. Очевидно Ван Ромпой е машината, осигуряваща доскоро необходимото съгласие при всеки спор, възникващ във върховете на Европейския съюз. А дали тази нечовешка гъвкавост е дала добри резултати? Статистическите данни сочат друго.
След кризата от 2008-а до днес според изследване, публикувано в два големи европейски вестници - "Гардиън" и "Монд", доверието в ЕС се е срутило страховито. Ето някои извадки:
Франция: от +10 пункта - на -22 пункта
Германия: от +20 пункта - на -29 пункта
Полша: от +50 пункта - на +6 пункта
Великобритания: от -13 пункта - на -49 пункта...
В американската политология една шеговита формулировка гласи, че най-големият дипломатически гаф е да се изтървеш и да кажеш... истината. Това бе напомнено от  щатско издание по повод реплика на другия щатен лидер на ЕС - председателя на Европейската комисия Жозе Барозу (толкова често цитиран от нашенските политици). Барозу заявил, че все по-трудно се стига до съгласие във върховете на Европейския съюз. Защо? Споровете вече не са толкова между лидерите на отделни държави от Съюза, а между държавите от бедния юг на Европа и тези от богатия север на Стария континент. Постепенно се оформят две аморфни групировки Север-Юг, всяка от които се стреми да разреши проблемите си на най-високо равнище в ЕС. Което, от своя страна, води до големи проблеми.
На фона на тези обезпокоителни данни за Съюза прави впечатление неотдавнашната гневна реплика на Ван Ромпой към бедна България. Ако, казва той този път с решителен тон, българската страна предизборно посегне на ЧЕЗ, то Европейският съвет ще вземе строги наказателни мерки.
Виж ти, как можел да говори "царят на компромиса и на консенсуса"!
Ами, г-н Ромпой, кой ви излъга, че в България обсъждат предизборно, разбирай политически, дали да покажат вратата на ЧЕЗ? Вие, като човек на върха на ЕС, не знаете ли, че седмици наред вече българската прокуратура разглежда внимателно десетките нарушения от страна на държавното чешко ЕРП в един двустранен договор, който, разбира се, не по вина на братята чехи, 99% е в полза на ЧЕЗ и 1% - в полза на България? И въпреки характера на този "равноправен" договор български експерти, следствени органи и прокуратура вече са открили десетки по-малки и по-големи нарушения от чешка страна.
Това не е политика, нито предизборен ход, господин Ахил ван Ромпой, а чиста икономика (и прокурорско дирене), и е много странно, че политически деец на ЕС от най-висш ранг отправя такива "консенсусни" реплики към нашата държава, въпреки принципа си "всяка страна победител в спора", както и задължението си като шеф на ЕС да търси именно възможното решение, а не да размахва камшика на евентуални санкции! Тази ваша позиция, г-н Ромпой, заблуда ли е, неволно нарушение на ваши принципи ли е, или нещо друго, за което не ми се ще и да помисля? Не знам...