Египет вдига парите за наука от 0,4 на 2% от БВП

Диклейн Батлер

Четири месеца след Египетската революция, съборила авторитарния режим на президента Хосни Мубарак, науката и образованието бавно изплуват от следреволюцонния хаос като национални приоритети. За да се съживят замрелите и хронично недофинансирани наука, образование и иновационни системи в Египет, ще трябва се предприемат реформи и реално увеличение на разходите. Приличното финансово увеличение и затоплянето на политическия климат за науката и образованието карат египетските учени да се чувстват по-оптимисти отвсякога.
"Ние започваме да строим нашата икономика така, че да се основава на демокрацията, науката и тенологиите", казва Mейджид Aл-Шербини, президент на Академията на науките и технологиите в Кайро и помощник-министър за науката.
На 1 юни египетското правителство прие първия следреволюционен бюджет, който издига науката срещу суровата социална и икономическа криза, повлякла страната. Парите за наука ще се увеличат от 2.4 млрд. египетски лири (404 млн. долара) на 3 млрд. ег.л. през 2011-2012 г. Бюджетът за образование също прави скок с 16% - до 55.7 млрд. ег.л.

Етипет планира за 5 години да увеличи  инвестициите за наука 10 пъти

Сега разходите за наука са само около 0,4% от БВП - много по-нисък от онези 1-2%, които учените биха искали. Целта е да достигнем такова ниво в близките 4 години, казва Aл-Шербини. "Тази цел е оптимистична, но ако можем, да я достигнем", добява по-предпазливо Тарек Калил, президент на Нил университет в Кайро.
Правителството планира в следващите 3 години да създаде 50 000 работни места за млади учени, повечето от които ще са държавни служители в университетите и научните институти. Два млрд. египетски лири са осигурени за реализиране на плана, твърди Ал-Шербини. И добавя, че няколко хиляди от работните места ще бъдат субсидирани в индустрията, за да бъде осигурено почти несъществуващото сега научно ниво в частния сектор.
Ал-Шербини и министърът на науката Амр Езат Салама предложиха и други реформи, включително да се повишат заплатите на изследователите, да се въведат бонуси за научни постижения, за което са осигурени 1.3 млрд. ег.л. В рамките на предложената реформа броят на държавните научни институти ще се увеличи от 198 на 258, ще има нови големи центрове по микроелектроника и слънчева енергетика. Усилията в науката ще бъдат съсредоточени в 7 научни области, важни за Египет: възобновяема енергия с акцент върху слънчевата и вятърната енергия; водни проблеми, включително обезсоляване, напояване и управление на подпочвените води; храни и земеделие; здраве, включително изследвания на хепатит С, рак и затлъстяване; информационни технологии; космически изследвания; социално-икономически цели като присъствие на науката в училище.
Падането на Мубарак може да позволи да се осъществи и идеята, предложена от Нобеловия лауреат Ахмед Зевейл (роден в Египет химик от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена) - да се създаде с 2 млрд. долара независимо научно градче, което ще включва центрове за висша наука, места за изявени учени и обучение на най-успешните студенти. Държавата е отделила 120 ха в селище близо до Кайро, но публичното финансиране на проекта е минимално. Зевейл трябва да намери над 1 млрд. долара, необходими за построяването на градчето, и по-късно още 1 млрд. от безвъзмездни дарения и чеждустранна помощ. Зевейл организира доверителен борд, който включва шестима Нобелови лауреати и други известни личности, които ще ръководят проекта.
Според Ал-Шербини солидарността в международната научна общност ще помогне. "Сега е времето, когато нашите приятели и партньори трябва да застанат зад нас, за да помогнат да осъществим нашите мечти, да ни предложат да работим заедно, да предложат експертизи и пари, да ни помогнат да изградим новата система, която искаме да направим", казва той.
---------------
Бел. ред. България, която не е преживяла току-що революция, в момента отделя за научни изследвания 0,4% от БВП. В бюджета на държавата за 2010 и 2011 г. парите за наука бяха намалени с над 30%. Българското правителство с голям зор и по настояване на министър Трайчо Трайков реши, че разходите за наука до 2020 г. ще се увеличат едва до 1,5% от БВП. Министърът на науката Сергей Игнатов искаше България да увеличи парите за наука до 2020 г. само до 0,6% от БВП! В ЕС-27 в момента за наука се влагат средно 2% от БВП, а до 2020 г. те ще се повишат до 3%.