Дянков - растеж на греха

Ако се направи класация на най-неудачните членове на правителството, Симеон Дянков със сигурност ще попадне в челната тройка. Той е не просто неудачен, а вреден. Първият му грях спрямо нацията бе намерението му за прибързано влизане в зоната на еврото. Присъединяването ни към нея е предвидено в договора за приемането ни в ЕС, но не веднага, а когато бъдем готови. Дали бяхме готови, когато Дянков бе избран за финансов министър? Едва ли за две години като членове на европейското семейство сме успели да сторим онова, което Полша, Чехия, Унгария и Словакия не направиха за много повече, та да ги изпреварим за еврозоната. Пък и смяната на лева с евро неизбежно ще бъде съпътствана от скачане на цените, така бе дори в Германия. Ето защо бързането не е полезно за гражданите, пък и за бизнеса, доколкото е зависим от покупателната способност на населението.
Дянков обаче пришпорваше събитията, от които полза щеше да има вероятно само той, тъй като влизането на България в зоната на еврото щеше да му послужи като трамплин за по-висок пост в Световната банка или другаде в Америка. В името на своята фикс идея той заложи нулев дефицит в бюджета за 2010 г. вместо предлаганите от разумните икономисти 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Спря и плащанията на държавата към фирмите - изпълнителки на обществени поръчки. Това отприщи лавината на взаимната задлъжнялост, която в крайна сметка събори мерака на Дянков за влизане в зоната на еврото.
Вместо да подаде оставка или поне да се кротне, той не спря да ни залива с некомпетентност. Сега е запретнал ръкави да ни наложи Пакт за финансова стабилност. Но кое във финансите е толкова добре, че да заслужава да бъде стабилизирано? И то не как да е, а с текстове в конституцията? Откакто това правителство е на власт, доходите на различните групи не са индексирани. Едва сега, без съмнение - предизборно, се заговори за увеличение на минималната работна заплата. За пенсиите всеки ден се появяват различни версии - ту няма пари, ту има, вчера се казваше, че всички пенсии ще бъдат увеличени с една и съща сума, днес вече се твърди, че това се отнася само за минималните и за вдовишките. Никой не знае с какви новини ще се събудим утре, сигурни сме само, че и те ще са предпоследни. Да не говорим, че се очертава неизпълнение на приходната част на бюджета, че фискалният резерв, оставен от предишното правителство, е стопен наполовина, че драстично не достигат средствата за непроизводствената сфера, че раково болни стоят без болкоуспокояващи лекарства, а хора в неравностойно положение не получават навреме парите си.
И всичко това Дянков иска да го стабилизира. Не да го подобри, а да го стабилизира, т.е. да го циментира на сегашното жалко равнище. Данъчните ставки да се променят само с мнозинство две трети от депутатите, т.е. както се поправя конституцията, настоява човекът от Америка. И сам признава, че който и да дойде на власт след ГЕРБ, при това положение няма да може да промени нищо. С други думи, плоският данък от 10%, еднакъв и за бедни, и за богати, в рамките на нашите животи да остане непокътнат. Вярно, той бе въведен от предходното правителство и даде своя ефект - чуждестранните инвестиции скочиха до 6 млрд. евро годишно, а много от сметките на родния бизнес излязоха на светло. Но тази ставка не бива да е вечна, защото с нея имущественото неравенство се увеличава жестоко. Да се вържат ръцете на всяко следващо мнозинство, което би искало да върне прогресивно-подоходната скала за облагане, означава да се направи неоценима услуга на едрия капитал, монополите и олигарсите, т.е. на нищожна част от населението.
Друга мярка от пакта цели да закове бюджетните разходи на не повече от 40 на сто от БВП. Това също е неприемливо, защото обикновено колкото по-голяма част от продукта се преразпределя чрез бюджета, толкова повече държавата може да бъде социална. Като прибавим и третия основен пункт - бюджетният дефицит да бъдe до 2% от БВП при изискване от ЕС за три на сто, се убеждаваме, че желанието на гербариите е да живеем бедно не само сега, но и до края на дните си.
Ако пактът бъде приет, изборите стават излишни. Новите мнозинства ще идват и ще си заминават, без да успеят да променят нищо. Може би според Дянков тъкмо в това се състои краят на прехода. В други страни подобни мерки биха породили бунтове. У нас обаче, ако се съди по гласуването на зрителите в последния "Референдум" по БНТ, народът подкрепя финансовия министър. Уж срещу лошите отляво, които не искат стабилност, но всъщност - срещу себе си. На крилете на подобно лишено от логика одобрение грехът на растежа при Дянков се превърна в растеж на греха. На неговия личен и на общия наш. Затуй едва ли трябва да се сърдим на гърците, които при последния си протест на площад "Синтагма" издигнаха лозунг: "Тихо, да не събудим българите!"

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info