Духовните посланици на България се събират у нас

Сред инициативите за честването на 125-ата годишнина на първото висше училище в България - Софийския университет "Св. Климент Охридски", има знаменателно събитие. То най-малкото възражда едно признато някога и забравено от 27 години насам достойнство на страната ни - да бъде всепризнат център на българистите и славистите по света. От 23 до 26 май с домакинството на Алма матер и със съдействието на БАН у нас ще се състои Третият международен конгрес по българистика. Той се организира от Софийския университет и Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма Матер", създаден с пари от Фонд "Научни изследвания".
Фактът е знаменателен, защото след първите два конгреса през 1981 и 1986 г. българската държава изостави ангажиментите си да обединява изследователи, студенти, приятели на страната ни, които са посветили професионалната си дейност на нейното минало и настояще. Абдикация, която ректорът проф. Иван Илчев нарече срамна за държава като нашата с хилядолетна история и роля в Еворопа. Част от българистичните центрове дори преустановиха своята дейност. Отделни хуманитарни институти и звена на БАН се опитваха да продължат традицията, но в последните години за тях ставаше финансово все по-трудно да канят своите колеги у нас и изявите по мащаб не можеха да се сравнят с конгресите по българистика.  
Третият конгрес по българистика отново е без държавна финансова подкрепа. Помощ оказват обаче ЮНЕСКО и Столичната община. Той ще е под патронажа на президента, надеждите са да бъде съживен в света интересът към България и българската наука като цяло. В СУ вече са събрани около 500 заявки на участници от 36 държави от Европа, Азия и Америка. В организационния комитет са изтъкнати учени българисти от България и света. Има идея за създаването на Асоциация по българистика, която да бъде импулсирана от настоящия конгрес и да подготви бъдещите форуми, съобщиха от Алма матер.
Учени, преподаватели, докторанти и студенти от страната, просто любознателни граждани ще могат да участват в програмата на конгреса. Той ще заседава в няколко секции - история и археология; съвременна България; език; литература; общество и култура. По време на изявите ще има и няколко интересни кръгли маси -  за миналото и бъдещето на българистиката, за науката и образованието у нас, българите и глобалният свят, България и ЮНЕСКО, Кирилометодиевистиката, дигитализацията на родното ни кутурно наследство.
В културната програма на конгреса е предвидена пешеходна обиколка на културно-исторически обекти в централната част на София с посещения на криптата на храм "Св. Александър Невски", църквата "Св. София", Националните етнографски и археологически музеи на БАН, археологическите разкопки на антична Сердика и пр. В програмата има също посещения в Боянската църква и НИМ.
При всички случаи и изявите, и темите за предстоящия конгрес са интригуващи и обнадеждават. Особено за хората, които си спомнят първите два конгреса през 80-те години. Тогава и двата бяха с домакинството на БАН. И под патронажа на "първия държавен и партиен ръководител" Тодор Живков. Те наистина се превърнаха в общонационални форуми, ръководеше ги председателят на БАН акад. Ангел Балевски. В организационния комитет бяха включени знаменити имена, които и до днес красят българистичната ни наука и би трябвало обучението на всеки студент да започва със запознаване с тях - акад. Пантелей Зарев, акад. Димитър Косев, акад. Владимир Георгиев, акад. Емил Георгиев, проф. Крумка ШАРОВА...
В първите два конгреса по българистика у нас през 80-те години чуждестранните участници бяха мощни българисти и слависти, чиито имена - да кажем модерно - се радваха на най-високия рейтинг в световното изследователско пространство, от САЩ до Япония и от Норвегия до Южна Африка. Ще спомена само двама души - италианеца проф. Рикардо Пикио (1923-2011), работещ в САЩ, и акад. Дмитрий Лихачов от Ленинград-Русия, който си отиде от земния свят през 1999 г. Големият българист и славист Рикардо Пикио - наричат го "епоха в славистиката" или "философ на славистиката", беше сред най-забележителните изследователи на славянското Средновековие. Вещ познавач на България и на нейната литература, той бе много голям приятел на страната ни. Днес малцина от нашите политици си дават сметка доколко е силен "лобизмът", който научните връзки между българските и чуждестранните изследователи винаги са осигурявали в полза на страната ни. Затова умните хора у нас гледат с надежда на възраждането на форума по българистика.       
Акад. Дмитрий Лихачов е емблематично име за България. Не само заради задълбочените си изследвания върху българската история и литература, но и заради истинската битка, която неговата ленинградска школа водеше в защита на  българския принос в славянската култура - принос, който, както знаем, московската славистична школа недолюбваше и дори отричаше. Дмитрий Лихачов е човекът, който обоснова особения характер на българската държава от създаването й и до съвремието - той остави за десетилетия напред онова емблематично определение за България, което и днес повтаряме: Държавата на духа (за жалост, вече често с ирония заради предизвиканото опростачване на нацията ни). Лихачов назова именно така доклада си на Първия международен конгрес по българистика в София - преди 32 години. След това той публикува в Русия труда си за България - "Държавата на духа", който стана настолна книга на българистите по света и донесе на страната ни повече популярност и авторитет от който и да било политик от съвремието. 
Била съм неведнъж в дома на акад. Лихачов в Ленинград, който се намираше не в престижния център на северната столица на Русия, а в отдалечения Виборгски район. Вратите на този дом винаги бяха отворени за любознателни български студенти, с които грамадният световен учен разсъждаваше на чаша чай като с равни и дори ги провокираше да спорят по уж случайно вметнати от него идеи. За съжаление домът на акад. Лихачов и огромната библиотека в него не бяха опазени след 1999 г., в апартамента днес живеят странични хора и само паметната плоча върху сградата на "Втори Мурински проспект" 34 напомня за преживения тук разцвет в живота и обществената дейност на този голям руски учен.
Преди време ми попадна едно интервю на Дмитрий Лихачов, дадено по време на първия български конгрес по българистика през 1981 г. На фона на съвременното състояние на Държавата на духа сега думите му придобиват заряда на призив.
  
 
Акад. Дмитрий Лихачов:
Една малка нация може да се прослави само с културата си

"Не забравяйте, че вие сте най-древната от съществуващите днес културна нация, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древна култура. Затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето - първата култура, която ще прекрачи третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето... И нека да не забравяме, че една малка нация може да се прослави единствено с постиженията си в областта на културата! Какво е културата? Културата е това, заради което съществуват народът и държавата. Това е единственото, поради което съществуват. За да се пие, да се яде, да се поставят световни рекорди - заради това не си струва да съществува една нация".