Доходите ни са ниски, малко произвеждаме

Брутният вътрешен продукт (БВП) се формира от количеството произведени стоки и услуги за определен период и се отчита по тяхната продажна цена. През 2014 г. за България той е 82,104 млрд. лв. Правителството в лицето на Министерството на финансите първоначално заложи ръст през 2015 г. с 2,6%, после го намали на 1,2%, а накрая на 0,8%. Според Европейската комисия повишението обаче ще бъде с 0,6%. Да приемем средното, че ще е с 0,7%. Това означава БВП за 2015 г. да се увеличи с 584 млн. лв. и да достигне 82,738 млрд. лв.
Ниският растеж се обяснява с все още непреодоляната криза и се сочи, че дори и във високоразвитите в икономическо отношение страни той е нисък. Това в никакъв случай не трябва да ни успокоява. Защото в тези страни БВП е много по-голям от българския и дори да се повишава със същия темп от 0,7%, това се изразява не с 574 млн. лв., а с няколко милиарда евро. Понеже БВП е 46% от средния за Европейския съюз, за да се приближим към него, ще трябва

да имаме много по-висок годишен ръст

В това отношение има доста оптимистични прогнози. Така например според Центъра за изследване на демокрацията през 2020 г. нашият БВП ще се увеличи с 30% или с 20 млрд. лв. и тогава не само ще стигнем заветната граница от 100 млрд. лв., но дори малко ще я надхвърлим. А още през 2018 г. ще достигнем 50% от средното ниво в ЕС. Ако това стане, донякъде ще бъде добре, въпреки че и то не е достатъчно нито като темп, нито като резултат. Няма обаче ясно виждане как и това ще се постигне.
БВП се формира основно в три сектора - промишленост, селско стопанство и услуги. Делът им в нашия БВП през 2014 г. е съответно 27,6%, 7,5% и 64,9%. Добре е предварително да се прецени какво да се произвежда и на кого ще се продава. В това отношение и държавата прави грешни стъпки. Тя дава преференции на туризма чрез 7% данък добавена стойност, изкупува електроенергията от алтернативни източници на високи преференциални цени, плаща щедро на строителите на автомагистрали. Вярно, те се включват в БВП - туризмът с 14%, енергетиката с 16-17%. Но в тях, както и в селското стопанство, а и в повечето продукти на промишлеността, добавената стойност е ниска.

България е най-бедната страна в ЕС

Това е така, защото е с най-малък БВП в общността, а в света е на 70-о място. Вече посочихме, че нашият БВП е 82,2 млрд. лв. или към 50 млрд. дол. А дори в Гърция той е 242,2 млрд. дол. Още по-назад сме от Белгия - с 524,8 млрд., от Холандия - с 853,5 млрд. дол. На върха е Люксембург със 78 200 евро на глава от населението, а ние сме със 5500. Затова минималната заплата у нас е 190 евро, а в Люксембург е 1900 евро. Разликата е космическа.
Как успява тази малка страна с площ колкото Софийска област и население от 600 хил. души да постига такъв внушителен резултат? В нея 30% от БВП се формира от промишлеността, 1% от селското стопанство и 63% от услугите. Но не е важна структурата, а съдържанието. В Люксембург е седалището на най-голямата в света компания за добив на стомана, която произвежда 8% от световната продукция. Притежава ултрависокоскоростна комуникационна инфраструктура, както и множество центрове за данни. От съществуващите 155 банки се формират 42% от БВП в сферата на услугите, но това не става само с банкиране, а с управление на международни инвестиционни фондове, хедж фондове и пенсионни фондове. Своя принос дават и 240 хил. чуждестранни специалисти от Германия, Франция, Белгия и Холандия, които създават БВП за Люксембург, но той се разпределя само от неговото население. Така че ние трябва да се запитаме какви стоки и услуги да произвеждаме.
Общият критерий, на който е необходимо да отговарят, е да са

с висока принадена стойност

С най-ниска принадена стойност у нас е селскостопанската продукция, затова трябва максимално да се ограничи дребното полевъдство и животновъдство, което произвежда продукция за пряко потребление. То трябва да се кооперира на доброволен принцип и да бъде съпътствано от мощна преработвателна промишленост, като по този начин продукцията ще бъде с по-висока принадена стойност.
В сферата на услугите като че ли най-печеливш е туристическият бизнес. Но у нас той е сезонен и силно се влияе от конюнктурата. Дори в Швейцария, където е целогодишен, са открили нещо, което е по-печелившо - хосписите. Населението на света, главно в развитите икономически страни, застарява, това е съпътствано и с по-висока продължителност на живота. Идва време, когато възрастните хора се нуждаят от денонощни грижи, и такива им се осигуряват в хосписите. В Швейцария в тях идват възрастни хора не само от Европа, но и от САЩ, Канада, Япония, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и други страни. В тях денонощен престой струва най-малко 80 швейцарски франка, а има и за по 300 и повече. И у нас има хосписи, в които цената е между 40 и 60 лв. за денонощие. Но за българина и това е скъпо, дори с максимална пенсия от 910 лв. той не може да си плати месечния престой, който е минимум 1200 лв. За един японски пенсионер обаче това е по-малко от половината на пенсията му. За нас това е една неизползвана ниша.
Друга е културно-историческият туризъм. Наскоро бях в Турция и отидох до мястото, където е било едно от 7-те чудеса на земята - храмът на Артемида. От него са останали само една и половина колони. Но там идват хора от цял свят да ги видят и харчат за нощувка, храна, транспорт, сувенири. А нашите археолози разкриха Перперикон и други древности, които са много по-впечатляващи. Може би някой ще каже, че това са капки, но нали в поговорката се казва: "Капка по капка вир става". Когато нашият БВП се завири поне с 200 млрд. лв., тогава ще има възможност и доходите ни да живнат. Кога обаче ще стане това...