Учихме италианците на волейбол, сега се учим от успехите им

ЛЮБОМИР ГАНЕВ е от най-изявените български волейболисти от близкото минало. Роден е на 6 октомври 1965 г. в Русе. Висок е 210 см. Започва да играе в "Дунав" (Русе). През 1983 г. завършва спортното училище в Русе. Като войник преминава в ЦСКА и с "армейците" става 5 години шампион на България. От 1991 г. заминава за Италия - в "Алпитур" (Кунео), а после в "Агридженто", "Сполето" и "Фано". Приключва кариерата си в "Арис" (Солун) като шампион на Гърция. Известен е със силния си сервис - праща топката със скорост 130 км/ч. (измерена в Италия). В националния отбор играе от 1985 до 1998 г. Бронзов медалист от Световното първенство във Франция през 1986 г. След прекратяване на състезателната си кариера се захваща с бизнес, от 2012 г. е вицепрезидент на Българската федерация по волейбол.

"Южен поток" трябва да се довърши, готов съм публично да защитя тази теза
 

- Г-н Ганев, като вицепрезидент и член на УС на БФВ каква е оценката ви за представянето на националните отбори на световните първенства за мъже и жени, които завършиха наскоро?
- За съжаление при мъжете не можахме да изпълним целите, които си бяхме поставили - минималната беше влизане в осмицата, реалната - да бъдем сред 6-те най-добри, а пожелателната - да влезем в четворката. Започнахме много късно подготовка за Световната лига, доста от състезателите бяха контузени, имахме и други проблеми - наложи се смяна на треньора Камило Плачи. Но това е нормално, всички отбори имат моменти на възходи и спадове. Виждате Италия, Полша падна на осминафиналите на световното, но въпреки това стадионът при откриването беше препълнен.
Сигурен съм, че нашите фенове, тези, които милеят за волейбола в България, ще ни подкрепят, когато трябва. Няма нужда да изтъквам факта, че волейболът е един от най-успешните ни колективни спортове през последните години. Остава малка горчилка, че не успяхме да покажем нашите възможности. Но съм оптимист. Винаги съм казвал, че доброто винаги предстои. Затова вече съм забравил представянето ни през т.г. и гледам напред. Има и други важни мачове и турнири, в които ще участват мъжките ни национали през следващата.
Относно женския ни национален волейболен отбор - знаете, че не го следя отблизо. Но и те направиха много хубави мачове. Момичетата не бяха играли от 12 години на световно първенство. Това, което направиха, е напълно достатъчно. Отборът има бъдеще и ако се работи правилно, ще има резултати. Когато стане ясно, че отборът има потенциал, всеки треньор ще даде максимума от себе си. И при мъжете, и при жените има накъде да се гради. Това пожелавам и на двамата треньори - Владимир Кузюткин и Пламен Константинов. Не сме се събирали на събрание, но не виждам причина да не им предложим нови договори. Искаме да намерим треньори, които да работят поне един олимпийски цикъл.
- Защо се прибягна до смяната на треньорите при мъжете? Камило Плачи напусна, замени го Пламен Константинов.
- Всеки треньор се стреми да даде най-доброто от себе си, за да може отборът да победи. Лично нямам никакви забележки към Камило Плачи, той направи всичко по силите си да подготви отбора за Световната лига. Невинаги се получава. Относно Пламен Константинов - много съм обнадежден от начина му на работа с момчетата. Пламен е преди всичко българин, познава кухнята. На един чужденец винаги ще му е по-трудно да се аклиматизира. Освен това Пламен е доскорошен състезател, допреди 2 години бе играч на много високо ниво, добре знае какво е да си на игрището. Не на последно място, играчите имат огромен респект от Пламен Константинов като треньор. А това е много важно в работата на наставника. Когато един треньор каже, че това, което се иска от един състезател е най-правилното, респектът помага решението да се приеме безпроблемно. Сигурен съм, че Пламен има много голямо бъдеще в мъжкия национален отбор. Бившият ни капитан е амбициозен, той живее с волейбола. Лично аз ще настоявам Пламен Константинов да остане на поста старши треньор на националния ни отбор по волейбол.
- Казвате, че гледате напред. Виждате ли там някъде Матей Казийски и Радостин Стойчев?
- Какво значи виждате ли ги? Много пъти съм казвал, че Матей сам трябва да реши дали да играе за националния отбор или не. Просто се обажда по телефона на треньора, пита го има ли нужда от него и ако треньорът каже, че има, Матей може да се върне. Едва ли има треньор обаче, който ще каже, че няма нужда от него. А ако няма желание... Е, и в момента играем без него.
Що се отнася до Радостин Стойчев, аз лично не бих работил с него. Като заключение по "темата Казийски" бих казал, че за всеки състезател трябва да е гордост да играе за националния отбор. Колкото по-бързо нашите състезатели разберат това, толкова по-добре.
- Как виждате клубния ни волейбол?
- И тук съм оптимист и реалист. Всяка година изваждаме перспективни млади състезатели. Човек винаги трябва да знае какво е свършил преди, какво е свършил сега и какво ще свърши занапред. Да, може би нямаме необходимите условия за развитието му, но са налице хората, които искат да работят. Имаме много клубове, които се опитват да развиват някаква дейност. Винаги съм казвал едно - докато не се приеме адекватен Закон за спорта, няма как да имаме условия за развитие.
- Какво разбирате под адекватен Закон за спорта? И докъде трябва да се простира участието на държавата?
- В момента държавата отделя бюджет за спорта, който се разпределя от съответните федерации. Тези средства за крайния потребител - клубовете, са крайно недостатъчни. Ако има закон, който да регламентира финансовото подпомагане на такива клубове, тогава дори и най-малките спортове могат да намерят спонсори - да кажем бивши състезатели по даден спорт, които имат сантимент към това, което някога са практикували. Такъв бизнесмен вместо да дава пари за реклама, може да ги инвестира в клуб, федерация, респективно един или друг спорт, защото ще има някакво данъчно облекчение. Това много лесно може да се регламентира.
- Отбори-фантоми, федерации-фантоми...
- Държавата отпуска средства на базата на постигнати резултати!
- А какво смятате за практиката да се натурализират чужденци, които да играят в български отбори и впоследствие да стават и национални състезатели?
- Защо не, ако по този начин се помага на волейбола и спорта като цяло? Има международни изисквания по този въпрос. "Заложете на българското" звучи патриотично, но архаично и нереалистично... За да се вдигне нивото на нашия волейбол, трябва да имаме качествени играчи. Ако това са натурализирани чужденци, защо не? Така навремето ние играехме в Италия - учихме италианците на волейбол, но сега трябва ние да се учим от успехите и опита им. Освен това има квота за чужденци, които да играят в България.
- Ще разкажете ли нещо за вашите първи стъпки във волейбола?
- Започнах да играя в Русе, завърших местното спортно училище.
- Неслучайно ви попитах. Учил сте в спортно училище, дошъл сте от по-малък град. Днес като че ли всичко се развива само в София, спортните училища са в пъти по-малко от онова време...
- Тази философия бе валидна по онова време, когато спортът беше държавна политика. По времето на социализма имаше 36 спортни училища в България, всички бяха с по 7-8 паралелки с по 20-30 вида спорт. Тогава ядеш по 5 пъти на ден, при това безплатно. Учениците, които не са от града, използваха транспорт, също безплатно. Общежитието, в което живееха младите спортисти, също беше безплатно, защото държавата поемаше и тези разходи. Тогава можеше да се развива спорт и в малките градчета, че и в селата.
- Ще ми се да се отдалечим малко от спорта. Вие се занимавате с бизнес, но дали хората очакват добрите спортисти да бъдат и успешни бизнесмени?
- От години съм представител за България на фирмата за спортни облекла Asics. Грижим се за обличането на над 26 национални федерации, повече от 150 спортисти, над 350 отбора. Поставил съм си за цел до няколко години да облека 50% от спортистите в България.
- Вие сте един от първите, който се занимава с разпространение на метан в страната. В момента доста се говори за газови доставки, газови зависимости и прочие. Имате ли някакви проблеми в това отношение?
- Аз лично проблеми нямам. Проблемът е друг: колкото по-скоро политиците разберат, че "Южен поток" е необходим, толкова по-скоро ще сме независими от кризата в Украйна. Всички помним как през 2009 г. Русия и Украйна имаха спорове за доставката на природен газ. От това пострада цяла Европа, не само ние. За 5 години се построи "Северен поток", но за "Южен поток" се създават спънки.
- Правилно ли съм ви разбрал, г-н Ганев, че вие сте за довършване на проекта "Южен поток"?
- Готов съм да изляза на публичен дебат с всеки, който не е съгласен с това. България няма друг реален доставчик на природен газ, освен Русия. Говори се за възможни доставки от друго място. Според мен по този начин ще плащаме по-скъп природен газ. Не може да вземем природен газ от Гърция, защото те го получават от Русия, тръбата за тях минава през наша територия. Гърците плащат една цена на Русия, ако искат да продават на нас, то ще е с печалба за гръцката държава. Това неминуемо ще оскъпи доставките на природен газ.
- Тези взаимоотношения не трябва ли да се основават на принципа на взаимното уважение?
- Да, разбира се - на взаимно уважение и взаимна изгода! Например България ще плаща по-малка цена за природен газ, но пък ще позволи на Русия да работи по проекти в България. Ето пример за взаимно уважение и взаимна изгода.
- България ще бъде ли независима от различни богати на природни ресурси страни?
- Да, ако има собствени такива.
- Бихте ли помагали на следващите управляващи, ако ви потърсят? Вие сте бивш спортист, имате опит и като управленец, макар и в спортна федерация, пример сте и за успешен бизнесмен.
- Да, с най-голямо удоволствие.