Тайнственият глас, който хвърли в паника фашистката власт

На 26 август 1944 г. загива Станке Димитров-Марек. Само две седмици преди победата на 9 септември, на път за България с още 20 български революционери комунисти, той намира гибелта си  при самолетна катастрофа край Брянск в СССР.
Роден е през 1889 г. в Дупница - град, който над 40 години след 1948 г. носеше неговото име. Станке Димитров учи право в Женева, завършва го в Софийския университет, работи като адвокат. Свързва се с комунистическата партия от ранна възраст, участва в битките с фашистката власт в средата на 20-те години, осъден на смърт, при погромите над комунисти, земеделци и анархисти  през 1925 г. Емигрира в СССР. Преподава в партийните школи и университети, секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро. През 1945 г. за заслугите му към победата над хитлеристка Германия съветската държава го награждава посмъртно с най-високия си орден "Ленин".
Има особено интересен момент в неговата дейност през 1941-1944 г. По над 16 часа всеки ден, без изключение, в продължение на няколко години той подготвя, пише и води по радио "Народен глас" своите знаменити тогава радиопредавания. А това, което му носи същинската огромна популярност, са неговите тайнствени вклинявания в новините на Радио София, с които репликира в ефир на български и немски език твърденията на българската фашистка пропаганда и публичните изявления на първите ни държавни мъже. Паниката от магичния тайнствен глас не само у нас, но и в Германия е неописуема. А всичко се осъществява през мощни съветски радиопредаватели, които надделяват в ефира над българските и немските честоти.
Тази дейност на Марек е подробно проучена и описана във фундаменталните изследвания на проф. Филип Панайотов, на Регина Кашер - съпругата на Станке Димитров, на проф. Боян Кастелов. Предлагаме със съкращения радио стенограми от битката, която Марек води в националния ни ефир с глашатаите на фашизма у нас. Една от първите работи на днешните им следовници "демократи" след 1990 г. бе да премахнат паметника на Марек, да заличат името на град Станке Димитров и да го нарекат отново Дупница, колкото и неблагозвучно да е това име за всяко българско ухо. 

 Из книгата на проф. Филип ПАНАЙОТОВ "Двубой в ефира", Партиздат, 1975 г.

 На 7 октомври 1941 г. в 20 часа и 30 минути, както винаги, Радио София предаваше своя информационен бюлетин. Хиляди хора го чакаха с нетърпение - боевете се водеха за Москва. Говорителят на фашисткото радио четеше с тържествен тон: "Непобедимите немски войски стремително настъпват към съветската столица.
Изведнъж някакъв страничен глас се намеси:
"Българи, не слушайте! Нашето радио ви лъже! България е продадена на Хитлер! Фашисткото правителство иска да хвърли нашия народ в братоубийствена война срещу Съветския съюз"!
Говорителят продължаваше да чете новините все така бавно и тържествено, без да подозира, че слушателите чуват още един глас, който веднага коментира току-що прочетената информация и само с една реплика я опровергава. България, събрана в тоя час около радиоприемниците, никога не бе преживявала подобни мигове! Думите, за които затваряха и разстрелваха, сега звучаха на всеослушание по фашисткото радио! Официалните съобщения на главната квартира на фюрера биваха тозчас опровергавани. Тайнственият глас се надсмиваше над пророчествата за близкия край на болшевиките: "Трай, коньо, за зелена морава!"
И докато хиляди хора се смееха от сърце на остроумните реплики и слушаха с интерес кратките сведения за действителното положение на Източния фронт, в София, в правителствените кръгове цареше паника. Телефонът в Радио София звънеше непрекъснато. Обаждаха се от двореца, от полицията, от немската легация. След новините пуснаха шумна музика, за да заглушат страничния глас. След това изобщо преустановиха предаването - за по-сигурно. Докато решат какво да правят.
На другия ден цяла България знаеше находчивите реплики на тайнствения глас, кратките му съобщения за Източния фронт, призивите му за борба.
Така започна двубоят между българското фашистко радио и тайнствения страничен глас, който се вмъкваше в неговите предавания.
В средата на юли 1941 г. съветското правителство даде съгласието си да бъде създадена специална радиостанция за нелегални радиопредавания на български език. На 23 септември 1941 г. по поръчение на Г. Димитров Станке Димитров-Марек се срещна с А. Лозовски, заместник-министър на външните работи на СССР, заместник-началник, а след това и началник на Совинформбюро, за да обсъдят практическите въпроси по организирането на радиопредавателя.
Вечерта на 6 октомври 1941 г. Марек се сбогува с жена си пред входа на своя московски дом на ул. "Горки" номер 10, без дори да й каже къде заминава. А отлиташе за Симферопол, откъдето трябваше да предава новата радиостанция.
Още на другия ден, на 7 октомври, тайнственият глас заговори на вълната на Радио София. Но немците напредваха, всеки момент градът можеше да бъде обкръжен и превзет и Станке Димитров трябваше да го напусне. На 30 октомври 1941 г. бе последното му предаване от Симферопол. На другия ден гласът му отново прозвуча - но вече от студиото в Тбилиси.
През първите шест месеца - а това бе най-трудният период - Станке Димитров бе всичко в радиостанцията - автор, редактор, преводач, говорител. Работният му ден започваше от 10 ч. сутринта и приключваше в 3 ч. през нощта. През март 1942 г. в негова помощ включиха Теодора Георгиева Калинкова (Дора) и Антон Недялков (Володин).
"Народен глас" предаваше обикновено всяка вечер: от 18 ч. и 15 мин. до 18 ч. и 30 мин. на немски език; от 20,30 ч. до 21 ч. и от 22 до 24 ч. на български език. Подготовката на тези предавания изискваше нечовешки денонощен труд. Успехът зависеше преди всичко от своевременната и пълна осведоменост за положението в България, от мигновената реакция, от незабавното отношение към всички събития в страната и по света.
Станке Димитров-Марек говореше всяка вечер. Всяка вечер! Нищо не му попречи - нито болест (а той често боледуваше), нито непосилните усилия (цяла радиостанция с един човек). Всяка вечер в определеното време България чуваше неговия глас.

 Из предаванията на радио София и репликите на Станке Димитров-Марек:
 Говорителят: Този е пътят, който ще ни направи достойни членове на новата европейска общност...
"Народен глас": Новата общност ще дойде не от хитлеристка Германия, а от братска Русия" (30 декември 1942 г.).
Говорителят: На повече от 100 събрания на първо място бе подчертана решително проявената народна воля...
"Народен глас": ...да се скъса с хитлеристка Германия!"
Говорителят: Германската офанзива в Северен Кавказ се развива успешно.
"Народен глас": Когато се слушат германските цифри, трябва да се намаляват най-малко 10 пъти, ако има въобще нещо вярно в тях.
Говорителят: В боевете при Сталинград германците се стараят да дават малко жертви.
"Народен глас": Малко ли са жертвите, когато само вчера 18 германски танка са разрушени от Червената армия само на един участък! Всяка къща в Сталинград е крепост и германците ще унищожат тези крепости само тогава, когато те бъдат унищожени.
Говорителят: В западната част напредването на германските войски продължава.
"Народен глас": "...и оставят десетки оръдия и стотици ранени и убити войници. Сталинград стои на поста си въпреки обещанията на Хитлер, че Сталинград ще падне скоро в ръцете на германците. 300 хиляди жертви даде Германия от своите орди при Сталинград!" (18 октомври 1942 г.).
Говорителят: Кратък преглед на днешните събития...
"Народен глас": Кратък преглед на днешните събития и днешно извънредно съобщение на съветското радио за разгрома на немците при Сталинград. Братска Русия започна победоносното си настъпление край Сталинград!" (22 ноември 1942 г.).
Говорителят: На северозапад от Сталинград...
"Народен глас": 15 000 германци са паднали вчера мъртви. Да изгоним германците от нашата страна!
Говорителят: С цената на големи жертви болшевиките са успели да пробият фронта...
"Народен глас": Германците търпят разгром. Нови три германски дивизии са се предали с генералите и щабовете си. Взети са вече 36 000 пленници. Героичната борба за Сталинград е нещо нечувано в световната история. Да живее Отечественият фронт!
Говорителят: Ние се борим за запазване на Европа от разрушение и унищожение...
"Народен глас": Разрушава се Европа не от съюзниците, а от Хитлер. Той разруши Белград, Варшава, Дюнкерк. Това, което върши в Англия и Русия Хитлер, сега му се върши на главата. Хитлеристите треперят за границите на Европа и плачат за изгубените мечти да господствуват в Европа. Цяла Европа се радва днес на успехите на въздушните сили на съюзниците. Хитлер е обявил война на европейската цивилизация. Той иска да превърне Европа в източник на роби. Истината - това е унищожаването на фашистите и техните лакеи. За това се борят армиите на Русия, Англия и Америка. Гьобелс и Хитлер - това са най-великите в историята лъжци!" (24 юни 1942 г.).
Говорителят: Сега ще чуете съобщението на Германската телеграфна агенция...
"Народен глас": Сега ще бъде предадена една голяма лъжа. Защо не казвате, че русите са нанесли тежко поражение на германската авиация? Драги радиослушатели! Слушайте съобщенията на Москва, а не германските, защото те са лъжливи.
Говорителят: Възможно е да е бил потопен още един кораб...
"Народен глас": Не възможно, а непременно е потопен в реката край Дървеница. И децата ви се смеят на новините, ей, байовите..." (8 юни 1944 г.).
Дочо Христов: Така нареченият Отечествен фронт в действителност е противоотечествен. С него флиртуват хора от името на своите партии...
"Народен глас": Това е гласът на българския народ. Против него ще викате!
Дочо Христов: Трябва денонощно да работим, за да се освободим от бандите. Всеки ден се залавят  и избиват бандити...
"Народен глас": На тяхно място нови ще се вдигнат! Те са наследници на Ботев и Левски и ще бъдат повече на брой и сила!

 Из биографичната книга на проф. Боян КАСТЕЛОВ "Станке Димитров-Марек", изд. на ОФ, 1980 г.
 1 януари 1942 г. Министър-председателят Богдан Филов произнася новогодишната си реч. Язвителните думи на "Народен глас" го прекъсват. Още не произнесъл обръщението си "Българи", Марек иронично пита: "Къде останаха братята! Или господин професорът за свои братя смята японците и германците!" Филов ускорява темпото: "В съдбовните времена, които ние преживяваме, наш дълг е на прага на Новата година да хвърлим един поглед назад, за да измерим изминатия път през изтеклата година..." Народният глас отново се намесва: "Излишна грижа да се обръщате назад, господин Филов. Назад е предателството, напред е гробът. А както знаете много добре, Орландовци не са далече от София. Там винаги можете да отидете заедно с вашите приятели и покровители...".
Когато Филов призовава българите да работят "с още по-голямо усърдие за своя духовен и стопански напредък", Марек призовава: "Работници! Вашият девиз е труд за България. Труд за България, не за Хитлерова Германия".
На 28 ноември 1943 г. в памет на царя радиото е организирало специално предаване. По време, когато групата "Детска радост" изпълнява "Възхвала на цар Борис III - Обединителя", намесата на Марек придава друг вид на това помпозно предаване. Ето кратката схватка в ефира:
Говорителят: Днес пред твоя образ светъл, обединителю цар Борис III...
Марек: Опропастителю, кажи, за да кажеш истината!
Говорителят: Надеждни наследници на цар Борис са всички българи. Неговите дела...
Марек: Неговите дела това е опропастяването на България, това са делата на Бориса, за когото вие тъй крещите, но който народът никога не ще забрави. Никога няма да забрави народът тия позорни предателски дела на Бориса и кликата предатели, защото той дълги години още ще носи на рамото си раните.
Говорителят: Обединението на България е постигнато. Цар Борис, войникът и стратегът, обединителят...
Марек: Царят, погубителят, опропастителят, такъв ще остане той в историята...
Особено интересни са репликите му в новогодишната нощ. Марек има опит с речта на Богдан Филов, предстои да се "срещне" и с новия министър-председател.
Добри Божилов: Ние сме в началото на новата 1944 година, която ще открие една нова страница за България. Аз пожелавам на българския народ в 1944...
Марек го прекъсва: ...да събори фашисткото правителство!