Такса "възпитание"

От няколко дни по медиите и в мрежата тече оживена дискусия.
В старозагорско заведение искали такса "дете". Заведението не разполагало с детска площадка и родителите, които посещават заведението с децата си, трябвало да плащат такава такса или надценка върху сметката.
Вопъл до небето! Дискриминация!
Дали?
Не, не казвам, че глобата е правилна. Може би не това е начинът.
Проблемът е друг - възпитанието на подрастващите. Всеки ден общувам с деца, виждал съм поведението им не само в заведения, но и на детски площадки, и на улицата, и в училище. Освободени от всякакви задръжки, лишени от чувство за благоприличие, те демонстрират огромно самочувствие, подклаждано от родителите им.
 Да имаш дете не значи да го родиш. Нито само да го нахраниш и облечеш или да му купиш последния модел телефон. Да имаш дете означава да го възпиташ. Това сякаш не искат да разберат днешните родители. За тях формулата изглежда проста: детето ми е гений, всичко му е позволено, затова всеки негов каприз ще бъде задоволяван. И на всичко това се гледа с умиление.
Родителите нямат време за възпитание. Възпитанието обикновено се възлага на детските възпитатели или на учителите, но и то трябва да е с мярка - да не би случайно да се накърни самочувствието на галеника...
"Мамино детенце" го е казал Любен Каравелов. 
Обикновено човек отива на заведение, за да се забавлява, да "разпусне". Да се види с приятели. Да изживее романтичен миг с любимия си. 
В много западноевропейски страни децата не могат да посещават ресторанти заедно с възрастните. Дори не могат да ходят на гости, освен ако това изрично не е упоменато в поканата.
При нас няма такова нещо. Нормално ли е дете да се носи като обезумяло между масите в заведение в 11 часа вечерта? Да хленчи и мрънка, като се очаква сервитьорите да го забавляват.
Може би глобата не е начинът. Но не ви ли се струва, че взехме прекалено много да мърморим срещу явната дискриминация, когато приемаме другата, скритата? Нима не е дискриминация новият телефон на детето по отношение на седящото на съседния чин с по-скромни възможности? 
Вижте, обществото ни е болно. В последните години страдаме от огромен дефицит на ценности. Чисто човешки. И докато не се излекуваме, ще плащаме такса "възпитание".