Сезонът на мълниите
/ брой: 185
Лятото е сезон на отпуските и ваканциите. Климатичните условия у нас предлагат не само морски загар и свежест сред горските усои. Земеделците стискат палци и се кръстят, белким успеят да приберат реколтата, преди да я събори градушка, отнесе порой или изпепели пожар. Стихиите често отнемат човешки живот и нанасят непоправими поражения.
Неотдавна мълния уби на място едно дете и контузи тежко други две. Излезли на разходка или за гъби, започва да вали и трещи. Тримата се скриват под високо самотно дърво. Там ги настига гръмотевицата. Известни са десетки подобни случаи, в които жертви са овчари и техните стада. В повечето случаи и стопанинът с гегата става на мумия или е изпепелен от небесния огън на мълнията. А тя е неумолима, носи милиони волта електрически заряд, който трябва да се разреди. Така помита всичко по пътя си.
Какво е общото между тримата юноши, чобаните и много други поразени от гръм при подобни обстоятелства? Или не са учили физика, или са избягали от час тъкмо на урока за атмосферното електричество. Бабите и дядовците на днешните тийнейджъри, които са изкарали поне тройка по този учебен предмет, знаят, че гръм от ясно небе няма. Има тежки облаци, заредени с положително или отрицателно електричество. Като се срещнат два разнополюсни облака, става като в онзи стар виц за милиционера на изпит. Питат го какво е гръмотевица. Той вдига очи към небето и отговаря: "Абе, гледаш няма, няма, няма... па току...".
Виждаме как един тъп виц може да ни отвлече от тъжни размисли за това колко е крехко човешкото съществуване сред природните стихии. Няма оцелял аероплан, балон или друг летателен апарат, попаднал в центъра на гръмотевична буря. Другата посока на мълнията е облак - земя или водна повърхност. В един порой, наводнено шосе, чистачките на най-висока скорост не отмиват потоците по предното стъкло, шофьорът спира под дърветата да изчака. След малко със синкав трясък 30-метрова топола е прекършена като сламка на изпит коктейл и добре че пада към нивата.
Дали да останем на място или да побегнем под дъжда, можем да решим, ако знаем близо ли сме до гръмотевиците. Ама пак урок по физика. Като светне, започваме да брои секундите (спокойно, не много бързо) - хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три, и т.н. Чуваме гръмотевицата. Доколко изброихме? До хиляда и десет, значи десет секунди. Колко е скоростта на звука във въздуха? Закръглено 330 м в секунда. Значи се гърми 3,3 км по-викоко или по-далече от нас. Преценяваме приближава ли или се отдалечава.
За какво ни беше тази лекция? За да отговорим на един въпрос. Кой днес обучава населението на страната ни - млади и стари, как да се държи в екстремна от природна гледна точка обстановка. Началното и средното училище - не. ВУЗ - не. "Гражданска защита" - не. Въобще някоя държавна, общинска, обществена и друга институция - не, не и не. И като знаем освен мълниите колко беди ни сполетяват... Май самата ни държава е най-голямата ни беда.