Съдебна предистория на "царските" земи
/ брой: 175
Мораториумът върху правото на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да се разпореждат с върнатите им имоти бе наложен от Народното събрание на 18 декември миналата година. На 9 февруари 2010 Конституционният съд отказа да се произнесе по приетия от парламента мораторум. Решението на НС по предложение на лидера на РЗС Яне Янев бе оспорено пред Конституционния съд от омбудсмана Гиньо Ганев на основание чл. 6 от конституцията, в който не се допуска дискриминация по произход, както и на чл.17, в който се казва, че частната собственост е неприкосновена. Членовете на Конституционния съд след това решиха с общо съгласие, че общественият защитник няма право да атакува решения на парламента, а само закони.
Преди две години прокуратурата излезе със становище, според което решенията за връщане на горите са изпълнени със закононарушения. Като най-фрапиращо бе посочено това, че Сакскбургготски е получил 4500 дка повече, отколкото е бил искът му за реституция. Това се е случило с дублиране на земите от нотариалните актове на интендантството и стари скици на земята, като за този гаф бе посочен тогавашният областен управител и царски депутат Олимпи Кътев.
В средата на юли Министерството на земеделието и храните внесе граждански иск в Софийския окръжен съд за възстановяване на всичките 16 000 декара гори в землището в Рила, които са върнати на Симеон с няколко решения на поземлената комисия в Самоков от 2002 и 2003 г., докато Сакскобургготски бе министър-председател. Стана ясно, че ведомството е платило около 11 000 лева, за да направи собствен правен анализ на казуса, който е показал, че бившият премиер е получил незаконно цялата гора, а не само тези декари. Затова делото е заведено за всички терени, а не само за надвърнатите. Искът на МЗХ е внесен преди решението на Пловдивския окръжен съд от 9 юли, който отхвърли иска на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок за собственост върху резиденция "Кричим". Съдът обяви, че решението на Конституционния съд не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 г. са били практически собственост на държавата, а не на царя. Очаква се потвърждаване на решението на по-горна съдебна инстация. Ако и там се потвърди съдебната констатация, държавата ще използва съдебния прецедент да си върне обратно и другите имоти на фамилията.